Градски транспорт

в град Ню Йорк и населението, което го използва. Затова искам да ви разкажа, защото си нямам работа. За американскирте дечица, че не ги учат на елементарни неща в училище ( като да си мият ръцете, след като се приберат в къщи и преди ядене) това го знам. Явно не ги учат и как се отстъпва място в метро, автобус и т.н. на бременна жена - това просто не се счита за важно и възпитателно. Но не мога да разбера всички останали 160 или незнам там колко националности, които населяват Ню Йорк защо не са ги възпитали. Аз съм забелязвала преди, че никой не си прави труд да стане на бременна жена, без значение какъв е размера на корема. Аз лично винаги съм ставала (може би прекалено бързо- трябвало е да предоставя сигурно 20-30 минути на "кавалерите" за размисъл: "да стана, или да се правя, че не виждам").
Миналата седмица ми се случи и на мен. Е, аз не съм напреднала бременност, но трябва да си много глупав , за да си помислиш че съм преяла примерно. Качих се на метрото, след като бях обикаляла цял ден напред назад. Вече с болки в гърба. Влака пълен... Хората или се правят, че не ме виждат, или ме гледат с любопитство - защо ли сега тази с дебелия корем се гърчи като червей, и се опитва да стигне с ръка някаква точка на гърба си, която ако не си йога, няма как да стигнеш, за да я масажира? Мнооого беше интересно. Една 'леко закръглена' дама - около 220 кг., предполагам че разсъждаваше на тема: Как съм успяла да изям 3 закуски, 5 обяда и 4 вечери, съдейки по големината на корема ми, без да си ги залепя на задника. - в това време - втренчено зяпане, току виж стигнала до прозрение.
И така се возих около 6-7 спирки. Заболя ме и диафрагмата, затова реших да се попреместя и да избутам някой от вратата, за да мога поне да се облегна, след като явно няма да ми се отвори парашута да седна. И застанах до мъж и жена, които бяха в другия край на купето - жената ме видя, и веднага бутна мъжа си да стане - аз щях да се разплача, защото някой ми отстъпи мястото си. Защото все пак имаше в едни нормални хора. Не е за вярване чак. Това е безобразие. Добре, че не ми се налага често, иначе ако трябваше като повечето хора да ходя с метро на работа, и да се возя по 2 пъти на ден.... Не ми се мисли. Не съм била в БГ от 4 години, но нямам спомен за разсейващи се хора, когато се качи бременна жена в автобус или трамвай. А западняците избиват рибата по отношение на елементерни неща свързани с възпитание.(имам пред вид населявашите Америка. Мисля че в Европа нещата не са такива)

аз не спа и прочетох темата ти.не се притеснявай,и тук в БГ ги има такива олигофрени.жив пример-вчера ходих до личната ми лекарка за едно направление за раждане,че другата седмица ще раждам.Но за съжаление пред вратата имаше само две столчета.И познай,седнали двама мъже-единия около 25,другия над 50.чакаха за другия кабинет за някаква заверка,доколкото разбрах.половин час,мила,ме наблюдаваха с интерес,но никой не ме попита дали искам да седна.А точно вчера краката ми бяха надути като кебапчета.Ей ,направо побеснях.И това ще бъде баща или дядо.те нямат елементарната култура.После защо ходя по частни доктори,ами не ми е за първи път да се разочаровам от държавни институции.ДА не говорим,че личната докторка не знаеше какво се пишело в направлението..мисля.че има хора и хора.Леко бременеене

Здравей,
видях темата и бързам да ти отговоря. Тук въпросът не е дали са възпитани или не, а на какво са възпитани. Според възпитанието тук (в САЩ) да си бременна не е болест, а нещо напълно нормално. Така както в училище им повтарят, че не бива да се подиграват на дебелите и грозните, така не бива да обръщат специално внимание и на бременните. В интерес на истината моя позната е имала случай, когато е отстъпила на бременна и тя се е обидила! Но това си има и добрата страна, поне ако някой ми обърне внимание, че съм бременна е, за да ми направи комплимент, а не за да се втренчи в корема ми все едно вижда извънземно...
А иначе що се отнася до американското възпитание...булшинството имат нужда от превъзпитание
Леко бременеене на теб

По цял свят има такива, които гледат през прозореца, когато влезе бременна жена в гр. транспорт. Два пъти ми се наложи, по време на бременността ми, да се кача в автобус. Единият път един дядо стана, за да седна аз, а втория път, бях вече в 8-ми месец и всички гледаха през прозорците... НИКОЙ НЕ МЕ ЗАБЕЛЯЗА един вид... шебеци!!! Супер много се обидих тогава на целия град, защото краката ми бяха отекли вече, зениците ми - разширени /връщах се от консултация/ и бях като не на себе си. Ама ей на - късмет... не ме видяха хората бе, иначе щяха да станат всичките на веднъж. Ударих му един здрав рев в къщи и ми попремина.
Дразня се от тинейджъри, изпънали се като дюлгерски метри на седалките, които те наблюдават с присвити очи и не им дреме за дебелата леля, която се гърчи до тях. Ама всичко се връща в този живот... утре те ще бъдат на нашето място, ама нас ще ни боли крака пък тогава, от ревматизма или Бог знае от какво. Защото отношението поражда отношение и никой, който не е направил добро, няма право да изисква това от другите. А сега!!!

