Клуб Славянство

Има идея да бъде създаден такъв клуб. Има вече Руски клуб. Целта е да се обхване и културата (историята, бита, обичаите, древната религия и култове) на другите страни със славянски корени: Полша, Сърбия, Хърватска, Словения, Черна Гора, УкраИна, Бьеларус, Словакия, Чехия...
Не споменавам Русия и България. Те са по подразбиране.
И понеже тук е клуб Литература и вие можете да вземете участие по отношение на литературата на тези народи.
Заповядайте тука:
[линк]

Кажете си мнението най-малко. Никой не ви кара под строй да гласувате "ЗА".

П.П. Понеже много съм сърбал попарата на мракобесническата имперска руска амбиция за панславизма и аз рабуних духовете опасявайки се, че тази тъпотия ще покълне в този бъдещ клуб.
Слава Богу опасенията ми се оказаха неоснователни.

"Красиви сме, но бодем!"

Хм. Съветвам те да не споменаваш пред черногорци
и хървати че имат славянски корени. И на словенците няма
да им хареса.
Както и да е, не си падам по такива обединения и търсения на общи корени
с с близките и по-далечни комшиите, щото накрая всичко свършва
с един голям кьотек и караници кой започна войната.
Понеже питаш за мнение...
Иначе и аз като десп съм за свят без граници,
така че в регионални обединения се включвам само на маса.

И аз застъпих подобно мнение. Ако съм пропуснал Черна Гора е било защото са все още в съюз със Сърбия. То и лужичките сърби (славяни, както казват сами на себе си) пропуснах (а лужички славянин, примерно, е Готфрид Любенич - Лайбниц).
И ще ме простиш но имам много контакти и с черногорци. Да не говорим за словенци.
И защо именно такава тема като твоята (без нападки и злобливост) да не бъде обсъдена именно в този (бъдещ) клуб? Интересна е.
Носач на идеята не съм аз. Една клубарка най-вече посещаваща "фантастичните" клубове - Грахче.
Аз също рипнах когато тя каза, че ние българите сме най-вече славяни. Много рипнах! Защото сме конгломерат от племена и народи.
Но както желаеш.

П.П. Ако някой твърди, че е за свят без граници то къде да се сложа аз, който повечето от съзнателния си живот именно съм живял (не екскурзиантствал а именно живял) по чужбините. Даже малкият ми син се роди в една такава чужбина. И има вече и нейното гражданство.
Възпитаник съм на културата и науката на една чужда (но славянска страна)... Ако някой претендира за космополитизъм то в първите редици би трябвало да е и моя милост.
И да се похваля - скоро ще дъндуркам едно малко племенниче с българо-украино-бйеларуско-полски произход.

Нали може да се похваля?

П.П. Все пак да те попитам: Ти и против Европейския съюз ли си? Защото (с малки изключения) всички народи на Европа имат един и същ общ корен, тънещ в дълбините на предисторическите времена преди 5-6 хиляди години някъде в степите на Южен Сибир и Северна Индия.

"Красиви сме, но бодем!"

Лично на мене такъв клуб не ми трябва.
Както и не ми трябваше клуб Келти, за който проглуших ушите на един от администраторите, а сега е пълно мътвило - всички чакат "на пусия" някой нещо да им каже. Та да го поемат наготово и сдъфкано. Да ама моя милост не съм лектор от катедрата та да пълня необразованите мозъчета на неграмотниците.
Но да се върна на клуб Славянство и защо не ми трябва. Ами защото половината от библиотеката ми е на руски, полски и украински. Защото в Полша, УкраИна и Русия съм живял (познавам и страните и народите им не от интернет и/или туристически справочници). Защото в посочените страни както и в Чехия, Словакия и Словения имам много приятели (и колеги, с които работя непрекъснато). Защото в Полша, УкраИна, Бйеларусь и Русия имам и изключително много роднини.
Ето затова не ми трябва клуб Славянство.
Но все пак да те попитам няколко неща: Знаеш ли кой е Константин Иречек и защо във Варненско има село Шкорпиловци?
И (понеже клубът е Литература): Чела ли си нещо от Стефан Жеромски или Циприан Норвид, или от Леся Украинка, или от Юлиан Тувим, или от Карел Чапек, или от Иво Андрич, или.... Много са "или"-тата.
Знаеш ли откъде иде псевдонимът на един голям чилийски поет с рождено име Neftali Ricardo Reyes Basualto?...

Моля те само не приемай въпросите ми като едни 2 (два броя) тънкообиднички тука. Въпросите ми са за да помислиш. Никой не може да знае всичко! Необорим факт. Но това може да бъде обсъждано именно в един такъв клуб - Славянство. Защото (поне) ни свързват езиците ни.

"Красиви сме, но бодем!"

