А когато

познаваш живота
разбираш колко безсмислен е той.
И търсиш врата да излезеш от тази безсмислица. Намираш любовта и излизаш там, където няма смърт и живота придобива смисъл.
Срещаш обаче хора, които не познават още безсмислието на живота и се радват на чертите на вазите и формите на тюркоазите. Малки хора.
И те ще порастнат.
И ако са умни ще разберат.
Че има само една важна врата - вратата на любовта.
Че само зад нея се крие смисъл в живота.
Че всичко друго е плява.
Повечето никога не разбират.
Почти всички всъщност.
Живота е добра илюзия.
Свети ярко и заслепява ума.
Изпълва го с лакомства за сетивата.
И изравнява човека със свинята.

Но какво отделя Любовта от тези лакомства за ума ?
Вечността.
А ако я няма? Ако любовта е преходно състояние за ума ?
Значи не е любов. Значи е просто поредното лакомство.
Любов за свине.
Иначе казано - секс и кекс.
Красива илюзия. Но преходна. Прекрасна играчка за свинефермата - Земя.
Една добра причина да се живее и утре.
Добре е.
А който вижда надалеч, да бяга там далеч.
Това е положението.

Да, както казва Ларошфуко истинската любов е като вярата в призраци, всички говорят за тях, но малцина са ги виждали.
Изглежда ти си от щастливците.

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

покажи ми една "вечна любов". Одисей и Пенелопа? имаше някакво филмче по Дискавъри за известни двойки, но не се сещам за него. а ти?

Мама и Тате.

И всички, които смъртта е разделила докато се обичат.

Някои се обичат винаги, други - само временно. Незнам колко силна е временната любов, но аз смятам, че щом е свършила, изобщо не я е имало. Било е просто илюзия.

щото започваш да приличаш на оро.
като почнах да пиша навремето в старото психо, намирах темите ти за хубави. сега се тормозя да ги чета. и не мисля, че е защото си помъдрял.
това според мен.

конкретно по темата.
не смятам, че смисълът е даден свише и присъства по подразбиране във всяко същество в точно премерена пропорция. смисълът е продукт на разтежа. ако ти не виждаш смисъл, то не е защото такъв няма по принцип, а защото не си си го произвел.

изравняването. ей там е илюзията. непрекъснатия стремеж да си се самообясниш с нещо, което познаваш, или да надникнеш с паничката на другия и да поискаш да стигнеш неговото дъно.
е няма такъв филм като равното. може пък и никога да не достигнеш равнището на свинята, имам предвид.
въпрос на трудова политика и вътрекочинни взаимоотношения.

къде го searcher-а сега, да обясни за прасетата?

накратко, ако намираш подобни категории в света наоколо, мога да кажа, че повредата е само в твоя телевизор. наречи ме малък човек. би било точно толкова повредено, колкото и останалата част.
пак според мен.

______
happy with what you have to be happy with...

и аз мисля като теб за нещата, които са свършили. само че още се питам за мама и тате - любов ли е или привързаност, да не можеш да си представиш живота без другия. защото за да е любов трябва да има и още едно условие - хармония. а именно хармонията подлежи на непрекъзсната ерозия от времето. докато са/сме млади тя дава храна на иначе вложената генетично необходимост от емоции. и аз обичам, но дали ще е вечно? все още не знам. смъртта оставя печата на окончателност, да но с тоя мироглед, че нещо е истинско, само ако е вечно, има доста да си страдаш/ме.

Добре пишеш!

Ако позволиш критични бележки: - последното изречение ("това е положението") е излишно, изрежи го и ще видиш, че става по-добре. - "ще пораснат" /без -т-/

Смятам като ще си възпроизвеждам смисъл, дали пък не мога да си възпроизведа и една совалка пък да се махна от Земята с нея ?
Би било обаче безсмислено. Ми не знам. Отивам да ям кебапчета и да пия бира разбира се. Няма какво друго да се прави ;) А и е някак си по-реално от секса :) Сега разбирам Дидо (един приятел), който ми обясняваше че храненето за него е по-голямо удоволствие от секс :) Поне е по-малко илюзорно, освен ако не видя някъде Морфей с хапчета в ръце ;)
Просто явно лошото ми настроение ме превръща в лош човек. То незнам на някой да му действа наопаки :)
Млъквам и се скривам.

