spasih se

Искам да споделя с всички вас, че пътя, истината и живота е нашия Бог и триединството му, а също покаянието и спасението. Аз съм една спасена жена и най-накрая открих правилния начин на живот, успеха и любовта на нашия Господ, който наистина ни обича. Пишете ми ако вярвате и се интересувате, с готовност ще насоча всеки от вас, така както аз бях насочена в най-тежкия период от живота си.

честито! радвам се, че си намерила пътя към спасението.

само да отбележа, че човек сам не може да се спаси - това е дело на Бога. нито се спасява в момента, в който повярва. и още - това, което е било добро за теб, за други може да не се окаже толкова добро. внимавай как ще оправдаеш доверието на хората, които евентуално ще те потърсят. поемаш голяма отговорност върху себе си.

българин да се наричам...

Това е хубаво, но няма нищо по-хубаво да спасиш Човека до теб. Да помогнеш на нуждаещият се , защото индиректно помагаш и на себе си

Гъз глава затрива

И би ли ми препоръчала подходяща църква, например тази, която ти е помогнала да намериш истината.

Привет,

Прощавайте но никой не може преживе да каже със сигурност че се е спасил. Ние ще бъдем изпитвани до последният си миг от живота. Знаете ли колко ще живеете и с какво ще бъде изпитана още вашата вяра?
Дали някой е спасен или може да се знае след Последния съд, когатов всеки ще бъде съден за собствените си дела били те добри или зли.

Да смятате, че сте открили правилния път е едно, а да твърдите, че вече сте спасена си е направо заблуда. Пътят трябва да се извърви докрай и да се издържи "в правата и тясна пътека водеща към живот вечен."
Извинявам се, ако съм помрачил ентусиазма Ви.


С най-добри чувства,
Енос

Лука 24:45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията...

Абе хора вие четете ли си библиите да видите какво пише за спасението:

Мк. 16:16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.
И-н 3:17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.
И-н 10:9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.

Ето и как се спасява човек:

Рим. 10:9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.
Рим. 10:10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.

Ето, че можем да се спасим и да получим спасение а после трябва вече да устоим до края за да запазим това спасение. Също пише, че ние трябва да изработваме нашето спасение:

Мт. 10:22 Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен.
Фил. 2:12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;

Истината за християн реформаторите: [линк]

Рим. 10:9'' Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш''

Яков 2:19 ''19 Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.''

Друго нещо е да повярваш в делото на Исус, и съответно да възлюбиш Господ с цялото си сърце. И да възлюбиш ближния си като себе си. Затова изпитвай винаги сърцето си, като знаеш че Господ всеки един момент знае какво ''криеш'' там. Помисли за мотивите ти да повярваш. Не е фатално според мен, ако откриеш че мотивите ти не са правилни, щом в крайна сметка са те довели до Бог. Но ако е така, поправи се и прави всичко от любов към Бог и за Негова слава. Това е правилният мотив :)

Enos, хич не съм привърженик на идеята че не можем да загубим спасението си, но бих си позволил да кажа че съм спасен, защото знам че обичам Исус, и това е достатъчно. И понеже и Той знае че Го обичам, аз напълно Му се доверявам относно спасението ми, знаейки че и да се спъна и падна, Той ще ме вдигне:

''13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.''

И пак бих искал да наблегна на това, че е важно какво ще намери Господ в сърцата ни:

''5 Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе.
В чието сърце са пътищата към Твоя дом.''

Тогава дори и пречки няма да има по пътя ни към Божието Царство:

''165 Много мир имат ония, които обичат Твоя закон,
И за тях няма спънки та да се препъват.''

и още:

''14 И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя,
Отмахнете спънките от пътя на Моите люде.''

Така че нека с радост мислим за спасението си, и с любов да благодарим на Бог за милостта Му към нас. Защото Той е който ни подарява спасението, а пък от нас зависи как ще погледнем на този дар.

Luka 10:27

a какво ще кажеш за:

спасението се изработва и то не как да е, а със страх и трепет. явно не ни е в кърпа вързано.

Филипяни 2:12
Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие,
изработвайте спасението си със страх и трепет;

не вяра в собственото спасение, а вяра в Бога и надежда за спасение.

1 Солунци 5:8
а ние, като сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надеждата за спасение.

а вярата се вижда/познава по делата, а не само по изповедта.

Яков 2
14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

вярата променя живота ни и делата ни. тук отново се казва, че само изповедта никак не е достатъчна.

Матей 7
19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.
20 И тъй, от плодовете им ще ги познаете.
21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

знанията също сами по себе си не спасяват.

Амин, камъче

Хубаво е да се отбележи, че когато говорим за дела, става въпрос за дела произлизащи от вярата. И пак идва моментът да изпитаме сърцето си и мотивите ни - защо вършим това или онова. Стихът който цитираш от Филипяни 2:12 е прекрасен пример за дела вследствие на вярата:

''Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие,
изработвайте спасението си със страх и трепет''

Става въпрос за страх и трепет от Господ, а не от присъствието на Павел :) Да бъдем послушни, ВЯРВАЙКИ че ВИНАГИ сме в присъствието на Бога.

