Моля за коментар

В една от темите в клуба на "Анонимните алкохолици" бяха казани следните неща за алкохолизма:

*алкохолизма е прогресиращо заболяване;
*някои от нас си го имат по начало;
*съм бил винаги потенциален алкохолик,

искам да питам: В какъв смисъл "някои от нас си го имат поначало" и как така човек, може винаги да си е потенциален алкохолик!? Освен това, може ли алкохолизма да се предава по наследство!?

Искам да споделя следните неща за себе си. Не съм в първа младост, дето се казва и животът ми е много объркан, а и става все по-объркан. Неудачен брак, без доходи, без работа от години, въпреки няколкото образования, способности, амбиции, желания и т.н. Деца, на които не мога да съм им в помощ. Не пуша и не пия. Никога не съм изпитвала желание. Баща ми, бог да го прости си замина като алкохолик. От няколко години съм като един страничен наблюдател на собствената си деградация... под собствената си деградация разбирам - личностно изменение и умствено затъпяване, липса на енергия и сила да се взема в ръце и да се справя, да си намеря трайна работа или ако не мога да си създам собствен бизнес; постепенно спадане на интереса към всякакъв вид смислени неща; загуба на интерес към бъдещето; увеличаваща се търпимост към неща, които преди са били крайно неприемливи за мен - като занемаряване на домакинството, грижата за децата, грижата за това, какво ще стане с тях и с мен и т.н.

Т.е. все неща, които съм наблюдавала у баща си. Странното е, че не само не съм алкохоличка в класическия смисъл на думата, но и дори почти не употребявам алкохол .. Не съм вманиачена на тази тема, просто не чувствам необходимост, не ме занимава темата"алкохол". Вкъщи се пие много рядко, на 2-3 празника в годината и съвсем малко. И когато съм в заведение със зор изпивам сама половин бира или чаша вино, а друг алкохол не мога и да понасям. Само по вишновката на майка си си падам, обирам главно вишните, като и ходя 2 пъти годишно на гости.

Та като си наблюдавам живота ми се струва, че съм нещо като "потенциална алкохоличка", но без да употребявам алкохол. Т.е. на лице са всички последствия, но причината я няма. Може би съм попила модела на деградация на живота на алкохолик, но силната неприязън от детството към самия алкохол е създал подсъзнателна бариера към употребата му. Но не и върху развитието на самия жизнен модел на алкохолика.

Баща ми беше много силен, енергичен и амбициозен човек. Някаква тотална неудовлетвореност го измъчваше през целия му живот. Отначало пиянството му, а накрая алкохолизма винаги ми внушаваха някаква обреченост и безисходност. Постепенно и аз развих, както ми се струва, някакъв фатализъм, че каквото и да направя, колкото и да се старая накрая ще се проваля. И наистина се стараех страшно много. Несъзнателно съм си избирала най-трудните неща, изискващи много усилия. Успях да направя някои удивителни неща в много направления на живота си, но в крайна сметка нищо не ми се вижда достатъчно стойностно, а сега вече и постепенно виждам как пред очите ми всичко се руши.

Пускам темата и в този клуб, защото има отношение и към рушащия се брак. Виждам, как всичко се обезсмисля, а нито имам сили да го оздравя, нито вярвам, че е възможно, нито го искам, но и не мога да се взема в ръце и да сложа категоричен край.

Ако може коментирайте горното, моля ви.

Лили

Човек е толкова силен , колкото иска да бъде. Ти каква искаш да си?

Ха тъй.......

Преди исках да бъда много и най-различни неща:-) Сега самият въпрос ми звучи абсолютно изпразнен от съдържание и адски тъпо! Да прощаваш.