Ха- развеселих се, как не са те забелязали. Ама то е логично - колкото по наближава раждането, толкова е по-трудно да бъдеш забелязана с просто око

Миличка леко раждане ти желая. Как се чувстваш?

Благодаря ти
Ами чувствам се добре, нямам търпение да родя и хич не ми се иска да преносвам, защото много ще се изнервя.
Иначе съм относително спокойна и доколкото е възможно съм готова, ако изобщо може да си готова 1я път...
Надявам се скоро да разкажа как е минало Поне аз намирам всеки разказ за раждане, който съм чела за полезен.
Това е засега Радвай се на всеки миг от бременността и не се ядосвай, защото времето направо лети

Знаете ли аz пък какво си имам "анти_слепци" тениска_бяла тениска с един голям червен триъгълник и надпис в него "Baby an Bord"(като тия триъгълници дето се лепят на колите) и една роzова с надпис "Girl or Boy"...Като съм с тях никога нямам проблеми...Даже един път един мъж ме черпи с тик_так, zаЩото ги беШе иzвадил и аz ги погледнах с желание...Гадното е, че и двете си ги купих след като първите месеци бяха минали, а май тогава имах най_голяма нужда да сядам (драйфах по 6 пъти на ден и се чувствах като бито псе)...

здравей,
първото нещо което забелязах в германия в градския транспорт - рейсове, влакове беше че на стари хора и инвалиди не отстъпва място както у нас. тук има в рейса или влака място за инвалиди и инвалидни столове и то не се заема от други хора и инвалидите отиват там, ако няма място си стоят като другите, също и старите хора. има и място обозначено за майки с деца - е ако си се осмелил да седнеш там и ако майка с дете се качи ставаш бързо бързо не ти е там мястото, вероятно там е и за бременните, наскоро не съм ползвала транспорта за да проверя.
А при вас в метрото няма ли седалки обозначени за майки с деца? там ако се е разположил някой без деца няма какво да зяпа насам натам, би трябвало да стане като те види

Незнам откога не си си била в БГ, но и тук започва да става така.
Само 2-3 пъти за цялата бременност са ми отстъпвали място, а тези, които ме познават знаят какво чудо бях в края на бременността. Питаха ме дали са близнаци. Имах огрмен корем, а не съм много височка. В трамвая висях на дръжката, като новогодишна топка на елхичка и се полюшвах. Трамваите препълнени, лелки ми залитат в/у корема иии...никой не става! Правеха се, че в навалицата не ме виждат.
Мдааа...глобализация

Миналата бременност често ми се налагаше да пътувам с трамвай. Случаи като твоя с лопата да ги ринеш. От начало така се обиждах, че ми идеше да крещя от бяс, но постепенно престана да ми прави впечатление и самата аз станах СУПЕР НАХАЛНА Например отивам в банката и директно заставам най-отпред и предреждам всички, защото знам, че никой няма да ми направи място, така или иначе.
А сега съм по същия начин. Вече ми става весело - като се кача в превозно средство и ми е супер забавно как всички намират по нещо интересно през прозореца, което да съзерцават в периода докато съм до тях Е, сега ми е още лекичко, ама като стана в 8-9 месец... ще гледам лошо и хич няма да си поплювам

Така че споко - не е само в НЙ така. Явно е част от неокултурата, която цари по света...


Анна 8.12.2004

Аз пък ще се включа с малко по-инакво мнение. През първите 5-6 месеца и аз редовно пътувах права в автобуса, но щом започна недвусмислено да ми личи много рядко не са ми отстъпвали място. Ако случайно всички се разсейват, а на мен не ми е добре, помолвах някого да ми отстъпи място и никога не съм срещала съпртива или сърдити погледи. Мисля обаче, че причина за това е по-малкия град, в който живея. Баща ми на времето разправяше как отстъпил място на възрастна лелка в трамвая в София, а тя го попитала "Вие сте от провинцията, нали? Тук никой не би го направил."

С това изкаване на new* обаче не съм съгласна:

В отговор на:

---

Ама всичко се връща в този живот... утре те ще бъдат на нашето място, ама нас ще ни боли крака пък тогава, от ревматизма или Бог знае от какво. Защото отношението поражда отношение и никой, който не е направил добро, няма право да изисква това от другите. А сега!!!

