virtual love
6 отговора
261 прегледа
virtual love
Треперя. На среща. С кого? Със любимия.
Не знам как изглежда. Но страстно обичам.
Това е той. Хм, симпатяга...това ли е?
Но думите падат дълбоко в душата.
За нас знаем всичко. Което е нужно.
Говорим за наште нелеки съдби,
но някакси светли. И никак сконфузени.
Над всичко усмивката топла блести.
За нас знаем всичко, което не знаят
"реалните" хора с "реални" вълнения.
И псуваме малко-за разнообразие.
И честни сме, колкото само пред себе си.
Но стоп! Чакай, вече със теб се познаваме.
Нима всичко свърши, а тази омая?
Нима външността ни затвори вратата?
Глупаче, мълчи. Ще съм с тебе докрая.
Не знам как изглежда. Но страстно обичам.
Това е той. Хм, симпатяга...това ли е?
Но думите падат дълбоко в душата.
За нас знаем всичко. Което е нужно.
Говорим за наште нелеки съдби,
но някакси светли. И никак сконфузени.
Над всичко усмивката топла блести.
За нас знаем всичко, което не знаят
"реалните" хора с "реални" вълнения.
И псуваме малко-за разнообразие.
И честни сме, колкото само пред себе си.
Но стоп! Чакай, вече със теб се познаваме.
Нима всичко свърши, а тази омая?
Нима външността ни затвори вратата?
Глупаче, мълчи. Ще съм с тебе докрая.
Re: virtual love
От нямане какво да правя,
от монотонно ежедневие,
от липса на любов и на омраза
дали да ти напиша посвещение?...
Ще бъде скучничко и кратко,
ще позаеква, сложено до други,
написани с талант и гладко,
и някак ще му липсват думи.
От дъното на списъка едва ли
ще видиш нежните му мисли,
във черни редове събрани,
на фона бял - напълно чисти.
Очите ти, жадуващи за блясъка
на бисерчета, в абанос изписани,
ще го подминат,както дъжд нехае пясъка,
очаквал го безбройните години.
Ще се затрие тъй, сред други посвещения,
от спомена създадено творение,
от монотонните ми ежедневия,
от липсващото ми забвение...
"Трябва да вярваме,че сами си вярваме и сами да повярваме,че сме си повярвали"
от монотонно ежедневие,
от липса на любов и на омраза
дали да ти напиша посвещение?...
Ще бъде скучничко и кратко,
ще позаеква, сложено до други,
написани с талант и гладко,
и някак ще му липсват думи.
От дъното на списъка едва ли
ще видиш нежните му мисли,
във черни редове събрани,
на фона бял - напълно чисти.
Очите ти, жадуващи за блясъка
на бисерчета, в абанос изписани,
ще го подминат,както дъжд нехае пясъка,
очаквал го безбройните години.
Ще се затрие тъй, сред други посвещения,
от спомена създадено творение,
от монотонните ми ежедневия,
от липсващото ми забвение...
"Трябва да вярваме,че сами си вярваме и сами да повярваме,че сме си повярвали"
в отговор на Eниrмaтичeн
#3
Re: virtual love
Ще ти напиша едно старо.
***
Тя е там все още.
Никога не беше властна,
никога и безучастна.
Скрита не, но не и явна,
във сърцето непризната.
С думи казана, но бавно,
от съмнения белязана.
Слаба?Да, но е реална.
Тя расте като дете.
Може и да стане някога
чудна, никога невиждана,
може и да си отиде,
както е дошла-невикана.
***
Тя е там все още.
Никога не беше властна,
никога и безучастна.
Скрита не, но не и явна,
във сърцето непризната.
С думи казана, но бавно,
от съмнения белязана.
Слаба?Да, но е реална.
Тя расте като дете.
Може и да стане някога
чудна, никога невиждана,
може и да си отиде,
както е дошла-невикана.
в отговор на Eниrмaтичeн
#5
Re: virtual love
Защо не ги пускаш в отделни теми - хубаво пишеш...
Дано авторката не ме скастри за поредния флуд
Дано авторката не ме скастри за поредния флуд
Re: virtual love
То и иначе е гадно да се хлътне безрезултатно(всъщност случая тук не е такъв). Но в нета се общува без предразсъдъци-"тоя е млад, значи е несериозен" или "тая е красива, значи е куха". Тук сме такива, каквито искаме да бъдем, и евентуално бихме станали, а това е по-важно от конкретното положение на нещата, дори то да носи гръмкото име "истина".