Например, утре имаш ситуация в която ти се иска, биваш изкушаван да поизлъжеш за нещо. Обаче пасторът ти е с тебе, и ти не го правиш. Но дори много повече в негово отсъствие не бива да го правиш, имайки страх, и най-вече от любов към Бога. Това е вяра.

Luka 10:27

Привет,

От една страна имаме Римляни 10:9, Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш, а от друга :
Яков 2:14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
Доколкото знам заради това противоречие между Римляни и Яков, някои протестантски лидери са искали да премахнат книгата на Яков от Библията.
Кое е вярното? Можем ли да изповядаме Исус като Господ и да отдидем да си легнем спокойни, че сме се спасили вече каквото и да става от тук нататък? Или непрекъснато да принасяме дела мислейки, че сами изработваме спасението си? Всъщност и двете са необходими! Библията точно това ни казва.
Ако мога да илюстрирам с един прост пример (ама много прост! )

Ако ние сме на единият бряг на една непроходима река и за да бъдем спасени трябва да преминем на другият бряг. За да сторим това трябва да построим мост, но на никой човек няма да му стигнат нито силите нито ресурсите нито материалите да го направи. Т.е. каквото и да прави може да построи част от моста, най-много до половината. За тази част от "моста" се говори в Яков. Другата, далечната част от моста се построява от Спасителя. Това е резултат от Неговата жертва - Спасението като дар за всички. За тази част на "моста" се говори в Римляни. Павел е говорил пред т.н. юдео-християни, които са продължавали да спазват обредите от закона на Моисей смятайки, че чрез тези си дела ще се спасят. За това Павел е наблегнал повече на вярата в посланието си до Римляните.
Е, може ли някой да каже, че се е спасил, ако не построи своята си част, колкото и малка да е тя? Ако всеки не направи максимумът на който е способен с талантите, които са му дадени, моста няма да е цял...



Поздрави,
Енос





Лука 24:45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията...

о, Енос,

"Е, може ли някой да каже, че се е спасил, ако не построи своята си част, колкото и малка да е тя? Ако всеки не направи максимумът на който е способен с талантите, които са му дадени, моста няма да е цял... "

частта, която се иска от нас никак не е малка:

Матей 16

24 Тогава Исус каза на учениците Си:
Ако иска някой да дойде след Мене,
нека се отрече от себе си,
нека дигне кръста си,
и така нека Ме последва.
25 Защото който иска да спаси живота ‡ си, ще го изгуби;
а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

и .... дано уцели/м правилната посока за влагане на талантите ...

Да така е!

Тази част НЕ Е МАЛКА тъй като се изисква максимумът от всеки от нас.
Тази част Е МАЛКА в сравнение с жертвата на Спасителя, която е непостижима за никой човек.

Поздрави,
Енос

Лука 24:45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията...

камъче,

На този стих е добре да се гледа позитивно На доста хора звучи стряскащо и дори крайно, но това е защото им липсва любов. Предполагам, повечето от вас са били, или са влюбени. Незнам, може при всеки да е различно, но аз си мисля че когато един човек е влюбен, не е трудно да прави жертви за този когото обича, дори с радост ги прави защото се стреми да зарадва другия. Освен това, винаги иска да бъде с любимия/та си, споделя си всичко, доверява се за всичко. Иска да научи абсолютно всичко за другия/та, желанията му/и, тайните му/и.
Е.... а не трябва ли да обичаме Господ най-много от всички и всичко на света ? Не е ли това първата и най-голяма заповед ? Ако Го обичаме, трудно ли е да пазим заповедите Му ? И ако е трудно... обичаме ли всъщност Бога, и защо вярваме ?

Затова, обичайте Бога и радвайте се. Не е толкова трудно спасението, когато нещата стават от любов. Вижте какво казва Исус:

''29 Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.
30 Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.''

Luka 10:27

razbira se, kogato poiskash mojem da se sre6tnem i da ti razkazwam, da te zapoznaia s horata, koito me naso4iha kym istinata. sled dylgo lutane ot hram w hram i ot ikoni na ikoni naj-nakraia namerih pytia i sega mi se iska da izkre6tia na celia swiat, 4e spasenieto e samo edno, byrzo i lesno stiga da wiarwash istinski sys syrceto si.

"Az sym wratata, prez mene ako wleze niakoi 6te byde spasen i 6te wliza i 6te izliza i pa6a 6te namira"
"Za6toto sys syrce wqrwa 4owek i se oprawdawa i s usta prawi izpowed i se spasiawa."

да.
съгласна съм с теб.

Кажете, и аз искам да се спася!

ще влиза и ще излиза и паша ще намира - това от кое Евангелие е?

Йоан 10гл./9

Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.


когато се чудиш можеш да ползваш търсачка за думи в Библията:

[линк]

до famulus

dobre razbira se
pi6i mi na
ford_ka@dir.bg
kogato poiskash 6te se oswobodia i 6te se sre6tnem za da goworim

Интересно никога не съм обърнал внимание на думите: "и ще излезе, и паша ще намери" помнел съм до: Аз съм вратата, който влезе през Мене, ще се спаси...

Я да видя как се тълкуват тия думи за излизането...