Малките радости днес!

Тази нощ стоях до късно. Имах работа и реших да направя едноминутна почивка на балкона. Излязох и вдишах с пълни гърди тишината. Микроскопично шурче се обади за първи път това лято, или поне аз бях пропуснала другите пъти, запушила уши сред талазите вода и светкавици, които ни заливаха доскоро.
Изведнъж от нищото се появи клошар. Джвакаше с такъв кеф една филия хляб, млящеше я, вадеше я от устата си, оглеждаше я, пак я джвакаше.
ПЪЛНО БЛАЖЕНСТВО, казвам ви.
Завидях му. За малката радост днес и за малката радост, която го очакваше и утре някъде край кофите с обелки от домати и кучешка пикня.
Замислих се за нашите малки радости и как препускайки през деня ги изпускаме, гонейки големите, може би никога недостигнати цели.
Ха сега споделете, какви бяха вашите малки радости днес? Или може би довечера?
(Тук четящите моля да не правят връзка с ника ми, приликата с действителни лица и събития е повече от случайна).

Bicham-micham te.

Аз имах една малка лична радост вчера. Любимият ми каза, че съм била готвела по-вкусно от него и винаги му е адски вкусно. Това при положение, че той е готвач, при това много добър, че той ме е учил (по-скоро гледам, крада, питам...). Като се взехме, можех да правя само пържени яйца, картофи и таратор... Ами-и-и, възприех похвалата като обяснение в любов!!! Тонът му, начинът, по който го каза... Човек усеща със сърцето си неизказаното

не бих казала, че е точно радост, но ей така, много ми харесва чувството на задоволство, че нещата около мен са подредени точно по начина, по който искам - и малките неща, и по-съществените такива. не знам, трудно ми е да го обясня

имаше един разказ от пилешките супи с поукоа накрая - каквото и да сготвиш винаги слагай в него и малко любов. като готвиш с желание да зарадваш любимите хора, не може да не стане най-вкусната манджа.

обикновено денят се търкулва скучновато, за да дойде обичайната вечер и с нищо неотличаващата се нощ. но като се вгледам по-внимателно в детайлите и разбирам колко много щастливи моменти имам с децата си, с приятелите, с половинката, с музиката, която обичам, с родителите, с последният хубав филм и книга, с работата си, с колегите, със себе си дори. днес, например, ми беше особено радостен момента, когато докато разбърквам разсеяно сутрешното си кафе и се чудя да се гримирам ли или да я карам полятному, 3годишният шумахер ми мина с колелото през босите крака. което предизвика мощен рев от моя страна. дребният се ухили до уши и каза на кака си: видя ли мама каква ми е фенка, викай и ти!
беше толкова смешно, ама на каква цена...

Завидях му. За малката радост днес и за малката радост, която го очакваше и утре някъде край кофите с обелки от домати и кучешка пикня.


За този човек, тази филия май е била голямата му радост...

Днес нямам малки радости (за сега), дори напротив. Някой отсякъл смокинята в задния двор на офиса ни
Обичам дърветата, защото са живи. Всеки път, когато вида да се кършат клони или да се режат дървета, ме боли сърцето Не виждам на кого е пречило, а раждаше толкова големи смокини

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.

След три дена запушен нос, подути очи и задръстено гърло, днес за първи ден дишам без капки! Освен това, се скарах с шефа (мед, мед ми капе) и той призна, че имам право!

Ако имаш самолет, не го карай като тротинетка! (лична мисъл!)

и като си говорим за малки радости, както си от пловдив, знаеш ли колко съм се радвала на небето в тракия при залез. всяка вечер беше различно, всяка вечер красиво

Да, но не във филията беше въпроса.
А в това, да можеш да изживееш хубавите моменти на момента, а не да гониш дивите гъби.
Ти можеш ли да го направиш и правиш ли го?
Аз доста често ги изпускам.


Bicham-micham te.

