Сух съм :)))

Без съмнение мога да заевя че аз съм алкохолик; е, ама сурова практика ме принуди да приема горчивата истина за себе си. Иначе аз обичах да си пийвам, няма значение сам или в компанийка. Алкохола ми помагаше да бъда някои, обудряваше самочуствието и болните емоции, които бяха разклатени от липса на смелост. Ефекта бе магьосен та никога не успях да се съобразя, защото винаги жадувах как да се задоволя. Не забелязах кога станах банален - хорски приказки се разносиха че съм бил прекалявал, та от пиене щял съм да полудея. Истината си говорят те ама кой да ги разбере, обаче аз неможех дори неизках с моя приятел (алкохола) да се разделя :)))
Е, теглих му шута и съм сух, обаче имам нуждая от духовна леч. Аз съм болен алкохолик, което го знам веч. Дори чалъма съм му намерил , та сега "един ден след друг" както тразнея тъй си и младея :)))

От колко време си сух? И изведнъж ли стана. Аз непрекъснато правя опити, но издържам 2-3 дни, максимум седмица. После си казвам - само днес, и се заточва.

И аз съм "сух" вече 8 - ма година, ако разбира се може така да се твърди !
Сега не искам да си спомням това време, но стигнах до края с всички последици, описания и диагнози от книгите за алкохолизма. Не мога да давам рецепти, всичко е строго индивидуално, но едно е важно: До края на живота си няма да пробвам по какъвто и да е бил повод или без повод !

Аз съм сух няколко години - разбира се, че е много трудно на един алкохолик да се измъкне от ямата сам. Аз успях благодарение на живите групи от клуба на АА. Иначе сам, аз не можех дори един ден да се задържа без да си купя полувинка или две :))) Зависим бях станал до такава степен, та ако не изпия рано за закуска имах чувството че ще умра - целия треперях като листо :)))

радвам се за теб...много
аз може ли малко да поплача.....тежко е..ама много ...децата-наближава училище- пари- баща им/развденеи сме/ме ми се говори за него...приятелят ми с неговия алкохол...родители , ремонти , болести, хора- клюки, сметки..идва зима-пак сметки, работа - хаос..пих две бири- ДВЕ
иска ми се да съм мъртва-наистина, къде е почивката- не съм всесилна нито пък Голиат- просто не мога ...мамка му

Здравеи милата! Разбира се, хаиде заедо да по-плачем дори на Твореца да се помолим. Знам колко е трудно, а и такава е реалноста; та нема лекарство за нея. Нашата надежда е само една, да намерим сила и приемем алкохолния проблем че да питаме за помощ. Ако искаш може да ми пишеш, че да си поговорим, аз с удоволствие бих отговорил на всеки един въпрос.
[email protected]

Горе главата,дръж се.И аз понякога се чувствам,че световните проблеми ще ми се стоварят в/у главата и не ми побира ума как да ги реша,но не се предавам.

"Всичките си грижи оставете на Него,защото Той се грижи за вас"
Бог да е с теб!

Световните проблеми казваш:-)

ако пиша с грешки е заради наложеният МИ свръх дребен шрифт от синът МИ и протестирам

Така поне се чувствам понякога:)Все едно всички проблеми са ми се стоварили на главата.И аз имам финансови проблеми,проблеми с градината на детето.Опитвам се да пооправя последствията от безотговорния си живот години наредКъде успявам,къде не.Важното е,че и през ум не ми минава да се напия,защото знам,че това само ще усложни нещата,а няма да ги реши.

Здравеи Крис! Сигорен съм, че се радваш на новия трезв живот. Наистина отпърва не е лесно, обаче "един ден след друг" всичко ще си му доиде на място. Да се отблагодарим за което има - нали си жив и здрав, дори решение си взел и работиш усилено програмата на АА, която ти помага да не пиеш. От тука братко с помоща на Висша сила, ти ще бъдеш ОК!

Е надявам се да си стъпя на краката.Въпреки всичко мога да кажа,че за месеците трезвеност има голям напредък при мен.Не мога да сравня живота си преди с този сега.Макар да е рано за оценки.Много поздрави!Какво е това за трезвите алкохолици в Русе.Не знам за другите,но поне един има

и аз такавсеки ден се заричам, след като вече съм поела дажбата си, че от утре... после вечерта хайде само една чашка за сваляне на напрежението, но като й видя дъното с виновна усмивка - хайде още една... и накрая пак поредното неизпълнено обещание... и все си мисля, че не съм ...алкохоличка (дори не мога спокойно да напиша думата), че стига да поискам, стига да кажа стоп и ще спра, но все отлагам, отлагам...

