...във връзка със срещите...

сега четох поста на ИСКРЕНА и ми се ще да питам: какво очавате от една среща на живо?и какво очаквах и какво ми се случи(ва) на среща-мнения и предложения за провеждането им по друг начин или затвърждаване на сегашното положение!

успешна и слънчева седмица за всички вас!

...KEEP WALKING

позволявам си да отговоря(защото и аз съм нова)
очаквах приятно изживяване.не тръгнах с идеята че на тази среща ще срещна мъжа на живота си,не тръгнах и с очакването за фойерверки.просто исках да е весело - така каза мама мърморана.
така и беше.е,това е.беше страхотно!

Както писах в поста на Искрена имаше един дълъг период на самоизолация... Но сега осъзнавам, че тази самоизолация е била лечебна за мен....

То е като периода на ларвата преди да се излюпи прекрасната пеперуда.

Ходя на срещи и на други клубчета на дир-а. Освен приятен спомен от тези срещи днес имам повече искрени приятели отколкото за целия ми досегашен живот.

Преди време с една колежка коментирахме, че живота и се върти около мъжа и 2-3 приятелки от ученическите години. Омръзнали си са си до смърт, но просто нямат други контакти.

хората, с които се срещам невероятно ме обогатяват с отношението си към живота; с идеите си..... с общуването....

Абе сещам се че с Тя! и Хипо скоро не сме сгъвали по някоя пица и е крайновреме да го направим!!!!!

Хайде, нали ми е пресен споменът, да си кажа като новобранче.
Не съм сигурен какво очаквах. Май имах десетина предположения, какво ли ме очаква на среща и кого ли ще срещна. Абе, с две думи, това което клуба ми представи беше по-добро от всички очаквания. Намерих се сред хора, сред които се чувствам много комфортно
Благодаря!
Мнения и предложения за провеждането им....хм. Че те и така са си чудесни (т.е. и двете на които съм бил). И все пак, вчера ми се прищя понякога да са извън кръчми, може би и извън града и с деца. Но, такива варианти може и да сте правили, не зная.

А ТИ тегли един шут на ТЯ по посока към София, че отдавна не СМЕ я виждали на наша среща а оплезелено останахме с приятни вчепатления от нея.

Тарикат мъж не писка...

Welcome

Аз съм противник на нецелесъобразното насилие.

Я ни поканете на един картинг пък да видим дали ще откажем???

не знаех какво да очаквам, никога преди не бях ходила на подобна среща. така че май нищо не очаквах. но получих много. за първи път от много време поподнах в толкова приятна среда и най-важното почуствах, че не съм сама. напоследък се чувствах сама сред вълци, а се оказа, че има хора. благодаря ви.
иначе за мястото нямам претенции, хората са важни. подкрепям и идея за сбирки с деца. тя мойта вече е големичка, но все с мен си ходи. опитвам се да поддържам много приятелски отношения.

времето ще си покаже

абсолютно те подкрепям!при това и моята е голяма.може да ги оставим да гледат по-малките деца докато големите "деца"(т.е. ние) се гледат.става ли?

ами на мен идеята ми звучи супер. още повече, че не винаги има на кого да се оставят децата. а така хем вълкът сит, хем агнето цяло ама да кажат и другите.

времето ще си покаже

Става, става Моя обича да си играе с по-големи каки. /Без мръсни мисли, моля/ ако и те са навити да се занимават с него, само кажете кога и къде ;)))

Добре дошли на всички престрашили се. Дано следващата седмица видим вас отново и още нови лица.

Относно провеждането на срещите, аз напомням, че като почне сезона имаме обещано ходене на опера с дечурлигата. Дано да не пропуснем и това. Та по тоя повод, що пък да не си разширим малко културната програма. Казвайте ако някой ще ходи някъде, може да се намери компания.
Ами това е май.

Идвайте бе хора, не е страшно. Не сме толкова луди, по-луди сме

Festina lente - Бързай бавно!

бе кво страшно има
то страшното за всички е минало вече<депресия>
но аз без щерката не ходя почти никаде
за опера не се бях сещал
но за тетър що па не
а
СОФИЯ ЛЕНД
групово организирано???????????

Вярно е, че който каже нещо по-дръзко, го нарочват...
Не се смятам за нарочена, ама дано и вие да не ме смятате за критикар..
Просто си изказах мнението. Нали съм се кръстила "Искрена"!
Не съм чак пък "супер доволна", вероятно защото съм присъствала и сме организирали (с разни приятели) много по-смислени срещи от папкането в ресторант и говоренето със съседа.
Какво исках ли? Искаше ми се да пообщувам с всички. Да задавам наболелите в мене въпроси, да чувам отговори... Да "виждам" през очите на другите света... Пък и да си шлайфаме чувството за хумор... ... ;))
А за това трябва по-друга обстановка...