Ами - без да съм специалист - коментара ми е следния:
Според мен не си потенциален алкохолик и проблемите ти нямат нищо общо с наследствена обремененост към алкохола. Така, като те чета имаш симптоми на доста силна депресия и най-доброто, което можеш да направиш е да се консултираш с психоаналитик като за начало. Предполагам, че те ще ти препоръчат полезни стъпки, които да следваш, а може би дори медикаментозно лечение. Както казах не съм специалист, но анти-депресанти вземат милиони хора по света и няма нищо срамно да се обърнеш за помощ.
А иначе - другото, което виждам при теб е, че като ли се опитваш да направиш всичко едновременно - а това не е по силите на никого. Най-малкото, което можеш да направиш е да въведеш някакъв ред - постави си приоритети, разбий си задачите на малки задачки, започни с по-лесните и я карай последователно.
Но първо - иди на лекар. Определено.
Успех ти желая

не е необходимо ти да пиеш, че да имаш симптомите, това се казва съзависимост и е описано подробно, потърси

виж и това, долу има даден адрес, за да влезеш, се иска регистрация в Яху



Здравейте,

Организираме онлайн група за самопомощ „Възрастни деца на алкохолици и други дисфункционални семейства”. Децата, израснали в алкохолни и други дисфункционални семейства /това са семейства, в които е бил наличен поне един от следните фактори – физическо и психическо насилие, изневери, родителите са се карали и т. н./ , имат много различни проблеми като възрастни, това се дължи на факта, че в ранното си детство са усвоили модели на поведение, които им пречат в живота им на възрастни. В нашата група не се оценява, теоретизира, критикува, съветва, осъжда, всеки от участниците говори за собствения си опит – споделя своите мисли и чувства. Там ще намерите и много материали и препратки към линкове с литература, в която се разглеждат проблемите на синдрома ВДА /възрастни деца на алкохолици/. Групата ни се намира на адрес: [линк]

И аз мисля, че трябва да потърсиш квалифицирана помощ, след като сама не успяваш да се справиш със състоянието си, а то прогресивно се задълбочава. Не мисля, че има нещо общо с алкохолизма, както и да се разглежда. Възрастните хора казват - "имаш ген", но аз не съм убедена, че това е научно издържано, въпреки че в семейства на алкохолици се случва децата също да станат един ден такива. Според мен, това по-скоро е копиране на модел от детството и средата, в която човек израства, но, пак казвам, не мога да съм докрай сигурна. А има и обратния вариант - отвратено от поведението на алкохолика вкъщи, детето не помирисва алкохол през живота си.
Допускам, че при теб нещата се дължат по-скоро на някаква вътрешна неудоволетвореност от начина, по който се е подредил животът ти и постепенното затъване във въображаема безизходица. Но щом не успяваш да намериш сили в себе си и да се измъкнеш сама, променяйки волево собственото си поведение и гледна точка, то нужна ти е помощ от психолог поне, ако не от лекар.
Желая ти успех и късмет в това, което решиш да предприемеш за себе си!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Струва ми се, че имаш дълбока депресия, а не зачатъци на алкохолизъм. Посъветвай се с психолог.

Добре сме, ама ще се оправим...

niamash depresia i ne si bolna a si zagubila trapkata za jivot i ambitciite, poradi tova che v detstvoto si ne si poluchavala nesta koito mnogo si iskala i/ili po-kasno sa se naslojili posledovatelno "neuspehi" ili sabitia v jivota ti varhu koito si gubila ili ne si imala kontrol
taka si zagubila ambitziata i trapkata tai kato "znaesh" che kakvoto i da napravish niama da se poluchi. tova ti dava chuvstvoto na bezishoditza i na taga.

Здравей Лили,

Спокойно - друг ти е проблемът!

Алкохолизмът е състояние на зависимост - психическа и физиологична от алкохола и на практика представлява тотална нужда от пиене (ефекта на алкохола върху мозъка) съчетана с невъзможност на тялото да го преработи и запази нормалните си функции. Така че не се самозаблуждавай за естеството на проблема си и още повече - не предначертавай безизходен и предопределен финал.

Не съм специалист, затова имай едно наум, четейки ме... Така както се описваш - депресия е туй. Повече по темата и на популярен език, можеш да прочетеш тук: Wikipedia: Depression (Eng.).

Няма лошо - в смисъл нормално е да се случва и е сигурно, напълно и абсолютно сигурно е, че може да се излезе от това състояние. Недей да търсиш обяснение на това, което ти се случва в погрешна посока, която допълнително те обезсърчава, защото влизаш в поведенчески модел и крах, който наблюдавала си у баща си...

Недей така, не ти и трябва, не давам пък! Твърде лесен път избираш - предначертан фатален край, безнадеждна деградация и неотклонимо затъпяване. Е няма да стане - не е тук правилното място да униваш и да се предаваш :). Напротив! Тук е мястото, където попадайки след житейска криза осъзнаваш себе си и събираш сили, за да продължиш напред!

