Смисълът?

Провокиран от дискусия в клуб Православие искам да ви попитам следното нещо.

ОК, Бог ни дава свободна воля да правим каквото искаме, но ни дава и закони, които да спазваме и ни наказва, ако не ги спазваме. Един вид, праща ни тук на Земята, изпитва ни и който издържи теста получава награда. Който не издържи, получава наказание. Какъв е смисълът на цялата тази работа? Сериозно питам и ми е интересно какво мислите.

Смисълът е да има повече хора, които да повярват и да се спасят

Йн.3:15 та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.
16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:

не разбрах смисълът на кое те интерсува?
на свободната воля, на законите, на изпитанията...

На целият този процес.

Няма смисъл разбираем за нас. В някакво откровение ти се открива,че Бог е добър и всичко това е за добро, но такива откровения са кратки... Или - смисълът - от преизобилие на любов Бог твори света, може да срещнеш такива изказвания, но не знам доколко са редни.

Добре, но защо Бог ни е създал? Какво го е накарало? Защо ни дава свободна воля и иска от нас да действаме по определени правила. Какъв е смисълът да праща души на Земята и да ги подлага на изпитание? Защо трябва повече души да се спасят? Какво променя това? Защо аз лично трябва да се стремя към спасение? С какво моето спасение е по-добро от моето неспасение? Ясно ми е, че всеки е "програмиран" да предпочита да оцелее, въпросът е има ли в това някакъв смисъл? Не се заяждам, просто това са въпросите, които сам си задавам.

Благодаря ти.

Наистина няма за какво Печални истини. Уф, така бих се напил тая вечер ако пиех...

Има някои неща, които само Бог ги знае .
Сори за разочароващия отговор. Хората могат да ти предложат само спекулации по специално този въпрос, според мен.

вяра~надежда~любов

"Защо аз лично трябва да се стремя към спасение?"
Tова е твй свободен избор.
Добре е, че си задаваш въпроси. На повечето от тях отговорите знае само Бог.
Затова много от нещата се приемат с вяра.

Ис 55:8 Защото Моите помисли не са като вашите помисли.
Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ.
Ис 55:9 Понеже, както небето е по-високо от земята,
Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища,
И Моите помисли от вашите помисли.

Въпреки че "малката" Ви е дала много верен отговор, иска ми се да подчертая, че темата Ви е изключително ВАЖНА.

Началният Ви постинг създава обърканост и неясност от кой точно въпрос да се започне дискусията.

Не зная дали съзнателно сте прибягнали към този подхват или действително всичките въпроси са създали у Вас силно объркване.

Истината е тази, че всеки един, който не е чел много духовни и богословски книги, ако се зачете в една наша дискусия на многознаещи християни, не само че ще се обърка, но и самата му глава ще се завърти като пумпал.

Понеже повдигате не само един въпрос, а много, то моето скромно мнение е, че с един и десет и двадесет лаконични постинга няма да се внесе яснота.

Има опасност легитимното Ви желание да получите някаква яснота по въпросите да привлече рой оси като на капка мед и да започне съревнование по надприказване.

В крайна сметка, объркаността ще си остане.

Колкото и да философстваме или богословстваме, то има много таинственост в духовната сфера.

Дръзвам да предложа примерна рамка на дискусията

1. Създаването на човека от Бога,

2. Грехопадението и последствията за човека

3. Що е грях

4 Отново за спасението и участието на човека.

Отново подчертавам, че ако заговорим по всички въпроси наведнъж, конфронтацията е сигурна и няма да има стремеж да се изясни църковното становище по тези въпроси, а да се докаже кой е грешник и кой е праведник.

На вид простички въпроси, предполагащи и съвсем прости отговори, които обаче ако се опиташ да обясниш, се оказват ... трудно-обясними.

Ще се опитам да дам моите отговори, долу-горе в съгласие с рамката на Прокимен.

1. Свободната воля:
Ако свободната воля не е поставена пред избор, тя става безмислена. Ако няма избор, няма и нужда от свободна воля.
Животните са добър пример за това. Пред тях не стои никакъв избор и са абсолютно свободни да бъдат това, което са си. И те са.
В този смисъл, свободната воля е противо-естествена, защото тя поставя човек пред дилема - да се покорява на животинското си естество или да го отхвърли.
От друга страна обаче, поставяйки същата дилема, свободната воля е свръх-естествена.
Свободната воля е предоставената на човека възможност, да бъде свръх-естествен, възпротивявайки се на природното си естество.

