Хан / Кан?

Е, напослдък чувам че "кан" било правилно.
Също чух че това се основавало на гръцки източници.
Имате ли информация дали това е основано и на други източници, защото само на гръцки (старогръцки) за "х" не може да се разчита. Поствам същата тема и в "История", но смятам че и тук има почва ;)

въпросът, естествено, опира до това правилно от каква гледна точка искаш да е.

звукът, който са използвали, е гърлен и звучи нещо средно между к и х. от арабски и т.н. на английски той най-често се предава или с "kh" или с k с точка отдолу. оттам "хан" става "khan".

"хан" е правилното наиминование в СБКЕ.

Не съм съвсем съгласен със стила на отговора на S©S, като че ли всичко в случая е ясно.

Първо, спори се дали изобщо е имало българска титла "хан/кан", т.е. дали титлата не е била нещо като "канасюбиги", което е дошло до нас в гръцки надписи. Няма достатъчно основание да си създам мнение по този въпрос.

За яснота нататък, да допуснем, че сме съгласни с тюркския произход на титлата, а спорът е само дали е било "хан" или "кан". Е, и на такъв въпрос едва ли може да се отговори. В същност, знам поне четири форми: "хаган", "каган", "хан", "кан". Да приемем отпадане на интервокалното "г", за да ни останат само формите "хан" и "кан".

Имам твърде малко познания по тюркски езици, но случайно знам един израз "Не бой се!". На "нашенски" турски той звучи "Коркма!", а на казански "татарски" - "Хорхма!". А да знаем как е звучал този израз в евентуален прабългарски тюркски език, за нас сега е непостижимо.

Затова следва да си останем на традиционното "хан".

доколкото знам се е стигнало до "хан" само и единствено по "вина" на един човек иначе в същност било "кан", но с аспирирано "к" и уж така било по гръцките надписи а именно със "к". само цитирам иначе нищо не знам.

а това което S©S описва е по-различен звук, на който му викат voiceless uvular fricative

Титлата ХАН витае в българската историография поради презумцията, че древните българи били тюрки. Тази презумция обслужва абсолютно всички играчи на политическата сцена преди век и половина, затова се е впила като кърлеж в българската наука тогава. Османци/турци/, австроунгарци и руснаци /съвети/ еректират винаги когато стане дума, че българите са тюрки.

Но българите не са тюрки. И не само това.

Работата е там, че няма нито едно обективно свидетелство за наличие на титла ХАН сред българите. Когато в началото на 20-ти век се откриват надпистите на Омуртаг, Крум и Маламир, там се открива титлата КАНАСУБИГИ, която обаче трябва да отнасяме само към Крум, Омуртаг и Маламир. Недобронамерени учени веднага започват да твърдят, че това било ХАН ЮВИГИ , което е груба манипулация и фалшификация.

Днес споровете не са стихнали - ХАН ЮВИГИ, КНЯЗ У БОГА, КАНА СУБИГИ и т.н.

Моето мнение е, че няма ХАНОВЕ , а също няма и КАНОВЕ.
Има прозвище-титла - КАНА СУБИГИ, което означава - МЪДЪР ПОВЕЛИТЕЛ, и директно се превежда чрез латински. Със сигурност тази титла не е ползвана преди Крум !

Титла ХАН никога не е ползвана от българските владетели.

IN VERE VERITAS

Вероятно не сте разбрали моя постинг.

В гръцките надписи се среща "кан".

Привържениците на формата "кан" твърдят:

Ако на гръцки е написано "кан", то трябва да е "кан", защото ако беше "хан", то и на гръцки можеха да го напишат "хан".

Привържениците пък на формата "хан" твърдят:

Това как думата е предадена в надписи на гръцки, твърде малко ни помага. Гърците например предавали думата "словене" (славяни) като "склавини", а името на град София "Срядьць" като "Трядица". Възможно е в съзнанието на писаря буквата "х" да е била свързана със старогръцкия аспириран звук и поради това за фрикативния звук "х" писарят да е използвал "к".

