Въпрос за греха...

Здравейте. Аз съм вярващ Христианин и се опитвам да живея праведно. В миналото обаче се влюбих в приятелката на мой приятел и те се разделиха след това. После с нея дълго време ходехме, разделиахме се и пак се виждаме, а тя с него от тогава не се вижда и чува. Преди години се изповядах за този грях и се причастих, даже го сторих на два пъти... и свещеника ми се скара втория път че не е било нужно. Аз още съм влюбен в нея, но не съм сигурен дали сме един за друг. Освен това майка ми наскоро заболя от рак и аз изпитвам страхотна вина дали Господ не ме наказва за това мое поведение. Това не ми дава мира...
Моле Ви помогнете ми със съвет и мнение...
СЛава на Господа и Бог да е с Вас, приатели...

100% не си ти виновен. от време на време Бог допуска да се случват лоши неща и ние сме безсилни да ги спрем. това, което можем да направим, е да ги приемем с достойнство и да излезем от тях по - силни от преди.

българин да се наричам...

Искам да ти напомня нещо от пророк Йеремия:

[31:29] И тогава не ще казват вече: "бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата скоминясаха",
[31:30] но всеки ще умира поради своето собствено беззаконие; който яде кисело грозде, нему ще скоминясат зъбите.

Отношенията с Бога са лични. Не се измъчвай заради болестта на майка ти, а и рака е лечим при ранна диагностика. Ти си изповядал греха си, а покаянието може да е доживот.

Благодаря ти за мнението, Лия... За съжаление развитието на рака при майка ми е в много напреднал стадий... Много ме боли, помоли за 40 литургий в няколко храма в София... За греха, наистина съм се изповядал и се покайвам непрекъснато, но изпитвам вина постоянно... Все пак съм нарушил Божий закон... макар и от лиубов а не поради преляюбодейство...

исках да кажа че съм помолил за 40 литургий в няколко софийски храма... казаха ми че това било най силното което мога да направя за спасението и изцелението на майка ми...

Xenox, благодаря ти за подкрепата... Но защо мислиш че не съм виновен след като съм нарушил една от Божийте заповеди?

Хубаво си направил с 40-те литургии. Всичко е в Божиите ръце.

Четох, че Бог изпраща болестите за наказание тук на земята, за изкупуване на грехове и облекчаване на душата на Страшния съд. Чувала съм от бабите в църквата, че внезапната смърт - убийство, катастрофа - е греховна, защото човек няма време за покаяние и причастие.

А от духовните старци съм чела за така наречената "преподобническа смърт", в която човек е предизвестен за деня на смъртта си, за да се подготви, получава болест и в скоро време предава Богу дух.

Как се казва майка ти, за да се молим за ..........(името й) - боляща?

Лошо, братко...

Добре си направил за св. 40 литургии. Наистина не е нужно (макар че не е вредно) втори път да изповядваш такъв грях, но покаянието е до живот.

Едно не разбрах - приятелят ти и момичето имаха ли брак, и имате ли вие сега?

Не вярвам обаче болестта да е заради това което си изповядал. Но най-доброто което можем да направим е да се молим в такива случаи.

Само един съвет към Лия - не се доверявай много на бабите, по-добре свещениците да слушаме.

поздрави

Защо се упрекваш заради прителката на приятеля си? Любовта е между двама души. Щом тя се е разделила с приятеля ти, значи е обикнала повече теб. Или иначе казано, не го е обичала така, както вероятно той нея. Ти нямаш вина за това. Можеше да е всеки друг на твое място.
Понякога човек минава през няколко връзки, докато наистина открие своята половинка. Предполагам измъчва те това, че си наранил приятеля си. Поискай му прошка! Той ти се сърди, но вероятно един ден ще осъзнае, че си му направил услуга и ще ти прости!

Заболяването на майка ти няма общо с това. Болестите много често се пращат поради лични грехове на човека. Чудесно е, че си поръчал литургии, моли се и ти всеки ден за нея! Бих ти препоръчала да й направят маслосвет. Непременно опитайте!

Бог да благослови, брат. Ако един свободен от брачни връзки християнин изпитва дълбоки, сериозни чувства към някоя също тъй свободна от брак християнка, те следва да се венчаят в честен брак "в име Господне". Това - струва ми се - следва и вие да направите, щом от дълго време "ходите", познавате се, изпитвате чувства един към друг. А предбрачните грехове се изкупуват в брачните несгоди, които трябва търпеливо да понасяме.

Приятелю,

Чета написаното от теб и не мога да разбера в какво смяташ че си извършил грях?

- В това че си се влюбил? - това не може да бъде грях. Това е най-хубавото нещо, което може да ни се случи и човек е устроен така. Ние не избираме кога да се влюбим, нито можем да обясним задоволително защо сме се влюбили.

- Може би смяташ че си нарушил заповедта "...,не пожелавай жената на ближният си,..."? Ами доколкото разбирам от написаното тя не му е жена на твоя приятел и не му принадлежи по никакъв начин, освен ако нямат законен брак. Освен това жената не е някаква вещ, която ти си му отнел, а тя по свой собствен избор е решила да бъде приятелка с теб и това е право на всеки докато се ожени или омъжи - да избере най-подходящата половинка.