Приеми, че депресията е нещо обективно съществуващо, че може да е физиологично разстройство на мозъка - такова, каквото е настинката за тялото и че е възможно да потърсиш помощ от специалист, който да прецени дали лекарства и въобще терапия са необходими.

Чета те - пишеш добре - определено не ми изглежда да си тъпа, потенциал си имаш. Поради причини някакви сега не го реализираш, но започнеш ли - ще се получи. Сигурно е! Интелектът, чувствата, интересите и всяко нещо в тялото живеят и се развиват, когато се използват. И колкото повече - толкова повече.

Хватката е да излезеш от спиралата потъваща надолу. Промяна трябва. Дали ще е тотална - житейска или пък ментална - според зависи - от теб основно, защото пътищата водещи напред са повече от много.

Като че ли (от това, което казваш съдя, може да греша) две са възможните причини за депресивното ти състояние. Те някакси хем отделно съществуват, хем взаимно се подсилват, засилвайките в кофти посока... Едната причина може би е тъй наречената "криза на средната възраст" - Wikipedia: Mid-life crisis (Eng.) - времето, когато човек си прави равносметка - какво постигнал е дотук, когато спомняме си ранните мечти и виждаме дали сме ги достигнали... Ти си останала дълго без работа, вероятно и контакти с други хора, а децата вече тръгват по свой си път. Време е отново да погледнеш себе си и да продължиш с твоето развитие.

Другата причина - рушащият се брак. Защо и как дотам сте стигнали - ти си знаеш, но това е фактор, който просто съществува. Всъщност съвсем възможно е, ако връзката ти е безнадеждна това да предизвика и безнадеждност въобще в живота. Тъй също е възможно и при създаване на успешна професионална и социална реализация - това да възстанови и брака ти - пак според зависи.

За да се измъкнеш трябват много смелост, сили и вяра, но си заслужава!
Добре дошла, желая ти успех!

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

здравей,мисля ,че имаш сериозни проблеми
Аз не съм специалист ,но имам доста голям житейски опит и наблюдение над алкохолици и техните проблеми ,мога да те уверя ,че има и наследствени фактори,но по мои наблюдения обикновено се наследява през поколение
не говоря за този типичен за България модел на мъжко поведение в много семейства-бащата и синът си пият ракията заедно,а мама прави салатата
От баща си най- вероятно си наследила амбициозен характер,сила и затова си вдигала летвата си винаги високо
Никой от нас не обича да гледа как кумирите му рухват ,сигурно тежко си преживяла пропадането на един толкова близък човек
Това което се е случило с него обаче няма общо с това което ти се случва сега
Нормално е да се депресираш ,като нямаш работа ,пари ,не си в първа младост и бракът ти не върви
Честно казано ,ако не си депресирана при такива обстоятелства ,значи тогава не си наред ,а това което се случва с теб си е нормалното
Лесно е да пратиш някого на психоаналитик ,ама те не са безплатни ,а аз прочетох ,че нямаш доходи Значи както обикновено спасението на давещия се е в ръцете на самия давещ се
Първо да ти кажа трябва да се освободиш от чувството си за вина и да спреш да си максималистка
Например не мисля ,че домакинството винаги трябва да върви перфектно когато ти се излиза сред хора или ти се чете книжка ,няма нужда да лъскаш пода в къщи и без това тази работа е от най-неоценените ,прави го когато искаш и ще ти върви по лесно ,а на който не му харесва ,може да свърши някоя работа сам
Същото е за готвенето ,вместо да се мъчиш винаги с това има чудесна проста храна хляб ,сирене ,диня,ето спестено време и възможност да правиш каквото искаш
А за децата не можем да се грижим безкрайно дълго ,а и честно казано от определен момент това започва да им вреди ,трябва да се учат да се справят сами като пораснат и даже те да ни помагат
Животът не е състезание ,макар някои хора да се опитват да го направят такъв ,трябва да се радваме на малките неща в него ,защото те са истинските
Всеки миг в който сме живи и здрави и децата ни са с нас трябва да бъде оценен ,не е необходимо да си на върха ,достатъчно е да вървиш по пътя
Казваш ,че си успявала в много неща ,може би затова сега ти е по трудно да се примириш с начина ,по който върви живота ти ,ами с годините се уморяваме
Аз също виждам около мен много хора ,които успяват повече в живота си ,имат повече пари ,нормален брак,по млади ,по хубави ,но това си е техния живот ,а моя си го живея както на мен ми харесва
Колкото до браковете ,дето не вървят ,дори всичко друго да ти е в ред това е достатъчно да изцежда всичките ти жизнени сили ,не пишеш подробности ,но мога да ти кажа едно ,не трябва да зависим от други хора за щастието си
Направи всичко възможно да си намериш работа ,каквато и да е стига да излизаш сред хора ,дори да не е много платена -срамна работа няма ,дори да не е квалифицирана ,като си навън ,може да изникне нещо ,докато ако дремеш само в къщи няма да се случи нищо ново
Примири се със себе си и с това ,че не си на върха ,там няма много място ,потърси старите си приятели или си намери нови -раздвижи се
А нищо не пречи и да вземеш някой антидепресант ,макар че мисля ,че ако излизаш сред природата и се срещаш с хора ,няма да ти трябва
Не можем да променим всичко около нас ,но има неща които зависят само от нас ,важното е да не се отказваме и да не се примиряваме с потъването си в житейското блато
Желая ти кураж и късмет и най-вече спокойствие и вяра в собствените сили