2. Законите:
Всъщност Бог не ни е дал - както казваш - "много закони". Закона е само един:
Отхвърлете греха.
Многото закони са всъщност различните лица на греха, който наднича от всяка наша клетка.

Забележително е в случая, че най-главните прояви на греха - гордостта и отхвърлянето на Бог - са тези, които човек най-трудно отхвърля.
Човек е склонен да живее като благочестив аскет и с това да се гордее пред другите хора и пред Бог.
Тази гордост, греховна, сама по себе си е и Отхвърляне на Бог, защото така отхвърляме нуждата си от Божествена прошка и търсим оправдание в себе си.

Наказанието:
Отхвърляйки Бог, ние поставяме преграда пред Него, да бъде наш защитник и така се нахендряме (много хубава думичка - означава "Да се блъснеш силно в ръба на шкафчето, след като си угасил лампата") на всичко, което ти наричаш Божие наказание.
Една неприятна подробност - поради това, че изборите, които правим, не засягат само нас, много често от тях страдат и други хора.
Или казано по друг начин - когато убива, убиецът дава израз на избора, който е направил със свободната си воля.

Наградата:
Отхвърляйки греха (т.е. спазвайки Божия закон) и приемайки Божиите условия, ние имаме възможност не просто да отхвърлим едно естество, но също така да се сдобием с друго - Божествено естество.

Придобиването на Божествено естество не е просто бонификация или награда, както ти казваш. То е онова достигане на съвършенство, за което всички източни учения претендират че са намерили път. Обаче не са.
( А знаем, че не са го намерили, защото макар много техни последователи да са се справили в неща като лъжата, злобата и лакомията във всякакъв аспект, те не са се справили с основния проблем - с гродоста на Отхвърляне на Бог, като техен Творец.)

Естествената последица от тази Божествена природа е, че ние ставаме един вид "съквартиранти" на Бог, в Небесата. А щом Бог живее там, значи не е лошо.
Да си "съквартирант" на Бог не е просто награда. Това означава, че си преживял тотална промяна. Че си се извисил. Че си постигнал онова съвършенство, което те прави способен, по някакъв начин да поемеш Божиите отговорности и да ги изпълняваш по начин, по който ги изпълнява и Бог - с любов и справедливост, далеч от всякава слабост, като злоба, завист, всякакви комплекси и прочее.


Другото наказание - Адът:
Освен "наказанието" на земята, за което ти писах по-горе, има още едно.
Предполагам вече се досещаш, че Адът е мястото на онези, които нямат Божието естество. То обаче също е естествена последица.
Аз лично не знам много за Ада, но си представям какво ще стане, ако събереш на едно място всички комплексари и злобари и да няма сила, която да ги спре да се "изразяват".
Ще се получи онзи Прекрасен Нов Свят в който няма Бог и по-силния владее над по-слабия.
... или нещо подобно.

Ето това си мисля аз по въпроите ти.

Водени от буквалното тълкуване на Писанието (създадени по Негов образ и подобие) се опитваме да 'очовечим' Господ, представяме си го като хуманоид, дори когато мислим за него като за дух.
Не стигаме само до там, обаче! След като ние можем да се гневим - следователно може и Той! След като ние желаем да наказваме тоя и оня, следователно Той също раздава наказания...
.......
Горното го дадох като пример за желанието ни да опростяваме нещата.
В стремежа си да опростим нещата, за да ги разберем , сме оставили най-елементарните зърна от знанието (че лесно да се побират в главите ни). След това обаче, за да даваме отговори на всички възможни въпроси, върху осакатеното знание градим надстройки, които , естествено, нямат нищо общо с премахнатото знание. Когато в изградената от богословите надстройка зейнат пукнатини или стените, една до друга, не се допират - виновни се оказват тези, които виждат несъответствията, а не 'богодвъхновените' богослови.
........
В самата Библия е запазено много от премахнатото знание (ако се боиш, че други писания могат да те 'объркат'). По-точно то е премахнато чрез "богословската традиция" (традиционното религиозно разбиране).
........
[url = [линк]
] Едно старо мое мнение от "Религия" [/url], да не го поствам пак...
........
Отвори ума си и търси познанието! Успех!