Много добре те разбирам.Винаги се заричах днес няма да пия и обикновенно след като се напиех казвах от утре пак ще опитам.Не знам как така се получаваше,че не издържах повече от 3 дена въпреки огромното си желание.Виждах,че вървя надолу,а не можех да спра.Беше особенно състояние.Когато си кажех:"е днес няма да пия"мозъка ми веднага прищракваше и казваше :"Днеска само"Намирах много оправдания,че се чувствам нещастен,неудовлетворен,че имам неразрешими проблеми.Сега си давам сметка,че съм си търсил оправдания за да се напия.

, когато стане въпрос за алкохол мислите ни са като стара изтъркана плоча, която винаги пее и пожтария едно и същтото. Когато помислиш за друго тя си прищраква и аиде пак по своемо
Когато вземеш решение ти се помоли, защото от практика знам колко е трудно да пробваш сам/а. Нужда имаме от В.С. за да преодолеем този кошмар. Може от хиляда един /еи така/ да се отърве, но има по-голям шанс и надежда, ако призовеме на помощ приятелите на АА.


Сред членовете на АА често се чуват следните изрази: “Ако не посегнеш към онази първа чашка, можеш да не се напиеш” или “Една чаша е прекалено много, а двадесет не стигат”.
Когато са започнали да пият, повечето от нас никога не са искали и не са изпивали повече от една-две чаши. Но с времето броят им нарастваше. После изведнъж усещахме, че пием все повече и повече, а мнозина от нас се напиваха и прекарваха доста време в запой. Може би състоянието не винаги проличаваше в речта или походката, но оттук нататък ние никога не сме били истинки трезви.
Ако това много ни притесняваше, ние намалявахме количеството или просто се опитвахме да ограничим пиенето до чаша-две или да преминем от концентрат на бира или вино. Опитвали сме отчасти да ограничаваме количеството, за да не стигаме до безсъзнание. Или криехме колко пием.
Но всички тези опити ставаха все по-трудно и по-трудни. От време на време дори се въздържахме и не пиехме изобщо в продължение на известно време.
Но в крайна сметка пак се връщахме към алкохола – само една единствена чашка! И тъй като това очевидно не ни вредеше особено, решавахме, че можем да си позволим още една. Може би в този конкретен случай спирахме дотук и чувствахме голямо облекчение от факта, че можем да пийнем чаша-две и да спрем. Повечето от нас са постъпвали така неведнъж.
Но точно това беше капанът. Убедени бяхме, че можем спокойно да си пием. После винаги се намираше повод /специално тържество, личен неуспех или просто така/ да посегнем към 2-3 чашки, които да ни накарат да се почувстваме по-добре – така че решавахме, че 2-3 чашки в повече няма да ни навредят. И без въобще да го желаем, изведнъж се улавяхме как отново пием прекалено много. Т.е. бяхме се върнали там откъдето бяхме тръгнали – несъзнателно и без предумисъл препивахме.
Тази повтаряща се често практика логично ни доведе до неизбежния извод: Ако не изпием първата чаша, не можем никога да се напием. Следователно, вместо вечните планове да не се напиваме или да не препиваме, ние се научихме на следното: стараем се да избегнем едната – първата – чаша алкохол.
Всъщност вместо да се тревожим как да ограничим броя на погълнатите чашки, ние порсто се стараехме да избегнем първата глътка, защото тя стартира процеса.
Звучи почти глуповато опростено, нали? Сега ни е трудно да повярваме, че по-рано, преди да се приобщим към АА, не бяхме се сетили за подобен изход. /Често казано, трябва да признаем, че не сме искали да се откажем от пиенето, защото не сме осъзнавали какво представлява алкохолизмът./
Основното сега е: Тази тактика ни помага.
Вместо да се опитваме да разберем точно колко чаши алкохол можем да поемем – 4, 6 или дузина – ние просто си казваме: Не посягай към първата! Така е много по-лесно. Навикът да се мисли така помага на стотици хиляди от нас да бъдат трезви в продължение на години.
Лекарите експерти в областта на алкохолизма твърдят, че има солидно медицинско основание за избягване на първата глътка. Именно тя те примамва, веднага или малко по-късно идва непреодолимото желание да пиеш още и още, докато попаднеш пак в капана на алкохола. Много от нас разбраха, че алкохолизмът ни е пристрастяване към дрогата "алкохол" и като хора, страдащи от пристрастявания от всякакъв вид, които се мъчат да се освободят от зависимостта си, ние трябва да се пазим от първата доза дрога: та нали сме били пристрастени към нея. Нашият опит зоказва това, както може да се убедите от списанието “Grapevine” от книгата “Анонимни алкохолици”, а също да чуете и от самите членове на АА, където и да ги срещнете – на сбирките те споделят собствен опит.
 СЛЕДВАЙТЕ 24 ЧАСОВИЯ ПЛАН

