До Балчик и обратно

Балчик
Балчик е особена комбинация между град, село и морски курорт. Има я главната алея покрай морето, с накацалите по нея сергии с мидички, рапани, пояси, кърпи и хиляди други дреболийки които създават онова настроение за море, което помня от детството. Все пак сега нещата са доста модернезирани и е пълно с кръчмички и ресторантчета, където предимно се предлага цаца, пържени картофки и бира. После над алеята се извисява бялата къща, което представлява двореца на румънската кралица, заобилокен от зеленината на всякакви дръвчета и онзи така прочут неин стол, на който уж е седяла и чакала морския капитан, в който е била влюбена. Абе, да си кажа не знам колко е вярна тази легенда, щото аз седнах на този престол и така ръби и обива, че не ще да е седяла много дълго на него.
По нагоре има и малки къщички като в село, с дворчета с градински домати и баби, които седят пред оградата и гледат минаващите. Най-горе на баира се намира т. нар. квартал с блокове, където живее приятелката ми. Зимно време, като свърши сезона, животът тече главно там. Има даже и градски транспорт, състоящ се от 2 линии автобуси, които са толкова стари, че едва вървят по баира.
Хората
Хората, които срещнах там са типичните образи, които можеш да видиш в малък провинциален град. Говорят на особен морски диалект, много често използват думичката “Въй” пред изречението, но иначе мили и гостоприемни и всеки искаше да ми покаже най-хубавото и интересно в техния град. И друго нещо забелязах – някак по-отворени към новото ми се видяха, някак по европейци като че ли. Въпреки че живеят в малък град, не се затварят само в него, а много пътуват из околните места, които в случая се състояха от Албена, Добрич, Каварна и Варна. Голяма част от тях работят в хотелите на Албена през лятото, а през зимата се занимаваха с частен бизнес – имаха малки магазинчета за дрешки или дрънкулки. Майката на приятелката ми е много хубава жена, макар и накичена с доста шаренки дрънкулки. Държи 2 магазинчета в Балчик и страшно умира да си купува дрешки и герданчета. Съседката от долния етаж е типична представителка на малкия градец. Счетоводителка в конезавода (не попитах кой е този конезавод, ама нейсе), пуши много и пие ракия като руски казак. Кара стар мерцедес и пили гуми като таксиметров шофьор. Там бяха и двамата съученици от училище на приятелката ми. Единият учи в София във ВИАС и ни возеше надолу-нагоре с колата си. Доста възпитано момче, което като чу как ми викат на галено, почна и той да ми казва така, което много ме развеселяваше. Другото момче определено ми беше по-неприятено. Дебеличък, с розови бузки, работеше като управител на ресторанта в един от хотелите на Албена. Ще спомена само още една от приятелките, макар че нея я видях само веднъж. В нея имаше някаква култура и финес, които определено не се наблюдаваше останалите, да оставим настрана факта, че и беше най-симпатична според мен. Но... тук идва но-то. “Спътникът в животай й” беше 150 килограмов холандец с бизнес в България, който беше срещнала преди 2 години на морето и оттогава живеят заедно във Варна. Малко хора са ме поразявали така като този огромен холандски тюлен. Толкова грозен, дебел и противен човек не бях виждала, долната му устна даже беше обърната навън от дебелина и мисля, че даже всяка уважаваща себе си холандка не би му обърнала внимание. Загадка беше за мен защо това момиче беше с него, нямаше никакво логично обяснение.
Местата
Местата на които ме водиха бяха разнообразни и на повечето не бях ходила никога. Най-много ми хареса малкото плажче на Русалка, което се състоеше само от мидички, с 2 големи скали в морето и прозрачна зелена вода. На път за там минахме през Каварна. На това място може да се живее само ако си роден там и никога не си ходил другаде. Толкова грозен и сив град не съм виждала, пълен с цигани и даже надписа Кока-Кола е рядкост. Затова можете да си представиш как се смях със сълзи, като ми казаха че там щели да идват Scorpions. Представих си Scorpions да свирят на поляната и около тях цигани да куфеят. Албена е тих и спокоен курорт, със запазени старите хотели и доста зеленина. Плажът е спокоен и широк, въобще място за семейна почивка, без да има нищо особено там. И накрая – нос Калиакра. Много красива скала, казват осветена през нощта. Ако вярваш на поставените табели – там може да се видят 3 вида черноморски делфини, но аз не видях ни един. Иначе на ръба на носа гледката към морето е невероятна, може би защото и денят беше слънчев, но по повърхността на морето блестяха хиляди кристалчета. Имаше само едно заведение там – ресторантче, където хапнахме рибка, но поради факта, че беше единствено, по стар български обичай келнерите не бързаха много много с поръчките.
Аз
Къде бях аз във всичко това? Навсякъде и никъде. Навсякъде защото бях по места, повечето от които иначе никога нямаше да видя и защото разбрах, че макар и в България има места, които могат да ти отнемат дъха с красотата си. И никъде защото страшно много ми се искаше да има с мен поне един човек, който ако не с моето мислене, поне да е на моите години, с който да обсъдя всичко видяно и да разбера дали и друг мисли и чувства като мен.