---

Mисля, че не трябва да се изпълваме с яд и злоба към тия дето забиват нос в прозореца и да си обещаваме, че един ден ще си им го върнем, защото така се превръщаме в едни от тях. Пък и никога не знаем какво им е всъщност на тях.
Като ученичка (разбирай преди 15 години) пътувах в автобуса и пред мен беше застанала жена с голям корем. така и не разбрах дали беше бременна или просто доста дебела, но да си призная не посмях да й отстъпя място. И до сега ми е криво! Кой знае как се е чувствала тази жена ако е била бременна. Сигурно си е викала - "виж я тази тийнейджърка, прави се на заблудена и как само ме гледа в корема..." А аз не й отстъпих място от страх да не я обидя ако е просто напълняла.

Меме, опитай се да не се ядосваш и се усмихвай на хубавото, което ти предстои!

Деница - 16 юли 2004г.

Защо обаче така хубаво усвояваме не толкова добрите практики от "неокултурата, която цари по света"?!
Иначе съм съгласна, че в малките градове като че ли все още нещата не са съвсем така. Дали защото повечето хора се знаем, не знам ... Но мен чак ми е ставало неудобно, когато настойчиво ме канят да седна (не в градски транспорт, а например като чакам за нещо), а мен пък в този момент не ми седи. Затова се възползвам винаги, че знае ли друг път на какви хора ще попадна, някакви с избирателно зрение?!

П.П. Еее, тъкмо казах няколко хубави думи и ми дойде на ум нещо, което бях позабравила, точно в този стил! Една сутрин, на опашка за банички пред близката баничарница, няколко лелички и групичка тийнейджъри най-нахално си ме поглеждаха в корема (тъкмо беше започнало да ми личи, а даже и бях с една рокличка, която хубаво ми описваше коремчето), но ме оставиха да чакам реда, та даже и баничките свършиха и трябваше да чакам да извадят следващите!

Да вмъкма един свеж лаф на братовчед ми, който е с 18 год по-малък от мен.
Та като 3-4 годишен се беше научил като се качим в превозно средство да се възмущава на висок глас така :"Не виждат ли, че се качва майка с малко дете? Няма ли кой да и отстъпи място?"
Умирах от срам с него
Но пък винаги седяхме

Мила, и аЗ в Германия станах проЗрачна преЗ последните месеци на бременността си. Само турци и италианци ме виждаха и скачаха с Широка усмивка да ми направят място. Добре че тука поне рядко се случва да е пълно, та все си намирах място. Но в няколкото случая, когато нямаШе места, все мургави младежи ставаха да ми предложат да поседна.

Като каза турци и се сетих за тях. Наистина са големи кавалери и в това отношение са железни! Преди години си спомням, че в градския транспорт мъжете не седят, ако има жени, които да седнат- без значение малки момичета, жени, бременни или баби.
Отделно при нас има едно магазинче, което го държи турчин. Възрастен мъж. В редките случаи, когато се запътвам нанякъде минавам покрай него. Там има светофар, на който пресичам, но бордюрите са му много високи (до коляното ми). Човека винаги излиза да ми предложи да помогне! Аз се справям сама и винаги му отказвам, но той се чувства длъжен всеки път да попита. Никога друг човек не ми е предлагал помощ за толкова малко препядствие. Даже хората, чакащи на светофара с мен, се засрамват
Падам си малко расистка, но немога да не ги призная в това им отношение към жените.

Ooo, а мен даже бабите ми се карат да стана!Няма значение, че вече ми личи достатъчно, особено в профил. За пръв път ме попитаха в трамвая миналата седмица, един мъж на средна възраст. Иначе всички други зяпат през прозореца-нормално.Кво толкова-няква си бременна! Нали трябва да сме толерантни към различните и да не им набиваме различието в очите!
Обаче с моя мъж още в началото бяхме решили така: като ми стане достатъчно голям корема да направим двамата един тур по трамваите и да вдигнем колкото можем повече бабки и дядовци, и смрадливи космясали мъже тип "общ работник".Ама най-любими са ми гримосаните баби и тия смрадливите.

И къде точно е ралката с градския транспорт в София?

На мен, мила, ми се е случвал още по-гаден вариант!
Шофьора ме нахока пред всички чакащи на спирката, че съм понечила да се кача първа, изпреварвайки инвалид в инвалидна количка. Бях в 9-я месец, 1 седмица преди да родя със всичките болежки в гръб, крака и прочие. Не мисля, че на инвалида щеше да му се облекчи положението, ако се качи пръв.

Прави са да дават предимства на инвалидите, ама чак пък толкова да са тесногръди и слепи за конкретна ситуация, не го вярвах да този момент.

Т'ва, да отстъпят място на бременна или някой с малко дете в абтобуса или трамвая - забрави!

Свиквай! Не знам какво друга да ти напиша...


Елица-28/04/2003