Дете.

Виждам в себе си дете.
Виждам как играе
и седнало с окървавени колене
на стълбите ридае.
И вижда белите коне.
А звездите- смеят се и те
и сякаш няма никога да плачат...
Обещах му - няма да скърбят,
но излъгах го за сетен път...
Хора без лица до него крачат
и сълзите на бузите изсъхват,
как изчезват лесно в миг,
очи примигват и изпръхват
и гърди изтръгват весел вик...
В огледалото си виждам мъж.
Вече е голям и силен
и някак си пораснал изведнъж
попадна в кръговрат безспирен.
Той не може вече да проплаче,
нито да тича през зелени поляни
но сега е бездомен като малко сираче,
в години от страх и скръб пропиляни.
И има брада и къси коси,
в които вятърът не иска да шепне,
само изсъсква: "Дете вече не си..."
нека... спомена прах да полепне.
Върви напред, той върви без почивка...
а паяк от нишки миналото плете
и погребва във паяжини детска усмивка...
Искам в себе си отново дете.

Да, трудно е на границата дете-мъж. Животът няма да е онази приказка и света-пълен с изненади.

Ноевият ковчег е построен от аматьор, а "Титаник" - от професионалисти.

"но сега е бездомен като малко сираче,"..
Мислех си колко точно си описал състоянието, когато това се случи.. но..най-добре да не се случва..Човек винаги трябва да пази детето в себе си - то е като основите на къщата..Върху тях се градят годините, мъдростта, узряването и всичко останало..Ако детето загине, загиват основите.. Темата е толкова обширна. Странно е как в един стих може да се побере цяла една спирала на живота.
Хубав е стихът, проницателен. На места може да се коригира ритъма, но не мисля, че това е най-важното. Охх, напомняш ми стила на някого, но не мога да се сетя на кого.. въпреки всичко тематиката, която те вълнува ми е много близка..

Аз искам да запазя детето в себе си и се боря за това, но виждам много и то близки хора, които дори не съжаляват че са изгубили децата в себе си. И това е тъжно.
А иначе аз мисля че съм далеч от този период, имам вече брада но пък косите ми не са къси...
Харесва ми мисълта, че детето е основата на човешката личност. И аз я подкрепям.

и аз искам да съм некво малко хлапе и да играя нма ластик пред блока.
ама съм големо дете, много големо. и играя на разни други неща, на които не бива да играя.
шибана работа