... Дали .....

... искате понякога много от другия или се задоволявате с малко ? Колко време бихте подлагали някой на изпитания за да видите , че е държи на вас ?......

Няма ме...

... че НЕ държи на вас?

или

... че държи на вас?

ти на кои изпитания ги подлагаш?

Това го правя винаги когато имам възможност. Все пак хората се променят, както и обстоятелствата между тях. Ако говориш само за базовите характеристики обаче, имам една кратка серия от тестове, която когато приключи се успокоявам и приемам нещата за даденост.

Понеже съм мъж с бъдеще, харесвам жени с опит...

Аз си карам през просото. Никакви проверки, капани и т. н. Ако ме приемат каквато съм, ок, ако не - фундаментални корекции нула, за някои подробности бих била склонна да мирясам.
Очаквам същото и от другия. Само да надуша, че някой се опитва да ме тества, ще му приседне химикалката

Много пъти съм пренебрегвала себе си, това не ми тежи ни най-малко! Не съм го подлагала на изпитания, по-скоро има моменти, когато мъжете си мислят, че минималните отклонения в поведението им не водят до качествени изменения в отношенията, което хич не е вярно. Ако си настъпил една жена, колкото и леко да е било, то после не можеш да очакваш бонус през нощта. Това е неконтролируемо поведение при жените, така си мисля аз и не съм могла да си наложа да проявя желание. И в случай, че под "изпитание" имаш предвид липса на секс.
Друг вид изпитания...какви примерно?

любов е безкористна...тогава нужни лли са изпитания.?

Uups-there goes my shirt above my head...oooh my..

искаш да кажеш, че приемаш всички без резерви? Вярваш на всяка дума и не търсиш задни мисли в действията на другите? Ти да не живееш в Рая?

Понеже съм мъж с бъдеще, харесвам жени с опит...

По принцип - с малко се задоволявам. Аз не подлагам на изпитания, но мен - уууххххааааа, изпитание след изпитание. Мъжка ревност, какво да се прави?...и в един момент, търпението ми изфирясва и ставам ужасно ужасна. Хак да му е! Каквото повикало, такова се обадило! Нали?

Изпитанието свършва тогава, когато свършат отношенията. И не е точно изпитание, ами обикновена регистрация на фактите- "явно държа на него", "явно държи на мен".
А чудото е да искаш много от другия, но да не го изискваш, първо. И второ, малко даже да може не само да ти стигне, но и да те прави щастлив. Остава въпросът, колко малко е малкото.. и дали всъщност не е нищо..

умно...........и познато.....

Uups-there goes my shirt above my head...oooh my..

Може би изискванията са свързани с очакванията - да се държи/прави еди-какво-си, което АЗ смятам за правилно. И изпитанията съответно - да видя, държейки се така, колко ще "издържи".
Уча се да не го правя - видях, че няма смисъл.

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry!

Искам много от другия (и това е слабо казано колко искам от него и от себе си). Но не го подлагам умишлено на изпитания, за да се докаже пред мен. Не мисля че по този начин ще мине някаква летва и оттам нататък трябва да приема като даденост, че държи на мен. Всичко се променя.

Приемам го безрезервно. Само така мога. Може би това му е изпитанието.

The dream of the blue turtles

На изпитания не подлагам умишлено. Понякога обстоятелствата ги налагат и тогава мога само да следя развитието на нещата и да наблюдавам. Това май е най-работещия вариант, тогава можеш най-правилно да прецениш кой на кого колко държи, включително и собствените си чувства.

А иначе колко време - според ситуацията.

Понякога искам много, друг път и малко ми стига. Зависи от какво се нуждая към момента

ей, това:

...има моменти, когато мъжете си мислят, че минималните отклонения в поведението им не водят до качествени изменения в отношенията, което хич не е вярно. Ако си настъпил една жена, колкото и леко да е било, то после не можеш да очакваш бонус през нощта. Това е неконтролируемо поведение при жените...
Мда...отказвам обаче, да се ровя, поради, какви именно причини е така, както го описваш... рискувам да изпадна в депресия....

Non nova, sed nove.

Какво да ти кажа... постоянно подлагам мъжа, с когото съм на изпитания, но не " за да видя, че държи на мен", а да се убедя, че си струва АЗ да държа на него!


Non nova, sed nove.

Не, не приемам всички без резерви - приемам хората каквито са, т.е. приемем ги или не, но не се опитвам да ги променям. Просто наблюдавам какво се случва - и ако то не отговаря на приемливите за мен неща, вдигам ръце и толкоз.
И за какво да търся задни мисли като те сами си лъсват рано или късно? Аз пък да не би да нямам мозък, че да не мога да ги разпозная без серия от ядрени опити?!

Никога не подлагам на изпитаня човека на когото държа....Това единственно времето може да го покаже и ситуаците кото животът и без туй ни поднася...Защо да си правя живота по труденКамо ли да се вайкам "той държи ли на мен?"Понякога много малки жестове говорят

Дали искам много от нея ?? Незнам това трябва да каже тя .
Не не се задоволявам с малко.
И не подлагам никого на изпитания . / е може би мьнинчичко/

искам страшно много от другия, но прощавам и му давам време...много време

Грижи се повече за характера си, отколкото за репутацията.

Да, но любовта е рядко явление .... дори много рядко

Няма ме...