А, честито за племенничето!

Ами това имах предвид - ВСЕ ОЩЕ са в съюз със Сърбия,
(черногорците). Не мисля, че се имат за славяни.
Както и да е - хич не ми дреме кой какъв е,
стига да ми е приятно да си контактувам с него.
Не те разбрах нещо относно живота ти насам-натам по белия свят,
ама карай. Я разкажи в някой пътепис - сигурно ще е интересно.
Ами да, за ЕС съм (и за влизането на Турция в него).
Икономическите обединения са по-здрави от културните,
мен ако питаш, така че къде тънат корените няма никакво значение.

Аха, разсърди се, защото не съм "за"!
Чела съм Чапек и Андрич (не ми хареса), другите не съм ги
и чувала. Обаче съм чела Милорад Павич
и Орхан Памук (извинявай, той не е сдлавянин).

Ами не ми е интересен клуб Славянство,
ти си го направи, все ще дойдат хора, на които им е интерсно.
Не мога да разбера що трябва да се пениш всеки
път, когато мнението ти се разминава с това на някой друг.
Ми не може да си в съгласие в всички,
нито пък всички да са съгласни с теб.
Това че не постигате единомислие по даден въпрос,
не означава, че трябва да се карате, не е ли така?

Нека пак ме обвинят в многословие.

Забравих да кажа, че знам още един славянски език. А той е езикът, на който са говорели по онова време (все още и преди дивергенцията на езиците със славянски корен) а това е именно старобългарския. Наричан абсолютно неправилно а дори тенденциозно (най-вече от "панславистите"-руснаци) "старославянски".
Защо го знам ли (по скалата от 1 до 10 - говоримо 4-5, четене - 8-9)? Ами просто влез в една наша черква (православна) и чуй на какъв език се пеят песнопоенията там. А моята баба беше изключително религиозна и ме записа в черковния хор.
Дори и солист съм бил. Че как да не го науча! От зор заман.

По отношение на пътеписите - другаде. Не тук им е мястото.
Но само ще спомена, че любимата ми кръчма в Прага е "U kalicha" - кръчмата на Ярослав Хашек. Наплютият от мухи портрет на Франц Йозеф все още виси до тезгяха. Малко скъпо кръчме е ама ми е кеф да го гледам оня портрет и да се хиля наум на Храбрият войник Швейк. И на неговото безгранично (и на Хашек) остроумие.

В Киев - всичките му величествени черкви. Ужасно красив град! Невъобразимо красив град!

Във Варшава - паметникът на Шопен в парка Lazienki

и Stare mjasto.

В Кракув (за 2-те многознайковки не е "КракОв" а КракУв!) - дворецът Babel и Sukiennice. Както и църквата Света Богородица (Kosciol Mariacki) на Вит Ствош (Wit Stwosz).

Само ще спомена, че сватът ми (свекърът на сестра ми) е един от известните съвременни украински поети. Ще премълча кой е за да не излезне като реклама.

Та тъй, де. Не е във връзка със Славянството - любимата ми кръчма в Хавана беше кръчмата на Ърнст Хемингуей - "La bodegita del medio". Да му гаврътна някое и друго дайкири до подписа на Хемингуей (ако мястото вече не е заето). Задължително (на няколко пъти) посещавах селото, откъдето е и героят на Хемингуей от "Старецът и морето".

А през това време "байганьовците" нашенци обикалят по магазините "малко да си напазаруват".

Съжалявам - нямам сканирани снимки от ония места. Но ако се появи такъв клуб мога да поразкажа доста интересни случки из тия страни. Някои звучат като анекдоти!
Една от тях е такава:
Във Вроцлав сме с един приятел. В СУ ни учиха на полски ама не ни казаха как са нецензурните думички - само академичен език.
Вървим си ние с Цоло по Централния площад (Plac Ratuszowy) и аз се забавих пред една картинна галерия. Оня ми ти Цоло като се изцепи "Айде, бе, уйо! Какво си се заплеснал?" Ако ти кажа, че хората от половината площад се обърнаха да ни видят. Потънах в земята от срам и неудобство. Щото думичката и на полски си е същата. Ама Цоло още не го знаеше.


Пак повтарям - на мене такъв клуб не ми трябва. Той е в библиотеката ми, във филмотеката ми, във фотоалбумите ми, в роднините ми, в приятелите ми и най-вече в кратуната ми.
Ваша си работа. Ама ако ще стане като клуб Келти... И то предимно с предварителна (анти) нагласа и предубеждения... По-добре да го няма!
И за какви "съюзи" ми говориш и за какви "пет лева". Това би бил клуб за обмяна на мнения. Писах вече за какво.
Без политикантстване. Аз в България не политикантствам та камо ли в клуб Славянство!

"Красиви сме, но бодем!"

