Emboliq

Какво точно е емболия на кръвоносен съд? Чувала съм за белодробна емболия, но... Би трябвало да е нещо, като тромбоза, защото белодробната емболия е точно това.

Емболия означава, че нещо се е откъснало отнякъде или е въведено отвън и е пропътувало известно разстояние по кръвоносния съд, докато се спре там, където не може да продължи пътя си. В резултат запушва съда и води до исхемия на органа, който се храни от съотв. съд. Тромбът може да стане ембол ако се откъсне от мястото, където се е образувал и започне да "пътува" по кр. съдове. Най-често се "спира" в белия дроб - белодробен емболизъм. "Отвън" може да се въведе напр. въздух, ако при венозна инжекция не е евакуиран въздуха от спринцовката; може да става въпрос за мастна емболия - когато парченце мастна тъкан се откъсне и започне да пътува; това е мн. често усложнение при козметични процедури, по-точно липосукция. Затова при венозни инженкии не се въвеждат емулсии и суспенсии, поради опасност от емболия.

Благодаря! Поводът да задам този въпрос беше, че четох един материал, в който пишеше, че не се въвеждат венозно мастноразтворими вещества, поради опасност от емболия на кръвоносен съд. Например ако се инжектира някакъв амин, не се използва свободна база, а хидрохлорид, въпреки че базата би минала по-лесно бариерата на кръвоносния съд и клетъчната мембрана, защото е липофилна. В този случай самото вещество ли играе ролята на ембол?

П.С. Иначе разбрах разликата между ембол и тромб

Това за амина и свободната база не го разбрах. Ако разбирам правилно въпроса ти, питаш дали свободна база, която е по-липофилна ще доведе до мастна емболия? Не. Някои лекарства например не са водоразтворими и ако се приготвят във водна среда ще се получи суспенсия а не разтвор. Суспенсиите също могат да доведат до емболия. А това, което ти казваш (за липофилността и по-добрата резорбция) не касае венозното приложение на лекарствата. При венозно приложение лекарството попада директно там, където ние искаме. Иначе доколко едно вещество е липофилно и доколко е хидрофилно зависи не само от самото вещество, а и от киселинността на средата в която се намира. Така например можем да увеличаваме хидрофилността на вещества, които искаме да се излъчат през бъбреците чрез промяна на киселиността на урината чрез подкиисляване или съответно алкализиране. По същия начин можем да променяме и резорбцията им в ГИТ.