Здравейте

Видях го този клуб и понеже съм много отчаяна реших да пиша тук.
Та за какво иде въпрос,чакам си аз любовта,ама тя нещо все не идва...Опитвам се да харесвам някой ама нещо все не става,насилвам се да харесвам някой чак ама никой не ми харесва,нормално ли е това?Запознавам се с някакакви хора,ама нищо бе,разбирате ли,нищо.Преди време си мислех,че харесвам някой,който пък си мислел,че аз го харесвам,защото често съм минавала през магазина,където работи.И се получи една тъпа каша,аз обезверена,че някога ще срещна този,който ще обичам почнах едва ли не да му се предлагам.Като най-смешното беше,че аз нямам чувства към него,той си мислел,че имам и едва ли не съм лудо влюбена,пък на мен ми беше все едно с кой ще съм.И нормално ли е никой да не ми харесва,как е възмойно никой да не ми харесва....Не знам от колко време съм сама,писна ми да съм сама и вече не знам какво да правя.Вие как усещтате,че еди си кой човек е за вас?Аз вече не знам....Целият ми живот е низ от някакв такива неща,никаква сериозна връзка,пък вече съм на 27.И имам чувството,че ще се хвърля на първия срещнат,ма като не ме привлича.Уф,ужас,чак станах за смях....

Т'ва сигурно е много гадно
Може би просто не си срещнала и опознала още човека, който да те привлече... Всеки си има някакви виждания за перфектния човек - човека в който би могъл да се влюби. За едни умен, за други забавен, за трети красив, за четвърди нещо друго, за пети смесица от част или всички тези неща. Може би просто очакваш много от човека отсреща а може би просто не се познаваш с достатъчно хора. Може пък да се познаваш с много хора но те да са в такъв круг, който не де удовлетворява. Сигурно на 27 е трудно тепърва да почнеш да търсиш човека на живота си, но съм уверен, че ще го намериш... Може би просто се страхуваш от сериозната връзка и за това подсъзнателно бягаш от нея... Не знам, всичк горе бяха предположения и насоки да помислиш малко.
И само да ти кажа, че не си станала за смях - това са пълни глупости. Не може да си станала за смях само защото търсиш любовта.
Желая ти успех.

Ми много е трудно,наистина,много е трудно,ма какво да се прави,много съм отчаяна,ама много.Или се влюбвам в хора,които не ме харесват или обратното,писнало ми е ужасно или не са свободни и прочее....Или не съм в ред не знам,нямам представа.

Хм, ми не си станала за смях, май шъ взема да ти драсна няколко реда на е-мейл я вземи си дай е-мейла.

Ако поддържаш приятелски взаимоотношения и с мъже, нещата сами ще си дойдат на мястото, ще видиш. С гаджето ми сме много щасливи, а бяхме само съученици и приятели близо 5 години...
Не забравяй, че любовта на живота ти, сигурно е някъде толкова близо до теб, но не го забелязваш и той е човека, на когото можеш да се доверяваш и сега и за винаги....

Kato te cheta vse edno cheta sebe si predi njakolko godini. I az mnogo trudno se vlubvam. Pri men goljamata lubov doide chak na 31 godini ei taka izvednag i dokato se usetja - svatba,dete i shastliv brak.
Pri njakoi lubovta idva po-kasno, no zatova pak e dalgotraina. Mnogo po-dobre e da sreshnesh choveka na givota si na po-zrjala vazrast, kogato imash po-goljam giznen opit i znaesh kakvo tochno iskash ot maga do teb.Takiva brakove sa po-shastlivi i traini. Dokato si omraznete i hop veche ste ostareli. Taka che spoko i tvoja red she doide!

bibolina7@abv.bg

Мъ не съ сърди ако не го направя веднага до утре няма да умреш нали?

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

за всеки влак си има пътник, така че никак не е небходимо да се хвърляш на първия срещнат....

В този живот побеждава само този, който е победил себе си.

Я, сродна душица....

Ми то и аз съм в подобно положение от както се помня.... Моето е малко по-лошо обаче. Или искам да кажа - "Усмихни се - утре ще е по-зле";

Успех ти и си пожелавам - пък дано всичко се оправи

Дори да не можеш - трябва. А щом трябва - можеш.

Че кво ти е по-лошото?С мен обикновено гаргара си правят и на никой не му пука,че имам някакви чувства,по принцип,не към даден човек.Играят си играят си с мен,после аз захапвам,защото няма накъде,не може да се живее сама и най-накрая ми се казва,ами сори,нещо не си разбрала нещата както трябва.Имам чувството,че на лицето ми е изписано искам любов и това плаши хората и те бягат.Сега съм в депресия.Пак.Тъжно ми е,криво ми е.Как пък не се намери един мъж,който да ми каже,че е луд по мен,че ме харесва,на мен да ми стане готино,че да взема и аз да го похаресвам.Вече не ми е по тъпите свалки за по 1 ден,не само че вече нямам вяра,ами просто ми писна вече.Оставям нещата на самотек,пък каквото писано,писано,само ме притесняват годините.

харесваш и се влюбваш, просто не е взаимно...

в даден човек... ако си като повечето хора, които се "влюбват" в това, което виждат, то тогава не се съмнявам, че не можеш лесно да харесаш когото и да било, и също че онези, които си харесвала, вече са заети.
Мъжът, когото съм обичала най-много, бе с невзрачна външност, най-незабележимият от компанията, и приятелите му бяха изумени, когато започнахме да излизаме заедно /повечето от тях отрязвах, след като ме канеха на среща/. Но той бе единствен - непарадиращ, чувствителен, възпитан, инициативен, умен. Но не и красив. И въпреки това, след 3 месеца /слава Богу, влюбвам се трудно/, вече бях влюбена в него.

Dolce vita!

Забележката ти е неуместна, тъй като при влюбването (независимо дали е от т.нар. "пръв поглед" или от стотен такъв) външния вид няма никакво значение. Да си влюбен в един човек означава в твоите очи несъвършенствата му да му отиват... Химия .... И аз се влюбвам в грозни мъже (или поне некрасиви), но за мен големият му (като на Гонзо виелицата нос) е най-прекрасното нещо на света...

нямаше забележка, а само необходимост от уточнение.

Dolce vita!