Здравейте
1 отговора
78 прегледа
Здравейте
Мога ли да поптам някой вещ човек в това отношение как е възможно да се определи,че някой човек има ендогенна депресия?Как се познава това?Някаква предразположеност или какво?Защото ми казаха,че имам точно такава депресия и цял живот ще съм такава,което много ме плаши,ама ужасно много...Моите депресии предимно стават от любовни неща,защото много често страдам в това отношение.И има ли измъкване от това?
Re: Здравейте
Здравей,
както може би са ти казали (или си намерила в интернет) ендогенна се нарича този вид депресия, който се приписва на вътрешни, наследени или придобити биохимични (свързани с количеството и рецепцията на невротрансмитерите) дисфункции. Обратно, екзогенна е депресията, когато основната причина се приписва на външни, свързани с психологическа травма фактори, включително трайна десадаптивност и фрустрираност в отношенията с околните. Работата е там, че всичките тези фактори и състояния не могат да се подредят в строга причинно-следствена последователност; защото и при психологически причинената депресия се наблюдава физиологическа промяна, а пък това от своя страна увеличава социалната десадаптивност на индивида, за която пък е трудно да се определи, дали е следствие или причина на трайното подтиснато настроение (основния симтом за депресия)
.
Така че, при тази липса на строги диагностични критерии, някои психиатри са склонни да определят дадено депресивно състояние като ендогенно, само защото при интервюто с пациента не са разпознали някакви отчетливи психологически предразполагащи и отключващи събитийни фактори (смърт на близък, развод, раздяла, уволнение, смяна на местожителство, на работа, смяна на приятелски кръг, на семейно положение и т.н.).
Но предразполагащите трайното подтиснато настроение фактори могат и да не бъдат събитийни, а някакви малки, постоянстващи незадоволености и неудобства (резервирано отношение на другите към мен, с което съм свикнал/а, но което малко ме мъчи, все пак; повтарящи се неуспехи, които поотделно не са голяма работа, но чието натрупване във времето ми идва малко множко и трайно ме обезверява в собствените ми способности и качества и т.н. и т.н.)
Много психиатри боравят смело с понятието ендогенност, без въобще да са направили едно реално биохимично изследване на "набедения" пациент. Така дори се отървават от досадното задължение да проведат или препоръчат психологическа (допълваща медикаментозната) терапия за това психологическо разстройство, с аргумента: "Причината е генетична и предимно биохимична, значи и лечението трябва да бъде най-вече биохимично и целящо туширането на безнадеждно вътрешните фактори".
Повтарям, този диагнстичен песимизъм често е породен от мързела на лекуващия да издири, разпознае и повлияе психо-терапевтично на трайното подтиснато настроение.
Вече няколко пъти съм давал тук някакви примерни, непретендиращи за компетентност и изчерпателно стсъвети, касаещи депресията; сега ме мързи да ги почетвъртвам.
Специално във връзка с любовните отношения, е добре да смениш нещо в начина по който си правиш планове и си създаваш (може би) нереалистични очаквания; също е добре да пробваш промяна на начина, по който възприемаш евентуалните неуспехи и отхвърляния; колкото повече ги приписваш на ТВОИТЕ поведенчески и физически дефекти, толкова повече ще се сдухваш; винаги си готви и резервни планове за светлото любовно (и не само) бъдеще; така, при евентуален следващ неуспех, ти ще се поздравиш, че не си безпомощна и че нищо не може да те изненада, като така ще се приучиш да възприемаш другите значими хора като предвидими и в краен случай заменими, а себе си - за център на живота ти и за способна да правиш и опитваш каквито си искаш планове за бъдещето.
В някаква популярна психологическа брошура пишеше, че любовта към другия е истинска и градивна само когато е преливаща любов към себе си, бих добавил - и когато "другия" е винаги променлива. Та нали всичко (дори и чисто сексуалната страна на интимните взаимоотношения) опира до това, да се реализираме и почувстваме като най-уникални, най-атрактивни, най-ценни, най-въздействащи на света около нас, най-важни.
