моля ви за съвет

Здравейте! Наистина имам нужда от съвет.
Ситуацията- с партньора ми нямаме брак, заедно сме от 5 години, имаме дете на 2. Последната 1 година беше кошмарна в момента се опитвам да се откопча от него, но това, уви, не се получава. Или закрепва нещата и обръща добрите за 3 дни, след това пак започва, стои при нас, макар че аз съм при родителите ми от 1 месец. Имам усещането, че просто няма отърване.

Аз наистина не мога повече, категорична съм, че се разделяме. И тук започва моментът с манипулацията с детето. Твърди, че го лишавам от него, че не му давам възможност да му се радва и т.н, и т.н..... Всъщност той е залепен за нас и прекарва времето си с нас.

В момента той е с детето при неговите родители в друг град. Имаме уговорка да отида да го взема след 3 дни. Само че той започна да ме разиграва. Започна да ме заплашва, че няма да го видя повече, нямало никакъв смисъл да ходя да го взимам, няма да са там.

Та питането ми е какво мога да направя ако отида да взема детето и те не са там?
Имате ли представа дали има правни основания да взима решения за него без мое съгласие?
Мога ли да се обадя в полицията?
Как въобще мога да си прибера детето, ако той ми откаже?
Моля ви, посъветвайте ме нещо, защото имам усещането, че всички чаркове на иначе устойчивата ми психика са на път да избушат...

Първо - успокой се!!! Много е важно да не е нарушено емоционалното и психическото ти равновесие.
Второ - намери си адвокат и се консултирай с него. След като нямате брак не зная как точно стои въпроса по отношение на родителските права, но в България подобни съдебни спорове се решават изключително в полза на майката.
Трето - защо имам усещането, че искаш да го лишиш и от родителски права и да го разкараш от живота си завинаги? Замисли се и си отговори на този въпрос и ако отговора е да то действай без да се колебаеш.
пп. Лишаването от родителски права не го освобождава от задължението да плаща издръжка.

Тарикат мъж не писка...

Welcome

За съжаление май емоционалният ми баланс е силно килнат в едната посока, при това не в желаната И за още по-голямо съжаление това е по-скоро следствие, от колкото нещо, което сега се случва. Просто тормозът продължи твърде дълго, а аз се опитвах да туширам негативите заради детето. И сега рефлектира. До степен, в която дори аз не мога да се позная. Никога не ми се е случвало да не зная как да постъпя и да се чувствам толкова безпомощна... Но това е друга тема.
Безпокои ме наистина факта, че той е поел тази посока - всичко на контра, пълен бойкот, ако аз кажа, черно- не, бяло, идвам - не идвай, не идвам -идвай.Не мога да схвана смисъла - някак самоцелно ми се струва.
За това ми се иска да знам какво мога и какво не мога.
С адвокат съм консултирала. До издаване на съдебно решение в общи линии, грубо звучи, но ситуацията е който превари. Имаме еднакви права над детето. За това исках да попитам дали някой е изпадал в подобна ситуация и доколко тя е решима на практика.
благодаря ти за бързата реакция!Хубав ден!

ами моя съвет е - действай!изпревари го!
разбрали сте се за след три дена?ами!тръгвай сега!
с неговите камъни - по неговата глава.малко неща на този свят заслужават да се бориш ,а децата са най-важното от тях....
щом закона още не ти е регламентирал правата,значи действа закона на джунглата - взимай детето и си тръгвай!не позволявай да те изнудва.види ли че поддаваш,край няма да има....

Да, бе, поддавам, а го правя с ясното съзнание, че не трябва. Явно развивам синдрома "тъпа овца", който всъщност винаги съм ненавиждала. Всъщност го правя, за да държа максимално настрана детето. За последните 3 месеца му се струпа много - пропътувахме океана, мина през 100 къщи, тук-там... А и усеща напрежението между нас, спрямо което партньорът ми губи задръжка, при все изришните ми молби на тази тема и постоянни напомняния.

Добре, де, отивам. И все пак -ако ги няма? Какво правя - звъня на полицията "Ало, детето ми е изчезнало с баща си?!?!?!?!?!" Идиотско!