Моето мнение е следното:

Ако приемем, че търсим оригиналното звучене на думата "хан/кан" в предполагаем тюркски език на Кубратово-Аспаруховите българи, то няма как да го намерим и се налага просто да приемем "хан", подчинявайки се на традицията. Фонетични характеристики за този предполагаем звук не могат да бъдат дадени, защото този език не ни е известен. (Аз по-горе дадох фонетични характеристики на някои гръцки звуци, но гръцкият език ни е известен.) Това как се предава думата "хан" на английски (khan) няма никакво значение за отговора на този въпрос - на английски просто се предава руската традиция.

не бе, много добре те разбрах

просто си добавих моите два цента.

Може би аз съм в грешка, но в латинските речници из интернет не открих превод на Cana и subigi (нито на разни подобни).

Намерих и едно място, където Паган е неречен Канасубиги, но информацията не е сигурна ;)

CANA - wise - мъдър
[линк]

SUBIGI - subjugate, compel, conquer - подчинявам, покорявам, поставям под скиптъра си
[линк]

Само заради това недоглеждане всички "светила" в историческата наука трябва да влязат в затвора. Никой не се е сетил да погледне латинския език, когато се е опитвал да превежда "прабългарските" термини. А те повечето са латински или архаични български преминали в латинския.

ОРДА е латински термин,
АУЛ е латински термин,
КАНДИДАТ е латински термин,
ТОРТУНА ПИЛЕ е латински термин,
и още десетки "прабългарски" термини...

Проклетата презумция, че българите са късно дошли тюрки не е позволила на българската историческа наука да осъзнае един факт - българите са местен народ на Балканите, а когато Рим завладява българските земи, българите приемат доста летински термини в езика си. Някъде около 4-5 век започва освободителното движение на българите за отхвърляне на римската зависимост. Гърците и римляните обявяват тези вътрешни въстания за външни набези на "варвари".

IN VERE VERITAS

Мерси за поясненията.

Все пак, хипотези всякакви, и коя е вярна много трудно може да се докаже.

Аз не поддържам никоя засега, защото не съм запознат с достатъчно факти.

В съвр. тюркски езици (прим. в Ср. Азия), е думата май си е "хан". Това е и руската традиция на транскрипция на думата. Предполагам затова у нас, може да се каже, се е утвърдило така.

Според лингв. класификации, българският вероятно е бил с особено място в източно-тюркските езици, които се различават от западно-тюркските. Разбира се, тук не засягам мнението, че прабългарите не са говорели на тюркски.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

[линк]

Доста логични и странни неща има там.

KANA (leader) and SUBIGI (divine)

Kana – a chieftain (Eastern Caucasian)
Kana – major, big (Pamirian)

така че българите са живели в близост до кавказ (в даден период), но май са индоевропейци (множество индоирански думи)

граматиката също е по-скоро индоевропейска (родове), поне според горепосочения сайт.

и от тук нататък k / h е въпрос на избор, както каза Христо Тамарин

Сиво-черни вълко, тюрките се появяват на историческата сцена хилядолетия след българите.

Тюрки - това са малко кръвожадно монголско племе, което се появява за кратко, а после изчезва за дълго от историческата сцена. До момента в който тюркофили на кобили не започнаха да препускат из европейската историография. Но доста - крантите ви изнемощяха, косити ви побеляха, време ви е да се оттеглите.

Алтайската група езици неправилно се нарича с термина тюркски. Само защото първият език от тази група е засвидетелстван в орхонските надписи, които се отнасят към VIII век и към монголското племе тюрки. В същото време българска лексика е засвидетелствана на Балканите хилядолетие по-рано. Гърците наричат тези думи ГЛОСИ, което е българското ГЛАС - дума, изказ.

От друга страна няма нито едно свидетелство, че българите са тюрки или пък са говорели тюркски /алтайски/ език. Просто няма, другарю сив вълк.

Освен ако вакуума в празните кратуни на тюркофилите не е някакво доказателство...

IN VERE VERITAS

айде сега изпуши една цигара от ориенталски тютюн и се успокой.