И аз смятям, че състоянието ти няма нищо общо с алкохолизма. От постинга ти съдя, че и ти си енергичен и амбициозен човек, който си поставя високи изисквания, захваща се с най-трудното, както казваш, и се старае да държи всичко под контрол. Неудовлетворението от положението ти в момента те е довело до депресия, която си е доста сериозно заболяване. Подчертавам - заболяване, защото съм го преживяла /както и голям процент от всички хора – не се притеснявай, не си единствена/, затова е най-добре да се обърнеш към специалист - психотерапевт или психиатър. Лекува се, най-успешно с комбинация от психотерапия и медикаменти. Като реплика към някое от мненията по-горе ще кажа, че най-мъчително за едни човек, страдащ от депресия, е да му кажеш: Стегни се, вземи се в ръце! Престани да се лигавиш, глезиш, да прояваваш слабост и т.н. и т.н. Депресията е болест като всички останали – ако те боли зъб, не можеш да се стегнеш и болката да отзвучи, а зъбът да оздраве.Но все пак можеш да си помогнеш по някакъв начин, докато намериш добър специалист, а след това.

Лили, макар че ти искаш коментар, а не съвети, и аз ще си позволя да ти кажа някои неща. Причините да си в депресия си ги изброила сама, всяка една от тях е достатъчна да депресира човек. А първопричините на причините, ще си ги обсъдите с доктора,ако е необходимо. Сега чувстваш, че си в безизходица, имаш много ниска самооценка, нямаш сили , нищо не ти носи удовлетворение, може би изпитваш и чувство за вина – всичко това е болестта ти, а не реалността, нали? Сама си усетила, че не разсъждаваш трезво, но не от някъкъв потенциален алкохолизъм, а поради депресията ти. Трудност да се концентрираш, невъзможност да взимаш решения, липса на интерес към всяка интелектуална и друга дейност - в това ли се изразява твойто затъпяване? Спокойно - това са само симптоми, които ще отзвучат без никакви последици и ще си възвърнеш остия ум, който и сега си го притежаваш, ако съдя по това, как пишеш.
Всеки по природа енергичен човек по цял ден вкъщи, самотен, потиснат, без работа, би се разболял от едно или друго – разхождаш ли се сред природата, срещаш ли се с хора? Това е задължително – излез от вкъщи! Бъди активна, прави неща, които ти носят радост, поне си спомни кои са те.Обърни внимание на децата си – как така нищо не можеш да им дадеш? Ти със сигурност имаш на какво да ги научиш, да споделиш, обсъдиш или да ги зарадваш, независимо на каква въраст са. Ако можеш – започни работа, но с желание, ако ти е непосилно, изчакай. Не си поставяй сложни задачи и не поемай сериозни отговорности, сега не им е времето, но и не бездействай – имаш много изоставени неща за свършване. Или пък си вземи домашен любимец. Постепенно ще започнеш да виждаш нещата в съвсем друга светлина, ще видиш, че някои от проблемите ти изобщо не са проблеми, други ще отпаднат от само себе си, а останалите ще решиш с лекота.