ами все има някаква алтернатива за намирането им.
нали някъде се прибират?постави си го за цел и "няма начин да няма начин"...

и когато си вземеш детето,поговорете.поне се опитайте.успех

Мда, "детето е изчезнало с баща си" е наистина идиотско!
Пак ли ще се "борим" за децата? Щото виждам, че натам отиват нещата в темата.
Абе, хора, разберете най-сетне, че да смачкаш другия и еднолично да решиш съдбата на детето не е никаква борба за детето!
А детето как се чувства с баща си? Маловажен въпрос, разбира се...
Ама иначе звучи красиво, нали....."преборих се за детето"....стоки ли отглеждате?

не го приемай лично,моля!
но застани отстрани и погледни:в този случай бащата взима детето и казва - няма да го видиш!
в тази ситуация аз бих се борила!и не само - и гърла бих прегризала!

а разговора е полезна дейност,за да се изясни обстановката.но разговор не от позиция на силата.докато детето е "заложник" разговор не става.
за съжаление тук "рекетьора" е бащата....
и май всичко винаги е за сметка на децата,но пак повтарям - без бой няма да го дам!

Не се поддавай на провокации. Изчакай малко. Не знаеш какво те чака там. Нека минат поне почивните дни. Като отидеш в никакъв случай не предизвиквай скандал. Ти познаваш този човек и семейството му по-добре. Измисли начин да решиш нещата дипломатично. Дори ако трябва го излъжи нещо. Повярвай ми, ако почнеш да вдигаш скандали ще загубиш. Имахме подобен случай със сестра ми. Тя постъпи както по-горе те насърчават и после имаше невероятни неприятности.
Намери начин да постъпиш дипломатично. Ако трябва кажи, че отиваш да ги видиш двамата, че ти е домъчняло за тях, така че да можеш безпрепятствено да стигнеш с детето до вас.

Не, не! Точно обратното ми се иска да се получи. Искам да устоновя здравословни отношения с бащата именно заради детето.
Само че това става с двама. Не може той да ме залива с лайна /извинявам се!/, а аз да имам добра воля. За него в момента нещата са черно-бели. Или-или. Или си с мен и се променяш, или ще става лошо, "по гадния начин", цитирам. Е, не може или-или. Аз просто вече не искам да сме заедно. Не заради друг, просто заради себе си. И имам доблестта да го кажа, а не да си трая. Само че той не може да оцели нюанса между отношенията му с мен и тези към детето. Случва се да прави неща на пук на мен, който рефлектират именно върху детето. Непростимо. И пак се оправдава с мен. Е това е - не мога да се боря с призръчни идеи повече.
Не, не ми се иска да се "преборя" за детето, то си има баща и това би било в негов ущърб. Както и скандалите между нас, както и това, че иначе перфектния баща в определен момент спира да бъде толкова перфектен и си позволява да ругае и прави изцепки пред него, както и факта, че мама и татко дори не са мили един към друг, какво говорим за обич... Страхотен модел за подражаниесме,няма що.

Иначе детето се чувства много добре с него - факт. И аз бих се чувствала така когато всичко ми е позволено и съм център на вселената. А при все възрастта на детето, за него е без значение кой носи отговорността за него - финансова, ежедневна....

Не, аз не искам да лишавам детето си от баща- хубав, лош, това е. Просто искам да се измъкна от кошмара, който въпросния перфектен баща, но далеч не парфектен партньор ми устройва. Само че той си позволява да намесва детето. И ме провокира към крайност с глупостите си.

Не, децата не са стоки, толкова са нежни и наивни! За това не мога да си позволя някой да манипулира детето ми, за да ме заболи мен самата. Ако има нещо да решава, да го решава с мен, някак си най малко е по-достойно, разбираш ли?

Може и да е нездраво любопитство, но наистина ми се иска да знам какво стана със сестра ти по-нататък?

