Без думи

Миг е живота
а ние се вричаме
с клетви за вярност
във вечността.
Думи напразни...
Замлъкнало времето
слуша сърдито
шума от безгласни
човешки слова.
От приличие...

Не бях те чела от близо месец и повече, явно съм изпуснала ..- този стих наистина ме впечатли - колкото и кратък, толкова и съдържателен е. Хареса ми финалът, хареса ми и начинът , по който си изразил оная страшно досадна суматоха около думите и недоразуменията от тях...А всичко би могло да се изкаже дори само с един жест или поглед...

Благодаря ти!:) Понякога зад фасадата на думите могат да се крият добри намерения, но често се случва и обратното, докато във погледа няма нищо скрито - всичко е кристално ясно.

И на мен ми хареса :))), защото тези вричания и обещания са излишни, когато всичко е написано в сърцето и може да се види без дори да се изрича.