Не ме обичаш

Не ме обичаш. Толкова е ясно,
че даже няма смисъл да го казваш.
И намек за любов към мене
у теб извиква само удивление.

Да, ужасът пълзи и ме дълбае,
в сърцето кръв шурти, сълзите парят
и спомени един след друг се гонят...
Денят последен вече се отрони.

За моята съдба си недостъпен.
Но, странно, аз не нося само мъка.
Не е борба, но чувствам в мен победа:
живее любовта към тебе.

Има нещо вярно в твърдението,че началото е края и няма как да е,при целия ми скептицизъм!



След осем години
и няколко дена,
ти пак си пред мене -
уж променена.
Горчиво преглъщам
кафето студено,
говориш за минало -
от теб заличено,
oт сърце се усмихваш,
опитваш целувка,
прилежно настръхваш
след свойта милувка.
В душата ми ровиш
и без притеснение
любов ми предлагаш,
любов без съмнение...

Но осем години,
без няколко дена,
душата е мъртва -
от теб уморена.
На гроба и никне
трънливо безверие,
за спомен остана
едно недоверие.
Настъпи момента
аз да ти върна
въздушните кули,
борбата безсънна.
Но вече не искам
и няма значение...
Остави ми мечтата
за любов без съмнение...


"Любовта прави времето да минава.Времето прави любовта да минава"

И аз да харесам нещо написано в този клуб. А поезията тук не се отдава принципно на мъжете. Да. Да не сте поет?

dobre pi6ete be
po-dobre ot mene
malko lipsvat metafori no ina4e e profesionalno

Не бях чувала поезията да се свързва с думата професионализъм, освен може би във френските кралски дворове, където ласкателството е трябвало да бъде на висота, ъ?

Мразя квалификациите,пък дори и да ме класифицират като "поет"!




Чашата със вино вече празна е.
На дъното остана само пясъка.
В шампанското намираме оргазмите,
а думите - на птиците във крясъка.
Четем различни страници от книгата
„един живот завинаги” наречена,
и чакаме да падне чучулигата
на пръснато сърце сама обречена.
Когато и в кошмарите, все същите,
почувстваме на самотата тръпката,
разчитаме единствено на стъпките
да стигнат там, където няма връщане.

(С) Томи Тодоров






П.П. Всеки може да смени породата си,нрава - никога!



"Знам си,че съм осъден на забрава и никога няма да пиша каквото чувствам. Пиша каквото вижда публиката,а публиката никога не вижда нищо"
Оскар Уайлд

......е призвание. А не квалификация.

плиткоумник, това вече е квалификация

точка. И дори удивителна!

Оскар Уайлд е лайно.
Изписал е стотици противоречащи си и досадно, направо ужасяващо-дразнещо глупави твардения, в които очевадно няма нищо смислено.
Е това вижда и му чете публиката.
..па ти си му вервай слепо...хах


А ако предишното сдтихотворенийценце е твое - хубаво е!
Едно от много малкото, които си струват сред хилядите простотии тука.

глупости
"malko lipsvat metafori no ina4e e profesionalno"
хаххххххххххх
ебати глупостите

кажи нещо друго де
че нешо нишо не каза

prepare for attack, your body will burn
prepare for attack, there is no return

Всеки (дори средностатистически ) умен човек си противоречи.
Ако не, значи е плиткоумник.

Ако за мен се отнася-сори, толкова ми е мозъчният грамаж и като прасето все към локвата ме тегли.
Ако за развеселения индивид-хубаво е да се посмеем от сърце, дори поводът да е различен.

10x

Поезията не е жена, че да се отдава на мъжете.
Тя се удава на хора, които не могат без нея.

Ще ти пиша по-късно, когато не съм толкова развълнувана.

Баси тва на s дори не се отнасяло за мен. Просто ми беше леко обидно на мой постинг да пишат толкова много за други. Четат ми, ръзиръш ли, мненията и забравят откъде са тръгнали.
Няма да обсъждам дали ми харесва стихотворението ти (те са две, ама говоря за първото), не в това е въпросът. Добре де, харесва ми, макар че едва ли те интересува мнението ми.
А сега по същество(още съм ядосана).

Началото е краят, и срещата-раздялата.
Целувката е бягство, прегръдките-сълзи.
Понякога забравяме и вярваме в измамата,
но никога не падаме, когато ни боли.

Грешим ли, че се целим високо-над реалното?
Не, имаме надежда-че грешката е другаде:
че не сърцето води ни, и даже не и тялото,
а болката ни пречи от прежните заблуди.

P.S. Не ставам за поетеса, но някой ден може и да стана(за поетеса).

Естествено, че няма да ставаш за поетеса , ако си внушаваш такива глупости! Най-лошият враг може да ти бъде отчаянието и ако непрестанно се сравняваш с останалите. Недей се дразни от това, че има лек флуд в темата ти - виж, твоят стих поражда дискусии - това е хубаво.

Всеки може и по-добре,
ОБАЧЕ
всеки в началото тръгва от някъде и прохожда..

Ще ти кажа, че наистина на мен първият ти стих ми хареса повече. Опитай се малко да разчупиш тематиката, защото така се получават леки вариации на стиховете ти и рискуват да започнат да си приличат подобно на хитове-еднодневки на сладникави бой банди.. Като изказ и като конструкция на стиха, като рима - имаш усет безспорно.

Надявам се да съм ти била полезна.

П.С. И още нещо - не от всяко чувство се получава стих..пиши тогава, когато усетиш силно вдъхновение..

Уф, не искам да звуча сладникаво, но беше мило, наистина.