И моля те, не взимай никакви сериозни решения, докато си в депресия! Когато си по-добре , уверявам те, ще имаш съвсем друг поглед върху живота си, а може би и върху брака си - има голяма вероятност отношенията ви значително да се променят към по-добро. Останалото го знаеш – чист въздух, физически упражнения, балансирана диета – и специалист! Успех!
П.С. Има доста английски и руски сайтове за депресията, разгледай ги, ако искаш.

Пиши ми на [email protected]

Тарикат мъж не писка...

Welcome

Благодаря Ви за коментара!

Сигурно и сам ще се сетите, че понякога може да има причини, поради, които човек да не може да се възползва от специализирана помощ.

За момента, този вариант е изключен. По отношение на медикаментите, също. През живота си съм приемала само от време на време и то рядко аналгин или аспирин и антибиотици няколко пъти. И просто не мога да си представя, как ще почна да вземам антидепресанти. И не защото имам предубеждения към хората, които ги употребяват, а срещу вземането на лекарства изобщо. Просто, защото досега не съм имала нужда.

Последният Ви съвет е най-приемлив за мен. Обикновено така постъпвам от години и знам, че има резултат. Само дето този път и това ми се вижда толкова безсмислено. Резултатите са винаги временни и решават и подреждат само повърхностно нещата. Всъщност винаги остава нещо в дълбочина нерешено и което винаги провокира нови и нови проблеми.

А, иначе, разбира се, че сте прав. И особено се радвам, че намирате, че може би не съм потенциален алкохолик. Това е облекчение до някъде.

Благодаря Ви! Намерих го и го прочетох. Даже попълних един тест. За съжаление, а може би и не не събирам достатъчния брой точки за да вляза в групата. Което означава, че дори и да имам симптоми на Синдрома ВДА, съм нетипичен случай!

И на вас благодаря за съвета! Но нали и Вие разбирате, че това за квалифицираната помощ може да хрумне на всеки средноинтелигентен човек дори и в България, където се гледа с неосъзнато предубеждение на квалифицираната психотерапевтична помощ:-)))

Мога да Ви уверя, че поне с мен не е така. По-сложно е... имам в обкръжението си специалисти, знам че са добри при това. Проблемът е, че за нещастие ги познавам от човешка гледна точка и виждам, че и те имат подобни проблеми, които професията им помага да виждат в светлина, която да е приемлива за тях. Но за съжаление този подход с мен не върви. Нали, разбирате... близостта ми с тях ми помага да знам подхода за "самоизлъгване", който работи прекрасно.... но, при хора, които не са толкова в течение на психотерапевтичния механизъм. То е като, да даваш на болен човек витамин, като му казваш, че това е едно много скъпо лекарство, изпратено чак от Швейцария с връзки...

Иначе, естествено права сте, че щом човек сам и с волеви усилия не може да се справи, трябва да търси помощ.

Благодаря Ви за съвета. Почвам да си мисля, че това за алкохолизма е игра на собствения ми ум да си търси оправдания...

Психологът е голяма работа. Стига ти да не си психологът, който има нужда от помощ.

Благодаря Ви, че потвърдихте някои от моите мисли по този въпрос. Крайният извод е, че ми няма нищо и просто ще ми мине и от само себе си ли?

А тръпката, как бих могла да си върна тръпката за живот и "амбицията" да продължавам напред, нищо че не се получава! Ей това е, което ме интересува. Как точно, по какъв точно начин се продължава напред механично без тръпка, само и само защото така трябва и това е начина все някога, един ден да излезеш от това състояние, както си и влязъл!

Ако току-що Ви се сторих ненужно разпалена, не го приемайте лично. Работата е там, че всички обяснения и на мен са ми хрумвали вече.

Здравейте Г-не!

Особено съм Ви благодарна, че сте имали търпението, желанието и настроението да ми напишете толкова дълъг и съдържателен пост!

След всички прочетени до тук мнения, въпросът за "неалкохолния алкохолизъм", както по всичко изглежда ще трябва да отпадне!Което е много хубаво, но какво ще сложим на негово място за оправдание, извинение и основание да сме в това отвратително състояние на духа!?

