Глен Гулд

Един от големите пианисти на нашето време, Глен Гулд, известен колкото с уникалните си изпълнения на Бах и Моцарт, толкова и със скандалните си оценки за интерпретаторското изкуство и конкретно за Моцарт.
Знаете ли нещо повече за неговата особа и харесвате ли го?

за мен няма по-добър изпълнител на бах.

Не че няма и други много добри изпълнители на Бах, но като че ли Гулд е роден за него. След него ми е трудно да слушам други изпълнители на Бах. Виж за бетовеновите му интерпретации може много да се спори. Интересни са, но са много "специфични", така да се изразя. Слушам ги (имам предвид най-вече клавирните концерти), но повече с любопитство. Много са особени и ако някой каже, че са отвратителни, няма да споря с него. Чувствата там са противоречиви. За Моцарт нищо не мога да кажа. Не съм го слушал и направо не мога да си представя как би звучал.

Иначе за Гулд може да си пише много. За "странностите" му време на концерти, за това, че воден от стремеж за съвършенство, прекратява всякаква концертна дейност и се отдава изцяло на правене на записи, където е в състояние да повтаря една трела безброй пъти докато я хареса.

Но каквото и да говорим за него, това, което лично мен ме впечатлява е, че виртуозността му изобщо не се натрапва. На преден план излиза интерпретацията му (било спорна или безспорна), а техниката му е толкова съвършена, че не се усеща. Трябава специално да си дадеш сметка за нея. За сравнение ще дам Святослав Рихтер - страхотен пианист, но не мога да се освободя от усещането за виртуозност при него. Някак си си казвам "леле, тоя свири страхотно" и чак след това достигам до дълбочината на музиката му. При Гулд е обратното, първо си казвам... абе май нищо не си казвам, защото там загубвам дар-слово

Когато за първи път чух "Добре темперирано пиано" в негово изпълнение (общо към 4 часа музика), след като свърши и последната фуга си казах: "Боже, ама само толкова ли?" Другите изпълнения на 'добре темперираното" съм ги слушал винаги с прекъсвания за почивка. Тук май бях забравил да дишам.

Клавирните концерти на Бах в негово изпълнение са невероятни. Като се започне от темпата (за нито една част не можеш да кажеш - е тЕ това е твърде бавно или прекалено бързо - невероятен баланс), та до това 'твърдо' звучене на пианото (почти клавесинно звучене), което придава една характерна атмосфера на цялото изпълнение.

За Голдбег вариациите няма да говоря. Имам ги и в двете му изпълнения (това от 1955 и от 1981). Те могат само да се слушат.
Засега толкова, че мога да го откарам до утре вечер

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Страхотен изпълнител , обаче е имал ужасния навик да си тананика.
Имам запис на голдберг вариациите на които е толкова досадно тананикането , че рядко слушам записа

[линк]

за сравнение:

[линк]

Харесвам го. Той е блестящ изпълнител на Й.С.Бах. Свири и Моцарт.
Зная, че е бил против музикалните конкурси и се отказва от публични изяви. Накрая на краткия си живот е предпочитал да прави студийни записи.

Вторият му запис на Голдберг Вариации ми е любимото изпълнение на този бисер, който между другото виждам като най-малкото общо кратно в темата за любими произведения. Бях му поклонник на другите бахови неща в продължение на години. Сега ме дразнят и смятам, че не пасват с моето разбиране за Бах, затова и берат някъде прах. Конкретно за Добре Темперирано Пиано - изпълнението на Кийт Джарет е единственото, от което получавам Бах.

?

Гулд определя своето свирене като "нов, хитроумен похват да събудим интереса към тази музика" /класическата/, а не като "самоцел или прищявка".
Той много обича да "обяснява" своя начин, напр. при Моцарт/когото не долюбва/, Соната №11 в ла мажор, К.331:
Тази "грациозна музика на І-вата част, свиря я бавно като adagio - да наострят уши и да не звучи сладникаво, после набирам скорост... Alla Turca: Allegretto свиря го много по турски ".

Иначе, Гулд е съвършен пианист до мозъка на костите си, изцяло "вдаден" в музиката, особено при Бах. В любовта му към този композитор се крие тайната на неговите Бахови изпълнения.

Кийт Джарет свири и Моцарт, нали?
Слушала съм го, ако не се лъжа, в 20-ия клавирконцерт по Mezzo.
Чаровен е, харесвам неговата лъчезарност, докато свири...

Точно така. Концертите на Моцарт също са ми любими в неговите изпълнения, но той е записал само няколко, тези от 20-ти нагоре, забравил съм вече точно, трябва да си намеря някъде дисковете. Иначе имам пълни интеграли на концертите на Моцарт в още 2 изпълнения на известни пианисти, които пак не си спомням кои точно бяха , но просто Кийт Джарет размазва с чистата си интерпретация и на Бах, и на Моцарт! И като се има предвид, че точно един джазмен, от когото би се очаквало да прави своеволия, свири толкова скромно и изчистено, за срам на разни големи имена...

?

Кейт Джарет свири учудващо добре Моцарт. Аз си свалих в негово изпълнение концертите за пиано и оркестър № 21 и 23, предложени от Cyber Gene.

Радвам се, че не съм те подвел с препоръката си!

?

Гулд носи онази екстремна гениалност, която ама никак не се съобразява с вежливите шаблони. Тихо му завиждам, че е правил това което е искал и както го е искал... Оттам насетне: като всичко екстремно той винаги ще има феновете, чиито Бог ще бъде и противниците си, които ще се възмущават от естетиката на интерпретациите му и от арогантната свобода на изказванията му. Но точно такива редки явления като Гулд подават на останалите онази енергия, която размества пластовете и впоследствие донася новооткрити парадигми за цели поколения музиканти и слушатели. Макар че точно в Бах, според мен, Гулд не е направил нещо твърде ново, а по-скоро интуитивно или интелектуално e преоткрил добре забравеното старо, което на инструмента "пиано" звучи изключително въздействащо.

в Гулд освен всичко друго е синтезиран и доведен до крайност този типичен музикантски егоизъм, който ние, не музикантите наблюдаваме отстрани, на дребно де. в края на живота си той е толкова заплетен от егото си, освен това и от физическото си тяло - поради зависимостта му от всички лекарствени средства на пазара по онова време. абсолютно потопен в себе си, в света вътре в главата си. тотално антисоциален. някой има ли тези интервюта с него на касети??

съдбата му си е своеобразна трагедия де, но това е бремето или по скоро само така е възможен гения

Преди десетина години излъчиха по TV док.филм за Гулд. Изглеждаше привлекателен и отблъскващ едновременно. Личеше, че е болен, а свиреше като бог. Странен и асоциален наистина. Като човек от друго време, случайно попаднал сред нас.
Пак по същото време публикуваха подробно интервю с него в едно българско списание, Летера май се казваше. Доскоро го пазех. В него той най-безцеремонно подлагаше на съмнение всичко стойностно и доказало се в класическата музика. Арогантен човек и педантичен пианист. Сякаш не произведенията, които свири, го вълнуват, а само и единствено начина, по който могат да се изпълняват. Да, съвършен пианист, но нищо повече. И навярно това е напълно достатъчно за нас.

Някой познава ли изпълннието му на Лист - клавирните транскрипциите на 5 и 6 Бетховенови симфонии?