- Ако е нещо друго - обясни...

Съжалявам за майка ти! Надявам се да се оправи. Болестите не винаги са наказание, а изпитание на вярата ни и тази на близките ни. (Виж Йов) Не смятам, че Господ наказва тук и сега едни хора за греховете на други. Всеки един от нас ще отговаря за собствените си дела.

Поздрави,
Енос

Лука 24:45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията...

Спрямо кого смяташ, че си сгрешил? Спрямо приятеля си или спрямо приятелката си? Докато това те гложди няма да си способен на всичките си истински чувства към нея, защото ще се обвиняваш за това, което изпитваш и така никога няма да знаеш дали сте един за друг и съответно никога няма да бъдете истински един до друг.

Аз също се обвинявах дълги години за рака на моята майка, но повяравай ми това не помага нито на нея, нито на теб. Моята е жива и здрава вече 20 години след всички мрачни прогнози...
Вярвай и се уповавай на Бог и всичко ще бъде наред!

Привет... не, те не бяха женени и сега ние не сме... Ходим от много време, разделяхме се няколко пъти и така... не сме сигурни дали сме един за друг, но се обичаме... Дано си прав че заболяването на майка ми не е заради този мой грях...

Аз и до ден днешен не съм си признал пред него. Той вече живее в друг град. Не знам дали искам да бъркам в стари рани или просто ме е срам да му искам прошка... Искал съм прошка само от Господ чрез изповдта и пречистването на два пъти...
За маслосвета, ще те помоля да ми кажеш как мога да и го направя... Тя е още в болница след операция и не знам после в какво състояние ще е... Дано да може да отиде до църквичка... Иначе аз се моля на Господ непрекъснато за нейното спасение и изцеление....

Е, не отваряй стари рани тогава! Ако Господ реши, един ден ще се видите и ако почувстваш нужда, поискай му прошка. Макар че аз смятам, че нямаш вина. Така се случва в живота.

А за маслосвета, може да се отслужи и до леглото на болната. Твоята задача е да намериш свещеник. Защото някои не се съгласяват да го отслужат, не знам по какви причини. Добре е болната да е в съзнание, защото преди това се извършва изповед. Но, дори и да не е, поговори със свещеник за това. Винаги има решение.

believer, съчувствам на болестта на майка ти и на мъката ви. И нашето семейство ракът не подмина, добре знам какво е състоянието ви днес... Бог да помага!



Маслосвет (Елеосвещение)

Разказът на един свещеник
"Досега само веднаж съм участвал в извършването на това тайнство от седем свещеници. Съпругата на един колега боледуваше дълго време от неизвестна болест - изпитваше слабост и общо неразположение, беше обхваната от пълна апатия и напусна работа. Седеше си вкъщи, но състоянието й се влошаваше, а лекарите бяха безсилни да помогнат. Съпругът й покани шестима колеги, между които и мен, и една вечер направихме у тях Маслосвет (Елеосвещение) за болната. Бях поразен от атмосферата, която се създаде в дома от нашето присъствие. Ние (въпреки всичките си недостатъци и недостойнства) изпълнихме стаята не само физически, но и духовно. Обхвана ни силно молитвено настроение - явно ние си го предавахме един другиму и взаимно разпалвахме молитвеното си чувство. Изпяхме и прочетохме всичко, което се полагаше, от душа и сърце. Кулминацията настъпи в края на тайнството, когато и седмината положихме епитрахилите си върху главата на коленичилата болна и прочетохме последната молитва. Бях сигурен, просто усещах с цялото си същество, че изливаме над нея духовна енергия с голяма целителна сила. В този момент разбрах защо Църквата е постановила това тайнство да се извършва от седем свещеници.

За никой от нас после не беше изненада, че болната оздравя. Възстанови се напълно и започна работа, която върши и сега с успех и добро самочувствие".


ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ
[линк]

PPP благодаря ти сърдечно.. Аз искренно се моля и вярвам че Бог ще спаси майка ми и ще я изцели... много вярвам че след болницата ще е в състояние да отиде до църква. Ще говоря непременно със свещеник за това... Моля се на всеки който ми съчувства да се моли за нея. Знам че когато повече хора се молят силата е по голяма... Тя се казва Дитка... до скоро и Бог да е с теб...

Благодаря ти много, Валентина... Имаш ли представа към кои свещеници мога да се обърна с подобна молба?

Бог да те благослови и теб брат... Има голяма истина в това което ми казваш. Ние с това момиче се азделяхме и събирахме няколко пъти... но тя никога не е потдържала връзка с предишния си приятел.. За женитбата наистина си прав, наистина трябва да помисля сериозно... само че в това състояние на майка ми и тревогите и мъките надали ще ми е точно до това...

Енос, братко, Бог да те благослови... прав си за това че точно заради тази Божия заповед се чувствам грешен, а си и прав за това че те не са били женени и съм го направил от любов... света е сложен, а страха от Божието наказание голям...
Благодаря ти за подкрепата за майка ми. И аз наистина въпреки тежките диагнози от лекарите все още вървам силно че Бог ще се смили над нас и ще я спаси и изцели... Повтарям си "Ако Бог е с нас кой ще е против нас?"....