Леле, колко боли!!!

Почти 5 години с една жена и най-красивите моменти, които съм имал някога....после дойде раздялата-не внезапно, просто т.нар. обстоятелства го наложиха. С две думи-така трябваше, разумът го потвърждава. Защо обаче толкова боли и се чувствам на дъното. Това е толкова банално да се случи, а си е направо малка смърт! Самотата, липсата, дупката, която се отваря...кога ще бъда отново като преди? Само човек който го е преживял знае какво е. Не съм предполагал че на 30 години ще изпитам такива разкъсващи чувства, по принцип съм доста умерен, та на моменти и скучен.
Кога ще мине това...помагайте!

Не знам дали си виждал моите теми "имам ли право" и "може ли и по този начин" но и аз съм така вече шест години.Боли много и ми се струва,че ще полудея!Аз съм на 38 години и не смятам,че годините те предпазват.Някои от нещата писани на мен могат и да ти помогнат.Аз лично не знам какво да ти кажа.

Да, много боли, много.

Кога ще ти мине... Толкова е трудно да се каже, ще те излъжа, ако ти кажа, че ще е лесно или че ще е скоро. Казват, че времето лекувало, но аз вече почти не вярвам. Въпреки това времето наистина помага и притъпява болката - от собствен опит го знам.
И знам, че ще намериш сили вътре в теб, за да се справиш с това.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

... чи живОтъ е тОлкова убав ... но ти е даден за малкО ... каквОто и време да имаш младините съ най-убави и убийственО е от твОя страНа да ги прОпиляваш в дълги и трОмави връзки от кОито пОсле да ти съ драйфа и сере катъ за светОвно тъ да се чудиш с какви клизми да съ прОчистваш

По принцип си прав......
Но като не може да бъде променено миналото....сега си търся "клизмата" за която говориш

А, то с годините боли все повече защото се отварят и стари рани......

бе пич? Какви са тия обстоятелства които ти налагат да скъсаш с тая жена. Винаги можеш да се опиташ да си я върнеш - пробвай поне още няколко пъти поне.

Обстоятелствата са много.....като започнем от друг човек /вече/, та стигнем до разни уж дребни лъжи, размотаваше ме около месец между небето и земята дали приемам нейните условия и искаше да остане насаме, а накрая, с цената на много часове размисъл и след като признах че има право и че искам това което и тя...след като се съгласих, тя се отметна.
Както и да е, с нея имахме много хубав период заедно, проблемите се появиха в последната година може би. Това което ми липсва като че ли не е самата тя /въпреки че не съм убеден/, а чувството когато бяхме заедно, пълнотата която усещах, ежедневието ми. Сега нямам нищо от това, дори и кой знае колко приятели нямам, защото двамата си бяхме достатъчни. И естествено съм безкрайно изнервен от този месец на лъжи и протакания.
Така че - разумът ми казва, че с тази жена съм сбъркал тотално. Ако за нея връзката е била това което е за мен - не би потърсила друга алтернатива, в периода който си бяхме оставили за размисъл. Аз и сега не мога да мисля за друга жена...но ще се насиля и ще отида при една жена, за нещо неангажиращо, дано това ме пооправи...има при кой.

Но сърцето боли ужасно. И нямам желание за нищо. Обичах я. Може и да съм сгрешил, но я обичах-така го чувствах. И мама му стара, още я обичам! Тя беше най-хубавото нещо в живота ми досега, въпреки това което ми причини! Можехме да сме щастливи! Но....Марияна ме излъга. От това боли още повече. И вече всичко е минало.......искам да мога да погледна напред. В момента нямам такива сили и чувствам че тези разяждащи ме чувства ме разболяват....чисто физически и сериозно!

...знам за какво говориш...решението го взех точно преди 25 дена! Няма по труден избор досега в живота ми но така трябва да бъде! Много хора неосъзнават че понякога може и да обичаш някого но е невъзможно да се самоубиваш като продължаваш една орбечена връзка и трябва да се разделиш! Това е моментът в който осъзнаваш че си опитал всичко и си дал всичко от себе си но нещата не се получават и мечтата и общото бъдеще стават невъзможни! Аз реших да прекратя почти 4 годишна връзка и сега съм изгубен, нямам желание за нищо, убивам времето с приятелите си които ми се струват малко по отдалечени от мен заради цялото това време, опитвам се да спортувам и още една дузина такива тъпчешти на едно място неща които да ме разсейват! Но то е там и ме чака всеки един момент в които съм сам .....
Въпреки това се преживява някакси...особено ако имаш възможност да не се виждаш с нея! Знам че един ден ще се срещнем и се страхувам от шамара от спомени които ще получа когато я видя!
Мисля че рецептата е да намериме себе си, да повярваме в силата ...повтаряй си всеки ден колко възможности имаш пред теб, колко неща можеш да правиш които не си си позволявал.....
Вярвам че ако си зает ще успееш да преглътнеш всичко по лесно и още повече когато си доволен от себе си!
Ти си важният, в един моемнт се оказва че трябва да бъдем и егоисти понякога!
Успех

