вечерта преди сватбата

как се чувствахте?

какво правихте?

и най- вече какво ви идваше да направите?

а съжалявате ли че не сте го направили?

избягах! а, когато се събудих беше вече късно

Ами шляеш се в миналото си и си на 50 % да се откажеш. Става едно определено време - като за лягане и съня надделява, а на други яден нямаш вече време да върнеш нещата назад

Готвихме, пихме... много хубави спомени имам.

ако намекваш за секс...нееее, не ни остана време и мисъл
ако е друго - нищо особено и изключително...малко повече напрежение предимно очакванията за протичането на утрешния ден
но да си правя някакви дълбоки анализи, ако дотогава не съм ги направила...има ли смисъл
Не му мисли. В крайна сметка - вечер като вечер.

Ами бяхме с приятелки на шоу на Максимус

Ако ви ухапе змия

...съкровище, ти омъжена ли си?

на мен ми идваше да избягам...

Вечерта преди сватбата се скарахме люто с мъжа ми (тогава още бъдещ) и аз си отпраших за в къщи.
Рано на другата сутрин се чудех какво да правя, когато той се обади и попита още ли искам да се омъжвам за него. Поговорихме си около час. После се срещнахме и подписахме.

А,не помня,доста отдавна беше,но сега понякога съжелявам,че не съм я отложила с десетина годинки...

Две неща са вечни- глупостта и Вселената. За второто не съм сигурен.
Айнщайн

През първата 'вечер преди сватбата' изневерих на бъдещият си мъж с негов познат и мой много добър приятел от детските години (първата ми истинска и най-дълга любов). Същата вечер се обадих и обясних на младоженецът, че сватба няма да има, защото до самата сватба се е стигнало насила, а не желая да правя такива важни неща в живота си насила.
Месец по-късно заминах за чужбина. Сега работя и получавам доста прилична заплата на много добра работа... омъжена съм за въпросния приятел от детските ми години и живеем вече 10 години щастливо с трите ни деца. Ако не го бях направила навремето най-вероятно сега щях да съм разведена и самотна или просто една домакиня (не исках, нито една от тия роли) и мнението ми едва ли щеше да се зачита.

Година и половина по-късно през втората 'вечер преди сватбата' всичко беше много приятно вечеряхме в приятна компания от стари приятели, на другия ден сватба. Никой не мислеше и не се притесняваше как ще мине утрешния ден защото и двамата го желаехме много.

Съветът ми (ако очакваш такъв) е бъди себе си и прави неща, в които вярваш.

П.П Истинското ми име не е Петя...

А ми наложи се да прибера бъдещия си съпруг да спи в нас, защото в тях беше пълно с роднини от друг град. В нас пък майка ми беше приготвила маса за деня на сватбата и ние с него трябваше да спим на едно мно-о-ого мъничко диванче в кухнята и на сутринта се бяхме изръбили отвсякъде и нямах търпение да съмне и да го изпратя в тях.

Вечерта преди сватбата...... решихме да се оженим. . А после не си спомням много,ама сигурно сме правили льобоф . Бяхме в хотел. А "сватбата" силно казано беше забавна - приключи за около 7 минути, и нямахме никакви гости. Само едно служебно лице за свидетел. + бяхме "цивилни". А на родата съобщихме в последствие. Мога да кажа какво правихме след сватбата: Ходихме да хапнем,после ходихме да пийнем по едно. После ме внесоха на ръце в хотелската стая(както подобава на булка), и после имахме първа брачна нощ

Или в близко бъдеще. Или вече си била? И аз пък 50 върпоса в секунда изстрелвам. Извинете моля

Опитвах се да не мисля за това какво ми предстои на следващия ден, за да не се шашкам. Имам предвид за това как ще протече, за избора си нямам съмнения, макар че знам че всичко се случва по принцип. Въпреки всичко успях да поспя само няколко часа. В залата и ресторанта вече ми изчезнаха всички притеснения и сезабавлявах наистина много. Всъщност беше преди по - малко от седмица

ме разплака!

Това гдето го описваш става дума за несъстояла се сватба.Второто вече става.
Аз си спомням,че мацката си дошиваше сватбената рокля,която беше започнала да шие преди 2 години.Пък аз се чудех каква риза да облека,че всичките бяха прокъсани.Накрая нахлузих един пуловер и реших нещата.