Не четеш.
Прочете ли болдваното? Не си.
Ще го повторя:
На мене такъв клуб не ми трябва!
Имам си го. Дори и повече.
Хич и не съм се "разсърдил". Пука ми дали ще го има или няма да го има.
А за Иво Андрич - интересно! Не на същото мнение е бил Нобеловият комитет по литература.
А съм сигурен, че не знаеш дори от къде произхожда терминът "робот".

ТЧК! Както на темата, така и на изказванията ми по нея!
ТЧК.

"Красиви сме, но бодем!"

Знам!
Но няма да ти кажа!

Радвам се да срещна тук съмишленици, поне в лицето на Маг.
От изключително дълго време се питам защо славяните, към които скромничко се причисляваме и ние българите, така или иначе последни ни приемат в ЕС. Да не забравяме и последиците от Втората световна /дано не го възприемеш като политикантстване, но мисля от история разбираш/, пък и доста глобално звучи, но и дълбоките причини за войната си казват своето - понякога като наблюдавам отстрани глобализацията, или поне това как я тълкуват, се чувствам пренебрегната, дискриминирана, набутана някъде накрая на Земята, именно защото съм славянка+/айде живея някъде в северна Гърция-да не казвам града-но всъщност съм фен на Чепеларе /тракийка+прабългарка, /много знам какво смешение е ставало/. Трудно може би ми е било да схвана, че зад някакви си хитлеро-фашистки идеи срещу евреите, да речем-изтъквани на преден план/от удобство/ именно от Хитлер и свитата му, стоят точно планове за унищожение на славянството / нали склаве-значи роб/. Не бих искала тук да споменавам и сюжет за бъдещ роман-мой. Иска ми се да погостувам в Словакия, където моят съпруг вече на два пъти ходи и сигурно ще открия прекрасни неща за местата, където според наученото са отсядали учениците на Кирил и Методий- ако не се лъжа Великоморавия /страшно много думи, пък и диалектни имаме общи-например те си имат замък Девин, а ако знаеш какво е "жорда" на родопски-тя в чешкия се среща, хайде и друго има - общите корени на родопския със руски и старосбългарски/ Та като си писал за Варшава се сетих също за нещо смешно с мен - през 1989 год. - с моя състудентка сме за седмица - две на специализация, а във Варшава пристигаме от Шчечин, с автобуси и по карта искаме да стигнем до летището, качваме се на един "Икарус" няма места. Изведнъж един младеж става и казва "Проше пани". Аз поглеждам колежката, пък и си намигаме-наистина се оказа нашенско момче, отСофия-на гишето си вземаше билета, барзаше си за полета-възпитание на славянин/такова едно робско/! Та затова да си направим този клуб ми е мисълта!

Извинете, Маг, че така неуместно се включвам, но случайно да сте ми пращали някаква бележка...объркана съм, да му се невиди, нямам яснота.

Говоря за момчето.

Пък аз ще разкажа една случка. Със същия приятел, с когото имах "премеждието" да ми кресне онова "Ей, хуйо!..." баш на центъра на Вроцлав пътуваме един път за Ополе (оня град, който пострада най-много при наводненията в Полша и Германия навремето).
Точно срещу нас седнало едно маце с толкова къса поличка все едно е била в абсолютно безпаричие като си е купувала плата за поличката. Чак и се виждаха бикинките (можеше да мине и без тях за по-удобно наблюдение и съзерцание).
Ние с Цоло (типични балканджии) взерхме да си мечтаем. Ама едновременно с това с такива каменни физиономии та мацето да не се усети, че я бъзикаме.
Леле какви пожелания й отправяхме от наша страна!
Пък тя си чете някаква книжка и не се усеща, че "телевизорът" й е включен на еротичен канал.
До маценцето седеше един господин на около 30-35 години. Още помня, че беше малко пълничък и носеше бежов костюм.
Можеш да си представиш прошльовци на по 22-23 години какво могат да му пожелаят на едно мачароче на 20!
По едно време се усетихме, че може да пропуснем Ополе (влакът беше до Катовице). Викам на Цоло "Ще пропуснаем Ополе с тая мадама отсреща".
Тогава господинът с бежовия костюм ни рече на чист български "Следващата спирка, господа, е Ополе."
Малиииииииииииии! Тоя пич учил славянски филологии в София и говореше (и разбираше) перфектен български. А през цялото време гледаше ту през прозореца, ту безцелно.
Но ни каза (пак на български) като ни видя, че цветът на лицата ни стана с цвят на сварени раци "Не се безпокойте, господа. Ако на ваше място бяха момчета поляци щяха да си приказват същото. Но момичето щеше да ги срита поне един път по кокалчетата. Вас не ви срита, макар, че разбра за какво си говорите. Защото сте чужденци".