така както го описваш имаш право но дори и само заради чувствата ти аз бих пробвала поне още 5-6 пъти преди да бия отбой или да се нахвърлям на други. Просто такава любов не се среща под път и над път /за съжаление/. Аз често съжалявам за аналогичен случай че не съм била по-настоятелна. Ок излъгала те е - ми всеки греши дори и за важни неща! Може пък да съжалява че те е излъгала. Я след седмица - 2 пак провери как стоят нещата. Все пак става въпрос за голямата ти любов.

...знаеш ли , представям си всичките "Айде още малко" или "Айде да пробваме пак" които той е изтърпял и нищо не се е рпоменило! Такова решение не се взима лесно и зада се е стигнало до там значи нещата наистина не са били наред!
Та въпросът ми е: Още колко?

на който не зная верния отговор щот ако го знаех нямаше да пиша тук .

Сега сериозно. За мен при положение че наистина си имал много силни чувства към въпросния човек си заслужава пробване пак докато ти писне дотолкова да ти втръснат и чувствата и всичко. Защото иначе се стига до неизживяни/неизказани/недопоказани неща които те карат да квичиш после в темата 'да сънуваш бившия' . Имам предвид ако наистина си държал на някой трябва докрай да изразходваш всички възможности за да не ти обремени съзнанието въпроса 'ами какво ако бях опитал още един път' защото това може да те трови с години

Дори и всичко да си направил/а сънят не приема застрахователни полици.
Аз представих една , даже декларация показах че съм направил необходимото в двойна доза, но ми я вyрнаха от бюрото на Морфей с параф :Rejected.

Пробвах неведнъж....и все сълзи от нея, разочарование в мен но....нищо съществено. Просто виждаш, че човекът срещу теб не е този който си познавал. Търсенето на причини е самоизмъчване...и въпреки това се будя в 5 сутринта и не мога да спя от сърцебиене и задушаване. Мисля вече за професионална помощ. Щом като тя не ме иска, значи няма смисъл. Но всичките усещания, думи, докосвания, миризмата, всичко ми липсва! Как да запълня тази дупка?

Ето какво се случи с мен след раздялата преди две години: първо не знаех дали ми се живее, после не знаех как ми се живее, после свикнах с болката и след една година не вярвах, че миналото се е случило изобщо, после заспах и тази пролет рязко се събудих. Нямам отговори на въпросите си, но вече не ми и пука. Времето лекува. Лекува всички и всичко. Само трябва да изтърпиш.

Извинявай, не съм чела другите мнения и е възможно да се дублирам, но защо не се запишеш някъде на екскурзия, курс или спорт - така ще се разтовариш, ще срещнеш нови хора и няма да ти остава време да се измъчваш със спомени а с времето всичко ще отшуми

Здравей, Николай. Не че ще те успокои много, но можеше и да е по-зле. Можеше да са двадесет години близост, а не пет. Можеше да си на 40 години, а не на 30. Можеше загубата да е свързана и с материални щети, например загуба на дом и разни вещи, към които все пак си привързан малко.
Сам се сещаш, че те сравнявам със себе си. Ти си по-добре все пак. Човек свиква. А специално при теб несъмнено ще се появи друга жена, по-достойна от предишната. Господ си знае работата.
След двадесет години общуване с мъжа си бях започнала да мисля, че мъжете просто не чувстват такива неща. Хубаво е, че има мъже като теб

Наистина потърси професионална помощ. Казвам ти го от опит. Това са просто излишни терзания, добре е да ги съкратиш!

спред мен почвай да търсиш друга, ако е добра ще те накара да забравиш и спомена да избледнее

иначе е нормално да страдаш, ще трябва да го понесеш няма начин

няма да ти казвам мнението ми за твоята м. че може да те заболи повече

Е батка ако знаех как се запълва подобна дупка тутакси бих ти казала като преди това кажа на себе си. Проблема е че дупката е с очертанията на въпросния човек.

Имам чувството че ако нямате много общи приятели и не се налага да я виждаш служебно или заради нещо друго ще ти е мноооого по-лесно въпреки че спомените извират като гейзер отвътре и няма запушване.

Пожелавам ти много скоро да срещнеш жената която ще ти замени старите най-хубави моменти с нови още по-силни и хубави та въпроса да отпадне от само себе си