ти, дето явно не си била по много български места, реши точно предварително, че в България няма места, които да ти спират дъха, та да пишеш "разбрах, че макар и в България има места, които могат да ти отнемат дъха с красотата си". Що си била разбрала друго преди това?! Някакси от какво? От нищото.

мда... понякога е интересно да чуеш и туристите какво мислят.
а през останалото време е много приятно.

междувпрочем, турски моряк. дошъл, грабнал я и после изчезнал, и никога не се върнал. сичкото моряци се са капитани... забавно е.
наслаждавай се, имам предвид. някой ден може и да ти мине през ума, че хората по тия места имат и друг живот и същност, освен да стоят пред обектива на фотоапарата ти.
като на розмарин.

______
happy with what you have to be happy with...

Ами, те всъщност дойдоха, Scorpions и си направиха шоуто. От един месец се стягах да ходя в Каварна и два дни по-рано разбрах, че няма да ида. Направо ми се щеше да се хвърля от прозореца! Уви, остана ми само да си тананикам.

Ноевият ковчег е построен от аматьор, а "Титаник" - от професионалисти.

Хубаво си описъла местносттите, но защо не споменаваш нищо за двреца до Балчик, не ти ли хареса. що ли?

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

O, sorry,

Писъла си ама много кратакто и при бързото ми преглеждане не съм видял този пасаж.

Съжелавам за преждевременната ми реакция.



"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

ако трябва да те меткаме от джама само кажи де

глей го начи
тва от свой човек
я, по-добра идея - да пееме "Wind Of The Change"

Ноевият ковчег е построен от аматьор, а "Титаник" - от професионалисти.

тия точно никога не са ми допадали като група.
не знам защо.
някакси шибано ми звучат.
сега се сещам че бях пуснал тук текстчета на бг рап песнички преди 4 години.
и модераторките ме цензурираха.
единия изпълнител след седмица излезе на корицата на сп егоист
а другите сега са с хит който не пада от номер едно повече от месец
гледам да не пиша за музика тук

ебати и двореца ебати и чудото

Е, то си е било вила но така се казва. Аз обаче не говоря за сградите а за ботаническата градина и "дворното място" като цяло.
А ти си като дякона бе човек - покаже се скрий се без следа без ....

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

лятото има некви разстения ,зеленина ......
не знам зимата как изглежда тази градинка
не е нещо особенно. едни тераси,тва онова
за сам човек не е лошо
иначе е доста тесничко там

Е, това ако е тесничко не знам за теб какво е широчко.
То нашият туризъм за да има специфичен облик единствено може да предложи нещо по блико до природата. Не може да се мери нито с обслужване, нито с подходяща информация и т.н. Абе всичко си е а ла Фреди Флинстон made. Ама ние каквото и да си говорим все тая.