Здравей мила Дара,положението ти не е толкова сериозно,не се страхувай.Ако съм на твое място ще позвъня в Агенцията за закрила на детето.2,Ще уведомя Министерство на вътрешните работи(за всеки случай да оведомят по границите),3 ст
ще наема адвокат.Отиди да си вземеш детето но за всеки случай намери някой силен и вдъхващ респект мъж да те придружи,така ти самата ще се чувстваш по уверена.Ако си решила да не живэш с този мъж повече и за да избегнеш подобни ситуации в които те заплашва с отнемане на детето,трябва да говориш с адвокат,защото дори и да нямаш гр.брак с него,в много от случаите той е баща толкова колкото и с сключен брак.Фигурира ли в акта за раждане?Ако да ,до момента в който не бъдат отнети родителските права той има абсолютно равностойни права с теб относно детето ви.Лошото е че ако отидеш в полицията ,ще ти кажат че не могат да направят нищо защото детето е с баща си и той може да го води където си иска.
Но не се притеснявай,той няма къде да избяга,ако е в БГ е просто изключено.Не може да напусне страната без подписана от теб декларация с което даваш съгласие детето да бъде изведено извън страната.Кадето и да е в БГ,ще го намерят.(Не се паникьосвай!!!Паниката е най-върлия ти противник,действай обмислено.)
Само че от сега ти казвам че дело за отнемане на родителски права минава бавно,ужасно трудно и не винаги задължително се стига до отнемане на право на родител.(моя приятелка чака 4 години,без да имат брак.)
Успех!!!

Нямаш Представа колко си близо до истината , изумяваш ме.
Наистина ни предстоеше пътуване, при това е въпрос на дни. Аз най-вероятно няма да тръгна, макар че няма да ми коства малко неприятности. Но явно това е единствения начин да са отделя от него за момента. Той с детето няма да тръгне, най-малко защото паспортът му е в мен.
Благодаря за подкрепата!

Здравей Дара,моят съвет е :тичай да си вземеш детето веднага.Прекалено е малко,за да се разиграват такива изнудвачески сценарри с него от страна на бащата.Според мен бащата е истинска гад/извинявай/ от където и да се погледнат нещата и нищо не може да го оправдае.Мисля че опипва почвата-докъде ще се поддадеш на изнудване и впоследствие на манипулации.Всеизвестно правило е ,че на изнудване не бива да се поддаваш нито на йота,защото после то ще продължава до безкрайност.В твоя случай конкретно бих те посъветвала да отидеш веднага при детето и да си го вземеш.Ако детето е там,но бащата ти създава проблеми да го вземеш-викай полиция и казвай как стоят нещата/предварително провери на кой телефон се подават сигнали и си го запиши на мобилния/..Като дойде полиция и видиш детето,грабвай го и си тръгвай.Ако се ослушват и не искат да дойдат полицаите,кажи че стоиш пред вратата и чуваш че детето реве та се къса и чуваш че бащата го бие жестоко и детето те вика на помощ,но оня не те пуска да влезеш.Задължително наблегни че детето е само на 2 години и че в момента баща му го малтретира,а то е напълно безпомощно.В тоя случй е почти изключено да не дойде полицията,а ако дойде-чул те е през вратата,че се обаждаш в полицията спрял е да го бие,то е спряло да плаче и толкоз,вземаш детето и си тръгваш.Никой не може да те накара да го оставиш там и нито ти можеш да докажеш че го е бил, нито той че не е/ако вътре са родителите му-да не ти пука,че ще кажат че си излъгала.По презумпция се предполага,че ще защитят сина си и показанията им няма да имат особена стойност/.Това обаче ,само при положение,че си абсолютно сигурна че детето е вътре и си го чула.Ако изобщо не те допусне до дома си,или те допусне,но детето в момента не е там си вземи стая в хотел и наеми детективска агенция,която да наблюдава дома.В момента,в който детето излезе от дома на улицата,да те извикат веднага.Отиваш и си вземаш детето без обяснения-ти си му майка и никой не може да ти забрани.Ако мъжът ти е склонен към агресия,нама да посмее да я прояви пред служителя на агенцията/още повече,че той изобщо няма да има представа кой е и какъв е този човек/и предполагам няма да посмее да дърпа детето и да не ти го дава.И пиши какво е станало.Успех
П.П.Детективска агенция можеш да потърсиш предварително в гугъл или в местните вестници на града.

