Сигурно

И аз след някой ден ще се прекъсна
в пунктираните линии на Времето-
ще е накъсано и чак до втръсване
като конфузно извинение
/за нещо си.../.

Така ще извинявам предразсъдъка,
че счупеното /всъщност/ носи щастие.
Ще бъде лесно да накъсам Ъглите
на светлото. И да угасна.

Ще се прекъснат устните в секундата,
която ги разделя от стъклата
и сигурно
ще вдишвам бури,
а в коридорите ще бъде лято..

И сигурно в ръцете ще узрее
прегръдката на утрешното слънце,
преди да се взриви от безнадеждност.
Да, знам, че след това ще бъде тъмно
/все някога/..И много хладно. Много...
Часовникът - неравномерно съскащ
ще чака най-високия ми полет.

Крилете няма как да ги прекъснеш....

Сигурно ще е така, но ни остава още много, много време.

Ноевият ковчег е построен от аматьор, а "Титаник" - от професионалисти.

Свалям ти шапка.

Има една притча за ангела с опърлените криле: колкото и да е безнадеждна ситуацията, човек никога не трябва да всява песимизъм в окорните, защото песимизмът извиква песимизъм и обратно.

...не песимизъм съм искала да всея, а напротив..
Последният ред е ключето.

..или поне се надявам.....

Благодаря ти. Наистина се радвам, ако си намираш по нещичко в писанията ми . Те са си чисто и просто споделяне на разни моментни или не дотам моментни състояния или терзания.. На човек му става по-леко ей така като си го каже

Крилете няма как да ги прекъснеш....

сигурното си е сигурно...

хубаво, особено тези коридори, пълни с лято и вдишаните бури зад стъклото, и ъглите на светлината...накъсани

"Тъмно, хладно, безнадеждно" - смятам, че това е песимизъм, макар и успешно защитен. Но кой не е бил в такова настроение?

.имах съвсем друго предвид!

Може би ето това:

"Страхът от смъртта е като страха от орехова черупка в кекса ти: мисълта, че е там някъде, те кара да минаваш през живота с повече внимание, с усилени на max сетива, с пръст на копчето за пауза, подготвен да запишеш в паметта си залезите, вкараните голове и целувките, и да изтриваш без угризения шамарите, червените светофари и задръстванията. Мисълта за смъртта превръща живота от скучна закуска на крак в най-вкусното – бавно преглътнато, усетено на върха на небцето – парче от кекса на вселената…”

Ина Григорова

..и че там някъде след Смъртта, има дом за нашите криле и душИ
И ако това е песимизъм.....

Крилете няма как да ги прекъснеш....А ИСКАШ ЛИ?
звучи ..............СТУДЕНО.

а ти какво искаш? не чувстваш ли че прекаляваш
и къде изобщо е модератора тук