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

;)
Все едно пак съм там…
Септемврийска утрин, малко хладна, малко ветровита, малко синя… Нощта ни покачиха на един баир и сега слизаме, натоварени с багажа, надолу към двореца. Питаме една баба, де да пием кафе… не знае, не работели, не и се занимава. След малко се сеща и ни посочва един гараж.
Гаражчето е с табелка „Пивница”. Обичам истински неща, пивница си е. Сумрак. Влизаме и първото което усещаш е миризмата- тежка, задушлива, миризма на напоени с тютюнев дим покривки и завеси, на изветрял алкохол и на старо опушено дърво. Вътре са изтипосани четири дървени маси, с карирани бели покривки и по- малки червени, отново карирани, сложени върз другите под ъгъл. Трима човека, всеки заел вече самостоятелна маса, и се сдобил със стартовата доза ракия и лимонада… Разговарят нещо си, привсе че не са седнали заедно. Май прекъсваме нещото, щото се умълчават и ни оглеждат изучаващо. Усмихвам се, всичко тук ми напомня за някои софийски села и екземплярите в „кафетата” там. Оставяме багажа на пейката до единствената свободна маса и отивам до бара, за да поръчам. Там се кипри червен китайски фенер и още: цветни картички на Балчик, мангал, свещници, знаме на Ливърпул, стари радиоапарати, цървули, хурка и вретено, вълна, компаси и всякакви други вехтории. Окачени, поставени, висящи, заковани без някакъв ред или смисъл... така си… Барманката поглежда през мен и вика: „Бай Георги, от домашната или от другата?!...” Сега го виждам чак бай ти Гошо, зад мен е дошъл, по потник и синя курка, сяда и едва доловимо, уверено казва : „Домашна!”. Носят му я. Разговора продължава първо унило и кратко а по- късно оживено, без наздравици, дипломатично и сериозно. Репликите се смесват с тиха дикторска реч от телевизора в ъгъла, „Дискавари канала”, пуснат ей така за фон и светлина. Сутрешно.
Иззад бара ме поглеждат въпросително. „Кафе правите ли?” -питам. „Аха…” „Две кафета, ако обичате, едното дълго с мляко.” Кратък изпитателен поглед и едва забележимо присвиване на скули… разкрит съм- глезльо. Подават ми кафето- ароматно, силно турско кафе… без мляко ;)
Сядам. Отсреща ме хващат за ръка и ме поглеждат две усмихнати сънени очи…

...шуби- дуби означава обичам те...

виж като тръгне първака на казана е още по истинско обаче

Само ще виждам, това не става за консумация а само за требене на въшки, опит за самоубийство или отърваване от неканени гости ;)

...шуби- дуби означава обичам те...

'Навсякъде защото бях по места, повечето от които иначе никога нямаше да видя и защото разбрах, че макар и в България има места, които могат да ти отнемат дъха с красотата си.'

че к'во й е на България? и след като си се запознала с красотите български, защо описанието ти е съсредоточено предимно върху физическите хорски недостатъци?

стадо делфини зърнах миналата година край Шабла - невероятно изживяване, но пък Шабла е кат село, нямаше да ти се хареса

бях в балчик в понеделник. на път за двореца по крайбрежната улица вдясно има скали. снимах разни неща и когато погледнах скалите на най-високото място имаше вълк. стоеше си там и гледаше морето.


esto no es tan simple como parece

опааааааааааааа
супер е това което каза
дай отваряме торбата с чудесата шото е неква полярна зима настанала.
те питам нещо за вълка само ако може
не беше ли бял вълка?
защото ако е бял и аз съм го виждал по малките часове
кажи само имаше ли и вълче ехо и луна

има си място за текстове от песни и не съм забелязала нещо да се цензурира там а има какво да се отреже
обаче при менебеше драма дра-ма-ти-чна че не стигнах до Каварна

Ноевият ковчег е построен от аматьор, а "Титаник" - от професионалисти.