Хубаво, де, на мен самата са ми в главата предимно есктремни вариани. Само дето първо не ми се иска да стигаме до там. И второ - хубаво, правим джабалата, взимам детето и след това какво? Не мога да си помисля, че нещата просто така ще приключат до тук. Това може да е прецедент, но едва ли ще е за последно.
Притеснява ме да не подам тон за крайности. Никак не са ми по сърце...

Бих искала да ти помогна,ако имаш съмнения,питай!Знам Че това което ти казах за напускането на границата,е така само в слуЧей на това Че се следва законният ред на нещата.Ако не,има хиляди наЧини да изведеш дете без документи.Един паспорт и декларация със подписа ти при съответният Човк ще му струват около 200,300 долара.Винаги може да го изведе с фалшиви документи,ако е решил да го направи.Затова си длъжна да уведомиш по граниЧните пунктове.Процедурата е следната:по закон уведомяваш прокурора на съда кадето живееш(има голяма вероятност да не ти обърне внимание,защото както казах,той е също родител,а престъпление се извършва само когато детето е напуснало територията на БГ.Т.е. при свършен факт).Затова те съветвам да се обърнеш директно към вътрешно министерство,пиши писмо,най добре занеси им го лиЧно и пази номера под който е заведено в министерството.Обърни се към Агенцията за закрила на детето.Определено ще бъдат по компетентни от мен да те посъветват,това им е работата,има много слуЧаи като твоя,знаят как се действа.Не губи време.ЛиЧно моят съвет е да си подсигуриш гърба,преди да решиш да губиш време в дипломатиЧни разговори с бащата.Може би звуЧи зле,но имай винаги в предвид Че този Човек е решил да задържи детето ви без да те пита ти какво мислиш.И е погазил първи твоите права на родител!И Че ако има и най малката възможност да изЧезне нанякъде изобщо няма да мисли за това как се Чувстваш ти и дали е здравословно за детето ти да бъде лишено от майка.
Намери някой едър мъж да те придружи до дома където е детето ти и не питай може или не може,а си го вземи.Ако на бащата не му харесва,да се върне кадето е живял до сега и да не прави простотии.Закона казва Че мъжа ти има право да вземе детето и да го занесе в която и да е била къща в БГ,не казва Че майката няма право да отиде и да си го вземе от там.
Намери свестен адвокат.Под свестен недей да разбираш известен скъпо платен,те имат много по важни клиенти от теб,ще ти изгубят време и пари.Най веЧе време.Въпроса е да му сеЧе пипето и да има желание да работи по твоя слуЧай.И младите адвокати могат да ти свършат Чудесна работа.Тук във форума има един адвокат,питай него какво мисли.
Отново ти казвам,бъди и добра и тази която е готова на диалог и пр.,но първо се подсигури Че никой и нищо не заплашва твоят живот с твоето дете.

Здравейте, хай,
Мило е съчувствието Ви към майчината болка, но е тотално неправилно да се лъжесвидетелства против ближния, какво остава за бащата на детето.

Наистина, детето е малко, трябва да е при майката. Освен това тази гадост на бащата да излъже и после - Няма да видиш детето, този филм съм го гледала.

Когато буйстваше мъжът ми в края на август миналата година (защото си спря халоперидола, за да може да тръгне на работа, но лудна от спиране на медикацията) се наложи да изпратим дъщеря ни при свекърите ми. Междувременно свекърите и вуйчото изтръгнаха горкия ми объркан мъж (точно на 9 септември, скоро се навършва година откак съм сама.) от дома му, въпреки че той напираше да остане при мен. Вуйчото е два метра, а мъжът ми е 48 кг. Както сам мъжът ми се изрази - вуйчо ми ме отнесе като кукла под мишница...

Звъннах до Плевен да си поискам детето. Свекърва ми ми отказа, не, детето щяло да отиде при баща си. Бяха супер подли. Помня, че вдигнах температура. От сърце съчувствам на Дара! Както и да е, накрая ми доведоха детето и после все ми правят мръсотии. Мъжът ми бягаше от тях няколко пъти, но те го извличаха навън; сега са писали в исковата молба, че съм го ИЗГОНИЛА. Както лъжесвидетелстват, така ще им се върне, но не е моя работа да правя същото в отговор.