Друга една случка:
В Прага. Имах една приятелка от един пионерски лагер в Будапеща от Бърно. Пишехме си редовно.
Отиваме с един друг приятел през една ваканция. Студентското общежитие почти празно. Приятелката ни уреди да спим там.
Вечерта на коридора. Викам на Васко "Абе, пич, хайде да мръднем до Храдчани."
На коридора имаше много момичета. Като чуха "мръдам" бая ококориха очички (и сигурно се замислиха, коя ли ще бъде "мръдана" тая вечер )
Нали знаеш какво значи на чешки "mrdam"?

Трета случка:
В Словакия сме една група българи. На гости на наши състуденти от Университетите във Вроцлав (със словаците нещо по-лесно се сприятелявахме отколкото с чехите - не знам защо).
Отиваме в Татрите. Говорим си за билки и горски плодове. Та стана дума за трънката. Ми сега - казвам им на полски ("tarnina"). Не ме разбират тия словаци. Казвам им на руски ("терн") - същия успех. Казвам им латинското име "Prunus spinosa". Пак без резултат.
Малко се ядосах и си викам на български "Абе една трънка ли не познавате!".
Като гракнаха тия словаци "Trnka, trnka!...."
Мамка му - ми то си било като по нашенски.

П.П. Макар, че произходът ми е наполовина от Чепеларе не се сещам какво е "жорда".

"Красиви сме, но бодем!"

се пише разделно - "не види"! Върни се в отделенията. Килийното ти училище.
А бележка чакай от Свети Пантелеймон.

П.П. Толкова ли ти е хумора? Бързичко ти се изчерпа!

"Красиви сме, но бодем!"

Вземете малко да изчаката с този клуб за да не стане като с "Келти". Напоследък доста неща изкочиха от земята, до много документи в западни библиотеки получихме достъп. Има данни за българска държавност от 2 в. и най-вероятно скоро ще има корекции на официалната история. А славяните, както предполагам знаете, се появяват на балканите най- рано края на 4- на4алото на 5 в. и то по поречието на Дунав, в северна Мизия и южна Дакия.
Относно езика: ако направим аналогия с романските езици, може да се даде обяснение приликата на славянските езици с българския. Естествено, върху това в момента не се работи, но предполагам ще даде плод след време.

Ооо келтопоклонник. Как си, бе? Виждам, нещо тука, славянопоклонник отдавна си станал. Трябваше с това да започнеш някога. Защото славяните са по за почит, отколкото келтите. Нейсе! Ти си върни в отделенията да научиш, че българите не са келти или траки и че келтите не са оставили никакви следи по нашите земи за някакви си мижави 70 години.

В смисъл, че като е българин, и само той единствен ни отстъпи място-научено от периода на турското робство.

И друго мога да ти разкажа: този път със Златунка, друга моя колежка, на площада пред Двореца на културата във Варшава, и аз като "свястна" млада българка, също с къса пола - народ няма много - тогава още преследваха "Солидарносчь". Ми кво ще се показвам там-без ексхибиционизъм ние можем ли? Та един чичко като възкликна: "якие ножки!!!" и колежката като му сипа една нашенска на това старче, и той запримигва на парцали...
Та това е - а"Жорда" значи прът, а утре хайде да си направим клуб - приятели на Япония- защото един от синовите на Кубрат, или някой от братята му , пише в стари книги бил стигнал до там да речем много преди този "Шогун", че и преди моголите! Там има великобългарски думички като печека - което било камина, като широ - широко/летище/, като "гумно" и др. такива..

?

П.П. А ти си като троскота - където не те садят, там никнеш!


"Красиви сме, но бодем!"

Но това е тема за друг разговор.

А и ти не затъвай във великобългарски шовинизъм. Опасно е. Освен това лингвистичните сходства (за поединични говоря) са много хлъзгави и винаги водят погрешни изводи.

"Красиви сме, но бодем!"

"В смисъл, че като е българин, и само той единствен ни отстъпи място-научено от периода на турското робство."

Интересно, според теб какво трябваше да направи,
за да защити достойно името "българин" - достигнал Китай, Япония
и други места преди всички останали?
може би да си свали ризата, та да му я изгладиш?
Или да ти даде да му носиш раницата (куфара)?
От родителите си знам един стар виц от края на 60те
(това във връзка със "Солидарност"
и отстъпването на място):

Претъпкан софийска трамвай, качва се засукана мадама.
Никой от седящите мъже естествено не става да и отстъпи място.
Възмутена тя казва:
- Абе тука мъже няма ли?!
На което анонимен гласец и отвръща:
- Мъжете са в Прага...

За всеки случай да поясня - не се имат предвид частите ни, дето са били в Прага
по линия на Вършавския договор.


Анонимен глас

Колкото - толкова!