Никой

Все тъй сънувам, че ходя в ноща
И стъпки отекват зад мен, по паважа
Обръщам се, никой – но знам съвестта
зад мен е, и идва да ме накаже.

Нещо което искам да кажа
се спъна и в гърлото спря
всичко за теб, Живот ще разкажа
нека само малко поспя.

Сенките скрити в мъглата от думи
все чакат за миг тишина
слушат смълчани шума на стиха ми
и тъй, все безгласно крещят.

Нещо, което искам да кажа
се сля със вселенския шум
самотна душа се разхожда по плажа
говореща с хладния ум.

ПриятелЮ, добре дошъл при мен! Тук ще бъдем неканени гости, но добре дошли. Силни стихове си написал.Но знай, че някъде ще ме видиш и мен в съня.
Ще пишем малко по-нестандартни неща- но истински:-)


Вярвайте в доброто и му отворете широко вратите.
Една усмивка само и друг е вече този свят!

... и между тях ...сърцето . Предлагам ти все пак да си го изкрещиш - после ти е едно леко на душата..или поне за известно време.. Много противиречия и контрасти в стиха ти...

Хайде и от мен едно приятелско рамо
Дали ще ме познаеш?

Благодаря ти, приятелко! Когато съм при теб, се чувствам винаги добре дошъл.
И знаеш ли, може и да съм те виждал вече в съня си, някъде там в малката стара къща в китния роден Балкан.

Благодаря и на теб!! Понякога е малко трудно да изкрещиш, когато не можеш да назовеш причината която те кара де се чувстваш виновен. Права си има контрасти, има и противоречия - такава е същността ми, просто описах светът си такъв, какъвто го видях в онзи момент, защото в следващия всичко изглежда вече по-различен начин.
И за приятелското рамо благодаря отново, Сайна!?

ТукаСтоя пред вратите на къщата си
селска
Строена с пот на челото,
там в пазвата на Балкана
Години наред
на труд непосилен в отмора
и на студенските ми
Дебелите като онез' ми ти тухли- Четворка
Книги
държани с ръцете си наранени до болка.

И сякаш на фотографска лента,
се виждам на екрана- Отново
как се превъртат една по една
изпраните дрешки и на децата,
на ръце с домашен сапун -Прани.

А къщата отвътре с глас- Човешки,
проговаря и въпроси ми -Задава
Пита
Къде се скитам толкоз време?
Че и тя кат' другите стопанката си- Иска.
Да бъде още обичана, желана
Красива и
не е с потрошените от покрива й,
КеремидИ
Щото пък била и -Мадама

И запретвам ръкавите.Думи нямам.
Отговор да и скалъпя на бързо- Не мога
Щом е моята селска къща - Мадама,
аз в краката й падам. Бия и Тревога
За работа от прага се и Залавям

е било- нали!

Вярвайте в доброто и му отворете широко вратите.
Една усмивка само и друг е вече този свят!