поглед

Здравейте,

бил искал да споделя част от мисловните процеси, които се случват в мен напоследък.. Забелязвам голяма колебливост при вземането на решения. Поставям двете възможности на кантара, но го счупвам от местене нагоре надолу... Първо намирам едната възможност за вярна, после другата, после пак първата. Всъщност.. сигурно и двете са правилни. И все пак трябва да реша едно от двете.. И това за дилема, която не е особено важна..
От най-спокойно състояние вследствие на този избор изпаднах в състояние на нервност и неспокойство. Май при избор е по-добре да изберем една от близките по тежест възможностите.. Дори и да загубим, загубата ще е по-малка, отколкото ако допуснем съмнението.
А и искам да попитам още нещо.. изпитвам едно чувство, което не е хубаво. Чувството "завист" или "ревност" не знам точно кое от двете е. Това чувство се появява, когато си представя, че приятелката ми може да бъде щастлива без мен. Знам, че не е правилно. Но се появява.. то е много финно.. Когато ходи някъде и ми разправя къде, аз може би завиждам.. защото не ми става хубаво.
Колебливост + ревност/завист .. две толкова често срещани чувства са в мен. Не искам да ги гоня, защото така се ражда конфликт със самия себе си. Бих искал да ги надрастна. Имате ли идеи как може да стане това. Религия.. литература, житейски опит.
Какво мислите по всичко това..

Един човек отива при психотерапевт.
Терапевта го пита:" Кажете сега какъв е проблема?"
Човекът отговаря: "Г-не, много съм несигурен.............или пък не съм......":)

какво бе?

Колебливостта и склонността към ревност и завист са много устойчиви личностни черти. Чудесно е, че съзирайки ги в себе си искаш да ги преодолееш. Това става бавничко и с постоянство. И с помощта на някой. Не можеш да се справиш сам с четене на книжки.
Ако имаш пари и време си намери психотерапевт, най-добре за случая да е с психодинамична насоченост и се виждай с него колкото често той ти каже и нещата ще се случат.

Ако ти е интересно ходи и ти с нея, но няма нужда да се натискаш за нещо, което ще ти досади. А да се терзаеш, че не ти е досадило и да и завиждаш за това ... ще ме прощаваш но го намирам за глупаво :-).
Какво му е трудното да решаваш? Избиращ винаги по-малкото зло. Не можеш винаги да прогнозираш бъдещето, остави се на живота да те изненада и се поучи както от неприятните, така и от приятните изненади ;-)

.why do they call this a word processor?
It's simple.You've seen what food processors do to food.