и да се махнеш от земята, се същото ще е.
казах ти, че е от телевизора.
междувпрочем може би и сам ще прозреш неадекватността на сравнението "правя мисъл <=> правя совалка". при познание и материали за совалка можеш да и си направиш. това е друга тема.

тоя секс го търкаляте от абсолютно безхаберие и липса на желание да си мръднете пръста - много хора от мъжки пол, имам предвид.
отдаваш му прекалено много значение, и то негативно, във философията, която проповядваш. пък в секса няма нищо негативно. сексът сам по себе си е нещо много елементарно, евтино и лесно достъпно. освен това и приятно.
другото са празни приказки.

______
happy with what you have to be happy with...

Любов, приятелство, привързаност - толкова са преплетени, даже незнам защо се наричат различно. Хармонията пък се постига с годините - както мелнични камъни хората се напасват един към друг, свикват и се привързват и трудно се отделят точно като камъните :)
А за вечното истинско - страданието е свързано с неспособността ни да ги разпознаваме тия работи. Аз определено не искам временна любов, или поне искам да знам че ще е такава, за да не влагам в нея повече от полагащото й се внимание и емоции. И след като аз мога да говоря за вечност от моя страна, просто трябва да намеря жена с подобни възможности, което май се оказва не особено възможно, предвид изменчивия характер на жената по принцип. В смисъл - днес те обича до смърт, утре - пак така, ама не теб.

някоя несподелена любов те е тръшнала така.
когато се получи споделена, дори и мъничка и временна да е, може да започнеш да намираш смисъла, и то мноооого бавно. пък кой знае - временните неща май са най-постоянни. имам предвид, че малко семейства са започнали като "голямата взаимна любов". по-важно е кои са завършили по този начин.

Просто секса за мен вече не е това, което беше през пуберитета. Като качество. Искам да има емоцията на любовта в него. Иначе не ми се прави. Минало ми е чисто физическото привличане. Сега съм го обвързал с душата вътре в тялото, докато преди не беше така. Ако жената не ми харесва и отвън и отвътре, не мога. Ако не й е хубаво пак не мога. Изобщо, много Ако-та станаха. Мисля че при жените тече обратния процес. Отначало им е трудно даже да почнат без любов. С годините свикват да правят само секс. Принуждават се мисля. Пада им летвата поради няма как. А мойта се вдига все по-нагоре. Незнам защо. Мисля че повредата си е в моя ТВ наистина. От много акъл.

Изобщо не е било любов. Явно. Взаимна илюзия, от която още се отърсвам.
по-важно е кои са завършили по този начин. - Точно така.

това зависи от теб, не от някой друг.

няма защо да мислиш вместо жените, много е висок риска да грешиш.
последното - не от много акъл, а от много разсъждаване - в грешна насока. за акъла ти не знам.

______
happy with what you have to be happy with...

Обичам критика !:)

и освен това хармонията не се получава от самосебе си като при камъните. иска се воля и усилия и компромиси и сигурно още неща...

ама споделена ли беше, поне до едно време? е, нещо хармонията ви е закуцукала явно пък ти може би не можеш да си обясниш къде? и сега се чувстваш прецакан, и гледаш да омаловажиш емоцията. това е начин да се справиш, продължавай, но сигурно ще разбереш някой ден, че и сегашното ти е заблуда.

Със или без захар?
С малко сметана е още по-добре.

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

Така виждат съществата, които пробуждат сетивата си за "повечето". Но след много време и главното ако успеят да реализират това, към което се стремят още веднъж преобръщат мнението си на 180 градуса

Мнее, с усмивка и сметана. И да не е горещо, нито студено