Бабешки размисли

Прави ми впечатление, че много млади хора живеят заедно без брак. Не съм за подписа и хартийката. Но смятам, че такава стъпка трябва да се обмисли много сериозно. Не стават ли жените прекалено евтини по този начин?

При мое съседче живяха около 5 мацки за по 1.5 - 2 год. Накрая се ожени за 6-та и в момента е прекрасен баща.

Ми отде да знам дали съм евтина -
таз година за трети път ще ходя на море
/единия беше в чужбина/ -
сигурно има и по-скъпи -
ама моя толкова може

По добре веднага брак и след година развод

абе кво да ти кажа - много разпространена практика, има си и плюсовете и минусите, знаеш понякога едно бракоразводно дело в какъв кошмар може да се превърне.в случая не виждам защо жената да е прецаканата, дори по надолу от тая седмица темите ако си чела, май мъже се оплакваха че са зарязанитеде да знам, не смятам че брака ти дава някаква по-голяма сигурност или че ако има подпис в кметството си го обвързала за вечно

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ – ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ

Напротив, който си знае цената, проверява и този отсреща дали струва поне приблизително толкова....
Мисля, че е много по-глупаво да се ожениш бързо-бързо... Особено почти тийновете, дето още бъркат хормоните с любовта. Първо виж дали с този човек можеш да изядеш поне една торба сол, пък после...живот и здраве ... "докато смъртта ви раздели"...

Не, бе ,нямам предвид брака. Аз като бях женена, кво? Просто мисля, че човек трябва повечко да си помисли. Защото мъжете остават с впечатлението, че му е "в кърпа вързана". И започват приказките - добре си живея с тебе, ама не съм готов да се обвържа.

Явно аз не се изразявам правилно. Мисля, че решението за съвместен живот е не по-маловажно от това за брак.

Не всяка такава връзка е диктувана от желанията на мъжа. Много жени също не искат да се обвързват.

Освен това е добре да го пробваш този мъж в домашна обстановка преди да се кълнеш "в добро и в лошо".

Евтино се продаваш. Само 1 път в чужбина!!!! А БМВ кабрио? Къща на Карибите?

Е па като не е готов човека - нека си зрее
Я пък само с един ли да съм

Ми нема - и с кредит - пак нема

Май разбрах какво имаш предвид. Да приемаш всяко поредно гадже за партньор в живота, това ли е?
Ако правилно съм те разбрала, то това си е до жената и ценностната й система.

Май само ти ме разбра правилно.

Напълно съм съгласна. Но има и нещо преди.....Преди да заживееш с него.

Преди да заживееш с него е най-лудата и най-лесната част. Липсва ми.

Може би има хора, които живеят заедно и знаят, че не планират да са заедно за винаги. Дали това е правилно? Не знам. Дали всеки път като избираме ново гадже, избираме потенциална половинка за цял живот? Не мога да си представя да бъда с някого, да искам да бъда се него и същевременно да знам, че с този не мога да създам семейство. Ама аз съм си супер домошар.

оффф как беше - "Човек предполага - Бог разполага" виж нали, изключвам аномалии, като брак/връзка по сметка или "забременях и мама и татко ни принудиха"но явно като си се навила на едно съвместно съжителствуване, поне към момента може би смяташ, че можеш да си с този човек завинаги.
но нали знаеш обикновенно на практика кво се получава???
"животът е това, което се случва, докато ние си чертаем планове за бъдешето " .

"Не мога да си представя да бъда с някого, да искам да бъда се него и същевременно да знам, че с този не мога да създам семейство"

а защо между другото и точно визирания от теб тип връзка да не съществува?? в края на краищата мисля че доста трудно можеш да заповядаш на чувствата си, колкото и здравия разум да ти говори, че тази връзка е обречена.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ – ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ

Не, бе, не мисля,ч е такава връзка не може да съществува. Има толкова много различни хора. Просто казвам, че АЗ не мога да си го представя. Това съвсем не го прави невъзможно.

А за чувствата си права, но и винаги трябва д се опитваме да ги контролираме.

И на мен понякога ми липсва.

На мен ми се е случвало, нищо че и аз съм домошар. Преди много, много години...бях шеметно влюбена, той беше голямата ми любов, чувствата ни бяха взаимни (боже, колко куха дума), и все пак знаех през цялото време, че е докато прегорим, че той не е мъжа на живота ми. Мисля, че и той го споделяше. Бяхме толкова различни... и разминаващи се... И съм благодарна, че си позволих да го изживея.

От 5 години живея с приятелат ми, аз на 25, той на 29...
Аз знам, че той е Мъжът, аз знам, че съм Жената...
Обичаме се, разбираме се и се уважаваме не по-малко от бракуваните, дори напротив между нас има много по-силна връзка отколкото в семействата на някои мои познати да речем...
Какво е брака, къде е разликата ?!?!?!
Ще правим ли различни неща след като се оженим, ще си говорим ли различни неща, ще се променят ли отношенията ни - НЕ... Тогава защо е това рипане за брак...???
Единственото, което ме изкушава в сватбата, това е бялата рокля, вниманието, красотата, джумбарето, меденият месец НО това според мен се дължи на суета, не на факта, че съм голяма, разумна и готова за обвързване...

Да приемаш всяко поредно гадже за партньор в живота, това ли е? - Това или е признак на нездрав разум или на болна психика отанала от някоя прекалено амбициозна родителка...