По тази причина бих казала следното - да, родителите са с равни права, но мъжът на Дара е гад наистина. Това не оправдава тя да лъжесвидетелства за него пред полицията, че биел детето и то пищяло. Изобщо - бащи различни, майки различни, да даде Бог на всекиго от нас мъдрост да сме добри родители и да не лишаваме детето от майчина ласка и бащина закрила и любов.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

Да, права си. Поне за мен си права. То е и до човек в определен момент.
Аз се познавам. Не, че не мога да газя, но някак си не ми е в природата. Не ми идва отвътре.
Мога да се залостя като куче пред вратата докато дойде /а той ще дойде, ако не същия ден, то на следващия, ако не - на последващия, все някога ще дойде/, мога да вдигна всичко на главата си, но в крайна сметка всичко си има граници. Смела съм, понякога безразсъдна дори, но ми пука.

Не е невъзможно да бъда крайна, но се притеснявам, че агресията ще отключи агресия. И кво - след една седмица ако той застане пред моята врата, объди се на полицията и съобщи, че разкоствам детето, тогава какво - същото! Не е ли така?

Тъй е. И аз мога да се разбеснея, мога да лъжесвидетелствам, но не бива и скъпо се плаща.

Инак човекът е подъл. Това не е мъжко, да лъжеш и да разправяш на майката на детето си как си и взел детето и изобщо да се прави това.
Даже и мохамед постановява малките деца да са си при майките. А познавам и чудесни разведени бащи, постоянно отглеждат бебушорите, влачат ги със себе си и половината време се грижат за тях, а и майките са благодарни, защото могат да си починат. Ето сега, аз съм сама с детето. Нямам майка и баща тука. Много бих се радвала мъжът ми да е здрав психически и да поеме детето през определени часове на денонощието. Дъщеря ми свиреше на пиано, беше с баща си по цял ден, когато бяхме женени. Съпругът ми беше чудесен мъж и баща, но се разболя. Той самият е музикант и водеше детето на училище, музицираха... По цял ден бяха заедно. Но сега нямам тази помощ. Да е свестен бащата, да е грижовен, да е коректен, какво по-добро?
Но на твоя партньор мръсотийките...той - ала свекърва ми - същите подлости. Нека. Ще му се върне, а правото е на твоя страна, не е нужно да украсяваме с лъжесвидетелства.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

някои неща които могат да бъдат в полза:
[линк]
[линк]
[линк]

Concordia Legal Ltd. (Stefan Chernokolev) - adoptions, child custody, civil damages, estates, government relations, marriage/divorce, taxes, banking/ financial, collections, contracts, corporations, foreign claims, foreign investment, insurance, labor relations, marketing agreements, mining/petroleum, patents/trademarks/copyrights, immigration.

13 Dunav St., Sofia 1000
Tel.: (+359-2) 980-1628
Fax: (+359-2) 981-1296
E-mail: [email protected]


Lega InterConsult - Penkov, Markov & Partners, Law Offices (Vladimir Penkov, Managing Partners) - commercial law, commercial contracts for sale and purchase, cooperation and joint activities, commercial representation, franchising, distribution, participation in negotiations, customs clearance procedures, protection of the competition, company law, incorporation, association agreements, joint venture agreements, notarial procedures, bankruptcy proceedings, creditors representation, privatization and foreign investments, due diligence reports, mergers and acquisitions, planning and consultancy on corporate and tax structures, participation in negotiations, due diligence reports, agreements on equity sales, tax law, employment contracts and contracts for services, management contracts, social security consultancy, real estate transactions, family and inheritance law, licensing and know-how agreements, litigation and arbitration

Iztok Distr., Bl. 22, Entr. A, Sofia 1113
Tel.: (+359-2) 971-3935, 971-0323, 971-0254, 971-0261, 971-0283, 971-0279
Fax: (+359-2) 971-1191, 971-0162;
E-mail: [email protected]
Web site: [линк]

Адвокатски кантори отбелязани в сайта на USA посолството в София.