Когато пиехме, винаги настъпваше лошият момент, в който се заклевахме:” Никога вече !” Давахме обет да не пием цяла година или обещавахме пред някого да не се докосваме до алкохол в продължение на три седмици или три месеца. И, разбира се, се опитвахме да го правим за различни периоди от време.
При това бяхме напълно искрени, правейки тези изявления, па макар и със стиснати зъби. С цялото си сърце желаехме да не се напиваме никога повече. Бяхме изпълнени с решимост. Кълняхме се, че спираме напълно пиенето, че няма да се докосваме до алкохол до някакъв неопределен момент в бъдещето.
Въпреки нашите искрени намерения, изходът почти винаги беше един и същ. В крайна сметка споменът за обетите, а и за страданието, което ги бе провокирало, избледняваше. Отново пропивахме и си навличахме все повече неприятности. Нашата “суха” вечност не бе продължила кой знае колко.
Някои от нас, които бяха се заричали, изтъкват и лични уговорки:Казвахме си, че обещанието да не пием се отнася само за концентратите, а не за ракията или виното. И разбирахме, ако дотогава не го бяхме научили, че и бирата, и виното можеха да ни напият – само трябваше да пийнем повечко и се получаваше същият ефект, както и с концентратите. С бира и вино се напивахме също толкова, колкото и с концентрати.
Други наистина отказваха пиенето в периода, за който бяха обещали да не пият – те спазваха обета си. Края на сухия период увенчавахме с поливане и скоро отново се озовавахме с проблемите си, с допълнително чувство за вина и угризения на съвестта.
Сега, когато тези битки са вече зад гърба ни, избягваме изрази като “на вода съм” или “заричам се”. Те ни напомнят за нашите провали. Въпреки че си даваме сметка, че алкохолизмът е вечно, необратимо заболяване, нашият опит ни научи да сдаваме дългосрочни обещания да не пием. Считаме за по-реално, а и по-успешно да казваме:” Няма да пия поне днес”.
Дори да сме пили вчера, можем да решим да не пием днес. Можем да пием утре – кой знае, дали въобще ще бъдем живи – но решаваме да не пием в тези 24 часа. Независимо от изкушението или предизвикателството, решаваме да стигнем до крайност, ако се налага, за да избегнем алкохола днес.
Нашите приятели и семейства с право са преситени от обещания като “ Сега вече наистина съм решил”, тъй като често са ни виждали да се прибираме “здравата подредени”. Затова няма нужда да обещаваме нито на тях, нито един на друг, че няма да пием. Всеки обещава сам на себе си. В крайна сметка поставили сме на карта собственото си здраве и живот. Ние самите, а не приятелите или семействата ни, трябва да направим необходимото, за да бъдем здрави.
Ако желанието да пийнеш е наистина голямо, мнозина от нас разделят 24-те часа на части. Да кажем, решаваме да не пием един час. Временното неудобство можем да изтърпим още един час, после още един. Повечето от нас започнаха програмата си за възстановяване по този начин. Всъщност всяко възстановяване от алкохолизъм започва с един час на трезвеност.
Разновидност на този начин е отлагането на /следващата/ глътка./
/“Какво ще кажете, а? Още ли пиете сода? Отложихте ли наистина онази глътка, за която ви споменахте на първа страница? Ако е така, то това може да стане началото на вашето възстановяване./
Следващата чашка можем да изпием и по-късно, но точно сега я отлагаме за утре или по-късен момент. /Да кажем до края на тази страница?/
24-часовата програма е гъвкава. Можем винаги да я подновяваме, където и да сме: у дома, в службата, в бара, в болничната стая, в три или четири часа, можем в този именно момент да решим да не пием следващите 24 часа или пет минути.
Възможността да се придържаме към този план винаги ни позволява да избягваме недостатъците на методи като “минавам на вода” или разните обещания, защото те в крайна сметка се изчерпват и ние отново се чувстваме свободни да пием. Днес е реалното. Животът тече ден след ден и това, с което разполагаме, е днешният ден, а всеки може да мине един ден без алкохол.
И така, първо, опитваме да живеем в настоящето, само за да бъдем трезви – това наистина действа. След като тази идея веднъж вече е станала част от мисленето ни, ние се убеждаваме, че изживявайки живота си в сегменти от 24 часа, ставаме способни да се справяме с много от проблемите си по действен и ефективен начин.

нямам думи, като че ли четеш най-съкровенните ми и гузни мисли в първата част от написаното от теб. Когато посягам към чашката винаги се самоуспокоявам, че не съм алкохоличка, че винаги (само да река, само да поискам) мога да спра, но ето сега не е необходимо, това спиране е някъде в бъдещето... Ще се опитам да приложа тази 24-часова програма. Дано успея, дано ми помогне

горния ми отговор е за теб, извинявай