Има и много интересни игри (за по-културно ги наричат "психологически игрови техники", ама децата си ги знаят като игри). Та, играейки, човек наднича в себе си, пък и получава обратна връзка от другите. Полезно е преди всичко за индивида, но и за цялата група...
Та...
Какво предлагам?
Предлагам докато се захлади, да използваме някой природен кът - парк или близка планинка, за да се повеселим на воля и да можем да си чуем приказката... Мога да докарам и някои добри психолози, на които също им се играе... Идва ми наум за Борисовата градинка.
Аз не се наемам да водя, защото напоследък съм преуморена, но някой такъв може да води игрички и занимания, които ще бъдат не само забавни, но и полезни, дори и за децата... Всъщност, мога да покажа и аз туй-онуй. И без това не мога сама да си ги играя...
После, ако има интерес, това може да стане като постоянен клуб, с определено място (обикновено се взема зала за няколко часа и хич не е скъпо - по 1,2 лв на човек)...
А на такива срещи може да се прави и групово четене на интересни неща с обсъждане. Винаги има поне 1 ценност в това да чуеш как се пречупва през погледа на другите видяното от тебе... ...

Жив си! Искри*

Ако някой има нужда от психологическа подкрепа - и аз мога да дам инфо на познати...

НО ...... да не превръщаме клуба в пасище за терапевти.

Че всяка форма на общуване е вид терапия!
И не се ли събират приятели именно за "психологическа подкрепа"?
Пък и кой е казал, че терапевтите ще пасат? Не е станала дума за плащане, макар и на ресторанта да се плаща за консумацията...
...
Обичам да обединявам полезното с приятното и ги тръся И двете.
Но,... вероятно на мене не ми липсва чак толкова ходенето на ресторант с приятели и не са ми така самотни вечерите...
Извинявайте, наистина оценката е въпрос на предпочитания...


Жив си! Искри*

честността изисква честност.всъщност аз също не искам да ме "анализират".наистина смятам че сбирки от типа "на анонимните..."са за някаква сравнително тежка степен.всеки ,който има нужда от такова нещо, би трябвало вече да се е погрижил за себе си.не мисля че бих имала желание да присъствам на такава "терапия".не,благодаря.и това за заведенията малко ме обърква:аз също ходя от време на време,но повярвай - не заради менюто,а заради компанията

Да изпиеш по едно с хора, които харесваш и не те натоварват е дар божи.

***

Извинявай, не искам да натрапвам ценностите си, но изпитвам отвращение към всякаква полезна целесъобразност - убива спонтанността на изживяванията. Ако имаш нужда от работа с подобна група - пиши на бележки - ще ти дам линк.

Мила Iskrena,

ще ти кажа моето лично мнение.

Според мен успехът на срещите на този клуб се дължи на факта, че те разтоварват. А разтоварват, защото на тях основно не се говори за бивши, за семейни драми и мъки, за проблеми. Не че не би могло, но рядко на присъстващите им идва отвътре да говорят точно там, точно за това.

Отиването на кръчма, дискотека, на кафе, в София Ленд - това също е терапия. Начин да се измъкнеш за малко от това което си през цялата седмица /месец, пет месеца :)/ и да се потопиш в атмосферата, каквато и да е тя, да я създаваш, да участваш /ако ти харесва/ в разговорите, на каквато и тема да са, с който и да е, да импровизираш и най-вече - да се забавляваш :) Без някой да те кара да мислиш, да се напрягаш и натоварваш съзнанеито си с каквото и да е. Освен ако ти самият не го искаш :)))

Другата причина за успеха на срещите е компанията. Когато аз отидох за първи път бях ужасена. Какви хора ще са, как ще ме приемат, ще имаме ли за какво да говорим, дали няма да е неловко, тъпо, безмислено, ужасно, кошмарно... :)))
След няколко минути вече говорех с околните, а след час се смеех така, както не бях се смяла от години :)

Със всичко това не искам да кажа, че идеята ти не е добра, тя е въпрос на потребност, както за мен преди година бе въпрос на потребност да изляза в събота вечер и да се смея докато не ми остане дъх...
Искам да обясня защо според мен срещите в този им вид са успешни за много хора.
Както варианта, който предлагаш ти, може да е успешен за други...

___Сайт на разведените___
____Dum spiro, spero!

и разговорите на теми, от които някои се напрягат. Не смятам, че има тема, която ми натоварва съзнанието. Може би защото животът ми дотук премина през много тежести и се научих да ги гледам и от по-комичната им страна...
Но не съм казала, че на някакви по-непринудени срещи, ще си говорим непременно за проблемите си. Предложих игри, а не обсъждане на проблеми. И никъде не споменах "анализиране", нали?
Предложих и по-свободна обстановка, където човек да може да отиде до събеседника, с който желае да говори или поне да се чуват всички...
Приемам, че всеки разбира по различен начин разтоварването и забавлението.
Лично за мене хората на срещата си останаха непознати - нямаше как да пообщувам с тях... Всъщност излиза, че тук ги опознавам по-добре и общувам по-качествено...
А за сбирките - аз съм от по-природните типове - обичам да играя на федербал, топка, да се търкалям по полянките, да ям сандвич и горски плодове и да пия от някакво изворче...
Въпрос на предпочитания.. И всеки си има правото на такива, нали?!

Жив си! Искри*

"Лично за мене хората на срещата си останаха непознати - нямаше как да пообщувам с тях..."
не си ли забелязала че и много хора за които мислим че ги познаваме,пак ни изненадват (понякога не много приятно...)?
трябва ли непременно да познаваш някого,за да прекараш приятно с него?

А какво е "прекарвам приятно"? Кой определя това?
Пък не съм казала "неприятно ми беше". Гледам да намеря приятното във всичко. Но определено щеше да ми бъде по-приятно, ако общувах с повече от хората в компанията...

Жив си! Искри*