Майтап бе, Уили! Шегувам се! Ето такова въздействие оказа върху мен поста Ви, особено изречението "Недей така, не ти и трябва, не давам пък" и ме развесели сърдечно! Което никак не е лошо като за начало, нали!

Лошо е, че е за кратко.

Че депресията е обективно съществуващо състояние - съгласна съм! Знам го! Приемам го! Приемам, че трябва да си отиде на специалист, макар че толкова "тъпо" звучи, да ме прощавате, в контекста на истинската ситуация, върху чиито подробности няма да се спирам , понеже и сам знаете, колко досадни и отегчителни, но реално съществуващи все пак, могат да бъдат.

По въпроса за "потенциала" и "затъпяването". Искам да поясня, че въпреки окайващото положение, не съм спряла да мисля, да подхождам креативно, да си създавам сама "работата", която не може да ми бъде предложена или която аз не мога да си намеря; да изобретателствам, т.е. да появявам по всякакъв начин заложения "потенциал". И нека не изглежда, че се "напъвам". Напротив, не ми липсва мотивация. Много от нещата, които правя сами ме увличат, приятни са ми, харесвам ги. Под "затъпяване" имам пред вид, че въпреки всички усилия, въпреки това, че продължавам колкото мога да върша дори и механични усилия, за да съм вярна на принципа "не се отказвай", нещата не се получават. Би следвало, щом е така да променя нещо и да направя така, че да потръгнат. А това не се получава. А имаше периоди, когато интелекта и находчивостта ми вършеха съвсем друга работа и са ми помагали да се справям с всякакви ситуации. Просто имам база за сравнение, затова казвам, че затъпявам прогресивно напоследък.

"Хватката е да излезеш от спиралата потъваща надолу. Промяна трябва. Дали ще е тотална - житейска или пък ментална - според зависи - от теб основно, защото пътищата водещи напред са повече от много. " Ей, това е! Това, като че ли попада право в "десетката". Обаче, какъв е начинът, механизмът, онази печеливша последователност от действия, която ще се окаже верният път. Това трябва аз сама да реша, нали! Нищо, че нямам сили, нямам енергия, че затъпявам, че не мога да се псправя сама, а и няма кой да ми помогне и няма на кого да разчитам. В края на краищата това е моя личен въпрос и ТРЯБВА да се взема в ръще и да изнамеря начин да го направя...

Ах, нали разбирате... ако го имам този "потенциал", който и вие така великодушно благоволихте да забележите, не може всичко това и още много повече неща да не са ми минали през ума, да не съм ги разгледала от всички страни, да не съм изпробвала десетки варианти...

Аааааа..."Mid-life crisis"... ето това е следващия спасителен пояс, а.. като отпадна "неалкохолната зависимост", средновъзрастовата криза може успешно да заеме мястото и... с удоволствие бих се овъргаляла в прахта на тази"теорийка", ей тъй.. да си мина и аз по реда на кризата на възрастта, после бих станала и бих си поизтупала прахта и се бих заловила за работа... Господи , само да не беше толкова тривиално, плоско и мелодраматично... Ма, няма да се превземам,бе, добре.. и на туй съм съгласна, само и само да свърши работа... ма не ще... да бъде свършена работата....

Децата... какво да кажем.. верно, едното е на възраст, в която да си поема пътя.. поело си го е детето, доколкото може... ма не можеш съвсем да го отрежеш.. поне малка помощ трябва да му окажеш, а как да я окажеш, като тя дори и на себе си не ти е останало да я окажеш...и си под всякакъв... душевен, физически, материален минимум.. Другото е само на 10 и половина.. откъдето и да го погледнеш, нужна му е здрава грижа... а резервите, казахме че са на изчерпване...

Може би "разрушаването" на брака е най-рационалния изход, защото този брак вече на никого нищо не само не може да даде, но и просто изсмуква последните живителни сокове... но там пък е толкова, толкова .. нямам думи да се оплача пак.. щото ще излезе, че пак си търся сламката.. може би някой друг път, защото това е по темата на този клуб, а трябва да се придържаме към темата, нали...