* Въпросите не са страшни. Такива понякога са отговорите. *

"Не стигаме само до там, обаче! След като ние можем да се гневим - следователно може и Той! "
Кой е казал, че гневът е лошо нещо? Способността да се гневим ни е дал Бог и тя си има съвсем правилно използване. Затова и ап.Павел пише ”Гневете се, но не грешете”. Значи очевидно гневът може да бъде безгрешен.

Не бива нещата да се опростяват толкова много, особено според нашите тесни представи. Ако мислиш, че Библията, която все пак е Божието слово, не е сигурен източник на познания, то кой е твоят източник тогава?

Господ ни е надарил с доста способности....
Да мразиш, да убиваш, да прелюбодействаш - все способности, способности....
Както и да обичаш, да тъпшиш....
Гнева не го причислявам към втората група способности.
Безспорно идеята за Божия гняв много допада на хората. Колкото по-гневливи са, толкова повече им допада...
.......
Какъв може да бъде плода на гнева? Насилие, конфликти, омраза, страх !...
С гнева си към ближния няма да изправя погрешките му.
.......
Източници има колкото искаш, стига човек да не го мързи или да не се страхува да чете.
Един от изчочниците казва "Господ винаги е благ".
........

* Въпросите не са страшни. Такива понякога са отговорите. *

Това, което аз разбрах, че той пита е ..защо изобщо ни е създал и защо с тези правила. ...И изобщо защо му е било цялото това нещо.

вяра~надежда~любов

Трябва да се прави разлика обаче как се използва гнева. Защото и с него, както и със свободната воля, може да се злоупотребява. Както и с всички способности, които имаме от Бога. А е ясно, че това, което Бог ни е дал НЕ Е зло.

Злото е в начина по който го използваме. Например яденето е добро нещо, но вреди на себе си този, който преяжда или който е чревоугодник. Виното е добро нещо, но не и когато се използва за да се напиваме. Земните блага също са нещо добро, но не когато превъзваме сърцето си към тях и лишаваме ближния си от нужното. Сексът е добро нещо, но не и когато се върши блудство или изневяра.

Гневът също може да бъде използван за нещо добро - да се гневим на страстите си и на злите се прищевки. А ние го използваме за злоупотреба - да се нахвърляме срещу ближните си. И в различните случаи плодът на гнева ще бъде различен.

Колкото до източниците - не всички източници заслужават доверие. Как да преценим кой източник е истинен, в кой има примесени заблуди и кой е лъжлив? И как да ги тълкуваме правилно?

Как да преценим кой източник е истинен, в кой има примесени заблуди и кой е лъжлив?
Аз използвам критерий, който за мнозина е най-несигурният - 'усещането' за мъдрост.
За мъдростта не знам определение, но четейки с отворен ум нечии думи/мисли мога да направя преценка за себе си усещам ли мъдрост в тях или не.
Това усещане е нещо различно от желанието да си докажеш, че досега си бил прав или да намериш оправдание за някои твои постъпки. Всеки искрен човек може да го усети.
.....
Не си правя илюзия, че току-така ще стигна до Абсолютна Истина. Тук критиците ще кажат - "естествено, с тези лъжеучения, които не се основават на Библията... ".
За мен беше много показателно, че неотдавна се води дискусия за "бедните духом". Хора, които нямат особени различия във вярата си обсъждаха как е било изписано в стари източници, как следвало да се преведе буквално или по дух, разглеждаха различни 'нюанси' на този наглед простичък израз.
Кой от тях беше прав и къде беше Истината?
Кой ще посмее да каже "Аз съм последна инстанция в тълкуването и разбирането на писанията!" ?
За мен Истината е Абсолютна и непостижима за човек.
Човек, според нивото си, може да осъзнава определени истини т.е. аспекти, нюанси (отблясъци) от Истината, но не може да я обхване.
.......
Нямам намерение да 'проповядвам', че определен източник е източник на Истината. Може ли да е примесен със заблуди - вероятно да. Дори и да не е примесен, ние можем да си ги създадем сами, четейки го.
Това не е причина да спрем да я търсим.

* Въпросите не са страшни. Такива понякога са отговорите. *

Има някои неща, които само Бог ги знае

Ама не става дума за някои неща а за СМИСЪЛЪТ! И щом смисълът не е ясен какво излиза? Основен похват на вас вярващите е да тълкувате всички неудобни текстове алегорично според някакъв си СМИСЪЛ, който вие наричете "дух". А както се оказва той ви е неясен.

Излиза че тълкувате всичко както ви изнася.

Благодаря. Да, можем да започнем от 1.