Да.......но аз за друго се замислих, но не ми се задълбочаваше в темата, защото се опитвам да поработя, но нещо ми се изплъзва...

Та накратко:
Замислих се, за това, колко е относително всичко. Ако за мен изяждането на една филия е дребната радост да изпробвам новия маргарин от рекламата и да си кажа "добра покупка направих" , за този клошар филията е билет за оцеляването му и в следващия ден.

Понякога наистина улисани във философии, теории и житейски клишета, лепим етикети, осъждаме, критикуваме и заклеймяваме, това, че някой изневерил или постъпил егоистично, обидил, наранил, пренебрегнал и пр.
Точно тогава все забравяме, за това, че всичко е относително, и че филията има две страни.
Всеки знае себе си.
И никога не е излишно да имаме очи, освен за собствените си малки и големи радости и за радостите на другите, колкото и неразбираеми да са за нас.

Точно така е, но мен особено след полунощ от мислене главата ме заболява.
Ще ми се да мисля по-малко, ама като не мога .

И аз се опитам да поработя цял ден днес, ама нещо хич ме няма

Bicham-micham te.

В Тракия ли живееш? Не го харесвам този квартал...И къде от всичките тези панелни блокове, кой от кой по-грозни успя да видиш небето
Вече започва да добива визия, но преди години.....
Единсвеното добро нещо и то при условие, че си към края на квартала, е, че може да се види планината Бих живяла в някой от крайните блокове, ако всяка сутрин от балкона си мога да виждам Родопите


All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.

от два месеца открих (от както почнах работа), че кекса в офиса е доста забавно нещо

магазинът на мъжа ми е на 50 м. срещу склада ми, от другата страна на улицата и му хареса да идва през деня при мен - да похапваме

По-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмнината.

Мали-и-и-и колко си палава, принцесо

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.

Ако ти се мисли - мисли, не се спирай.

Случвало ли ти се е нещо което преди те е радвало в един момент да не те радва? Например, гледш си ято лястовички как си хвърчат и цвърчат и това те изпълва с радост и желание за живот - а в следващия момент, цвърченето го чуваш като досаден шум?

"Виждането" на радостите зависи от моментното състояние на духа и психиката. Мисленето помага да убедим сами себе си, че "ей това там е радост". Ако ние не успеем, убеждават ни психиатрите

То не че ми се мисли много, ама нещо отвътре ме принуждава.

Bicham-micham te.

Не са ли големите и малките радости различни за всеки човек, в зависимост от това в какво социално, психическо и т.н. състояние се намира!?

За клошаря филията, а и всичко свързано с храната и начина да оцелее е може би от големите радости, а ние, понеже сме доволно сити, слава Богу, търсим малките и големите радости другаде!


Аз всеки ден се опитвам да ги откривам, непрекъснато ги търся и в повечето случаи ги откривам. А когато не успея - се депресирам и си казвам, мамка му, само да намеря нещичко, което да ме зарадва мъничко поне....
И в тези депресивни мигове просто не виждам нищо .... нямам ни малки, ни големи радости.....

"Голямата радост" ме сполетя докато работейки усърдно ми звънна приятелка да ми съобщи, че любимият син след като от 8.00 е на вън е скочил няколко пъти от баскетболния кош и се е качил на покрива на училището!
След като четох конско 15мин. по телефона сега се чудя да се ядосвам ли с тези случки или просто философски да чакам да порасте ако Господ го опази

Аз понеже съм си малко воайор много обичам да наблюдавам хората.невероятни неща могат да се видят зад очевидното.
Една нощ си седях на балкона и в кооперацията срещу нас видях,че един мъж,чисто гол стой между прозореца и пердето и наднича към вратата на стаята,в която беше...викам си -още един извратен.Обаче се оказа,че човека чакал жена си и тя като влезе в стаята,той с дистанционно намали силно светлината и с танцова стъпка отиде да я посрещне...беше много красиво,а иначе е плешивичък,с вид на чичко....