Извинете, ако ви натоварих и ако прехвърлих коша от моя гръб на вашия.. вие пък го хвърлете във вода, ако имате под ръка..))) да изтече.. Извинете за многословието и за иронията, ако някъде съм прекалила, не е нищо лично, както е прието да се казва)))) И още веднъж, благодаря за сърдечното отношение!

Хей, здравей и ти!

И на теб сърдечно благодаря, че си отделила тооолкова време за такъв дълъг, съдържателен и добронамерен пост!

Успях някак да се изтръгна от типично българската битово "алкохолна среда", която така точно описваш. В семейството ми не се пие, нито в близкото ми обкръжение, но това както се казва не ме спаси да попадна от "трън та на глог".)))) Много дълго време съм имала илюзията, че всичко, щом не е свързано с алкохола, може и трябва да се изтърпи, че няма нищо лошо от алкохола. За съжаление има достатъчно и други лоши неща, които не са за търпене..., но ми трябваха страшно много години да го разбера..

Това за чувството за вина, всички го знаем.. много е модерно напоследък, много нещо се изписа за разрушителното му въздействие и за това, как всеки, който иска да те манипулира, ти го насажда щедро...

Също не ми е чужда и идеята за "сваляне на гарда", "смъкване на летвата", "давай го малко по-скромно", "няма ти да оправиш света, оправи първо себе си", "почни от малкото" и много още такива... нали се сещаш.. не мога да кажа, че докрай и напълно съм го разчепкала този въпрос за максимализма.. има резон, конструктивност и разионално зърно в него... Но не вярвам да е панацея, нито вярвам, че е чак толкова просто, еднозначно и приемливо на всяка цена... може би като начало, да. И не, че ми е чак толкова непознато като светоусещане. Напротив, налагало се е не веднъж да прибягвам до него. Но в много от случаите знаеш ли какво се е оказвало, че не съм искала достатъчно.. че съм се задоволявала с малко, а съм давала много.. че пак, за пореден и за кой ли пък не съм си балансирала колко да дам и колко да искам и да вземам... Но, както и да е... трябва да се направи нещо по въпроса. Това е ясно. Само не е ясно, откъде да се започне и с какво, и как... но... да се надяваме, че постепенно ще ни се изясни... животът е пред нас, нали така... едва в първата половина на четиридесетте сме.. я по-бодро...
.. знам, че ще разбереш, че се опитвам да си правя майтап със себе си..

Знам също, че не съм изключение, че всички хора минават през какви ли не кризи, спадове и върхове, депресии и какво ли още не... не смятам, че съм единствена... но, нали знаеш.. от това не винаги ти става по-леко...

З храната съм го решила въпроса, както ти казваш.. наистина.. също и дилемата с бърсането, чистенето... но не ми става по-добре.. напротив, сега се сещам, че едно време като чистех "бясно", всъщност се самозареждах.. на мен не ми беше неприятно, по-скоро просто това беше безкрайно удобно за другите...

За децата, някъде в горните постове съм го написала.. всичко е вярно, което си написала, само дето не можеш да ги откъснеш съвсем...

А природата ми е под носа, не я забелязвам даже.. и морето, и градината са ей тук, до мен.. излизам и съм там.. но не ме радва и не ме лекува така, както преди го правеше...

И за браковете си права, особено си права за това, че щастиети на човек не трябва да зависи от други хора. Слава богу, винаги съм го имала това разбиране. То обаче, само по себе си не те прави щастлив.

Въпроса с работата е много сложен. Не, че не разбирам какво искаш да ми кажеш с това, започни каквато и да е работа. Аз, всъщност, си имам работа. От типа хора съм, дето си създава работата, организира си я с оглед крайният резултат да е продаваем продукт. Там е работата, че не се получават онези доходи, които да са съразмерни на вложените усилия, а поради естеството на състоянието ми в монета, както и поради ситуацията и други обстоятелства в момента, тези доходи са под необходимия минимум. Ако е въпросът да зарежа всичко, което ми е коствало години усилия и образования, лишения и да се хвана чистачка, камериерка, домашна помощница, да гледам възрастни хора или каквато и да е неквалифицирана работа, няма проблем. Бих го направила и съм го направила. Но после винаги така се е случвало, че по някакъв магически начин отново се връщам към старите занимания, където ми е силата и вдъхновението и мястото, но е трябвало да започвам много неща отначало, да наваксвам, да научавам наново, което е крайно трудоемко, нерентабилно, неефективно и неудовлетворително. Трудно ми е да приема, че човек трябва да се откаже от амплоато си, дори и временно, защото темповете на развитие напоследък са толкова светкавични, че това може да се окаже фатално. Ако трябва да направя толкова драстична промяна на живота си и да спра да бъда това, което ти наричаш 'максималистка" и по начина, по който аз го разбирам, това може да се превърне в проблем за решаване на остатъка от живота ми. Едва ли в момента имам необходимото познание, разбиране и увереност, че това е правилният път, за да се заема с тази промяна целенасочено, съзнателно и с пълна увереност...