Айде със здраве; и помни, че си несравнимо по-привлекателна, способна и ценна, отколкото някой отегчен психиатър може да забележи в привидната ти подтиснатост!
както може би са ти казали (или си намерила в интернет) ендогенна се нарича този вид депресия, който се приписва на вътрешни, наследени или придобити биохимични (свързани с количеството и рецепцията на невротрансмитерите) дисфункции. Обратно, екзогенна е депресията, когато основната причина се приписва на външни, свързани с психологическа травма фактори, включително трайна десадаптивност и фрустрираност в отношенията с околните. Работата е там, че всичките тези фактори и състояния не могат да се подредят в строга причинно-следствена последователност; защото и при психологически причинената депресия се наблюдава физиологическа промяна, а пък това от своя страна увеличава социалната десадаптивност на индивида, за която пък е трудно да се определи, дали е следствие или причина на трайното подтиснато настроение (основния симтом за депресия)
.
Така че, при тази липса на строги диагностични критерии, някои психиатри са склонни да определят дадено депресивно състояние като ендогенно, само защото при интервюто с пациента не са разпознали някакви отчетливи психологически предразполагащи и отключващи събитийни фактори (смърт на близък, развод, раздяла, уволнение, смяна на местожителство, на работа, смяна на приятелски кръг, на семейно положение и т.н.).
Но предразполагащите трайното подтиснато настроение фактори могат и да не бъдат събитийни, а някакви малки, постоянстващи незадоволености и неудобства (резервирано отношение на другите към мен, с което съм свикнал/а, но което малко ме мъчи, все пак; повтарящи се неуспехи, които поотделно не са голяма работа, но чието натрупване във времето ми идва малко множко и трайно ме обезверява в собствените ми способности и качества и т.н. и т.н.)
Много психиатри боравят смело с понятието ендогенност, без въобще да са направили едно реално биохимично изследване на "набедения" пациент. Така дори се отървават от досадното задължение да проведат или препоръчат психологическа (допълваща медикаментозната) терапия за това психологическо разстройство, с аргумента: "Причината е генетична и предимно биохимична, значи и лечението трябва да бъде най-вече биохимично и целящо туширането на безнадеждно вътрешните фактори".
Повтарям, този диагнстичен песимизъм често е породен от мързела на лекуващия да издири, разпознае и повлияе психо-терапевтично на трайното подтиснато настроение.
Вече няколко пъти съм давал тук някакви примерни, непретендиращи за компетентност и изчерпателно стсъвети, касаещи депресията; сега ме мързи да ги почетвъртвам.
Специално във връзка с любовните отношения, е добре да смениш нещо в начина по който си правиш планове и си създаваш (може би) нереалистични очаквания; също е добре да пробваш промяна на начина, по който възприемаш евентуалните неуспехи и отхвърляния; колкото повече ги приписваш на ТВОИТЕ поведенчески и физически дефекти, толкова повече ще се сдухваш; винаги си готви и резервни планове за светлото любовно (и не само) бъдеще; така, при евентуален следващ неуспех, ти ще се поздравиш, че не си безпомощна и че нищо не може да те изненада, като така ще се приучиш да възприемаш другите значими хора като предвидими и в краен случай заменими, а себе си - за център на живота ти и за способна да правиш и опитваш каквито си искаш планове за бъдещето.
В някаква популярна психологическа брошура пишеше, че любовта към другия е истинска и градивна само когато е преливаща любов към себе си, бих добавил - и когато "другия" е винаги променлива. Та нали всичко (дори и чисто сексуалната страна на интимните взаимоотношения) опира до това, да се реализираме и почувстваме като най-уникални, най-атрактивни, най-ценни, най-въздействащи на света около нас, най-важни.
Айде със здраве; и помни, че си несравнимо по-привлекателна, способна и ценна, отколкото някой отегчен психиатър може да забележи в привидната ти подтиснатост!