Да не се примиряваме с " потъването си в житейското блато"... добре звучи)))

Само да можех и да го почувствам дълбоко и отвътре по начина, по който е казано...

Здравей Лилитo,

Не е проблема в коша май - щото от коментарите, които правиш на написаното дотук в темата ти - виждам, че макар и да си наясно със сложеното там - някакси не искаш да се разделиш с него... Е защо не го пускаш този кош, м?

В депресия си. Независимо от причините, които са я породили - обективно в мозъка съществува химически дисбаланс. Излизането от депресия предполага възстановяване на нормалния баланс. Тялото има много механизми, с които да го възстанови и с времето, в крайна сметка, те вършат работа. В някои случаи обаче е необходима външна сила за това. Дали тя ще е лекарство, специализирана терапия или просто срещи с хора, създаване на ситуации, в които човек да изпитва радост и т.н. - това е въпрос на преценка и на избор.

Казваш, че е безсмислено да ходиш при специалист в контекста на истинската ситуация при теб - само ти я знаеш - аз си разсъждавам на теория, но със сигурност трябва да направиш нещо, за да излезеш от депресията... Тя на практика ти е удобна - обяснение за всичко би могла да бъде. Тъй де - що да правиш каквото и да е, поемайки и отговорност, ако така или иначе си е безсмислено. По принцип няма лошо да си седиш и да се окайваш - дотолкова, доколкото това касае само теб, но ако все още имаш някакви отговорности в живота - към деца и други хора - ще трябва да се понапънеш. Може да ти е удобно себеоправдание, но глобално погледнато не е достатъчно.

Твърдиш, че безуспешно си изпробвала десетки варианти - със сигурност има стотици - все още неизпробвани и част от тях ще бъдат и успешни... Приеми досегашния си негативен опит в положителния му аспект - най-малкото вече знаеш, кое със сигурност при теб не ще работи :).

Ще кажеш лесно му е там на някакъв - дава ми съвети, а не знае туй и туй, онуй и другото, пък аз и тъй нататък. Ами така си е, затуй съвети не ти давам - съвсем нарочно, защото - сама знаеш - невъзможно е да се върви по чужд път. Но забелязвам друго - ето пишеш тук, търсиш мнения, получаваш ги и подробно коментираш също - отхвърляйки напрактика тотално всичко - било то, щото е неприложимо, щото не го искаш или щото си го мислила, проверила или преценила, че не става. Правиш го добре това отхвърляне - с чувство за хумор и склонност към самоирония, но попадаш в клопка, присъща най-вече на умните хора, а именно - толкова добре се самоанализираш и разбираш, че ти убягва възможността да грешиш в себепознанието. Ето - известни са ти механизмите, чрез които можеш да излезеш от депресията и щото ги познаваш - считаш, че няма да ти подействат. Грешиш. Човек - това е един биохимичен компютър. Склонен и към самоусъвършенстване, но и към себеразрушение. Програмите, които ни управляват са плод на милиардогодишна еволюция и действат. Не вярваш, че промяната сама по-себе си, ще те изкара от депресията - ами пусни фиш, за да го спечелиш този житейски джакпот... :) Това, че не е сработило веднъж и дваж, и сто четиридесет и осем пъти още - не е критерий, че е невъзможно, а показва единствено, че неправилно го правиш. Или не искаш сериозно да успееш може би? Защо ли? Знам ли... Така си се настроила, така си свикнала, енергетично някакси ти е изгодно, познато, родно, а в крайна сметка и удобно...

Е като му дойде времето, като си готова - тогава и ще стане - ти ще си решиш какво, кога и как. Успех желая ти и стискам палци!

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!