Носталгия.

По лятото. Защото днес за първи път усетих как то си отива.

Сега отново дните ще са пълни само с очакване да дойде отново. Ще ги броим, ще прелистваме календара, ще се надяваме то отново да се появи, за да го уловим с горещи шепи, да го прегърнем и поне за миг да сме щастливи.

Никога, освен през лятото, животът не е толкова красив.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Помечтах със тебе и се натъжих... Натъжих се за отиващото си от нас... За всичко онова, което минава през шепите ни , сякаш са хиляди, милиони песъчинки, които се сливат с цялото....И край.............

Край, начало, няма как.

Ще чакаме следващото.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Отива си лятото, но това е единствения начин да дойде пролетта...

"Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе!
Приятелю птиците чу ли?
Отвънка е пролет:Здравей!"

Да си призная честно не съм фен на пролетта особено. Изтърпявам я само, защото е преди лятото. Това ме крепи и през зимата.
Напоследък се улавям, че и есента започва да ми харесва, което е много странно, при положение, че мразя студа. Да се сгърчваш рано сутринта, докато чакаш рейс, да гледаш как намаляват дните, да те побиват тръпки само от това, че още не си свикнал със студа и не можеш да го приемеш "нормално" - все неща, дето не са ми много по вкуса. Но. В есента има нещо ужасно красиво - променливо, шарено и слънчево. Никой друг сезон няма такива цветове. Дори когато вали може да е красиво.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Всеки ден отново в теб се влюбвам
и все по-силно ме убива
нескончаемото време
до срещите ни.
То не сменя скоростта си,
дори и за да ме зарадва.
За да ни зарадва двамата.
Не знам дали ще ми повярваш,
и няма ли да се усмихнеш
закачливо,
както правиш винаги на всичките ми глупости,
не знам дали не мислиш, че те заблуждавам
и не ме интересува.
Обичам те,
отново и отново,
ден след ден,
а миговете ще заспиват, уморени
от цялата ни пролетна любов,
възкръснала в изтичащото лято.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Животът е красив по принцип...Не тъгувай по лятото, то ще се върне пак! А не е ли красива есента - с толкова много багри. Иди в планината и се огледай наоколо...природата е съвършен художник...!
А зимата? Снега, леда по прозорците сутрин, уханието на чай, греяно вино, уханието и светлините на Коледа!?? Удоволствието да си близо до печката и да гледаш танцуващите навън снежинки?...
Пролетта всичко е приказно - всичко се събужда за нов живот и въздухът е изпълнен с аромати и...с надежда...и с очакване.
Не тъгувай, а се наслаждавай на всеки един миг от живота си, защото той отминава и никога няма да се върне!

"Life is like a box of chocolates, you never know what you're going to get"

Само през лятото се чувствам жива. Не само заради купоните - не знам така съм си устроена. Обичам да ми е горещо, всички врати и прозорци да са отворени.

Светът е кръчма - да седнем всички на една маса.

"Никога, освен през лятото, животът не е толкова красив"
абсолютно не си права, животът може да е много по-красив дори през зимата , когато може да се изпотиш не от лятната жега, от която няма къде да избягаш, а пред някопя бумтящя камина , пред което си застанал нарочно!

Живи и здрави!

Съгласна съм с теб .А нима есента не е красива? Галеното слънце,издължените сенки,падналите жълти листа .Всеки хубав ден ти е толкова скъп ,че не искаш да си отива.

Ами то това, че животът отминава, си е достатъчен повод за тъга.
Макар че лично мен това най-малко ме тревожи.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Ще се наложи май да емигрираш на юг.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Разбира се, че е възможно и да не съм права.
А това със заставането нарочно пред камините си ми е направо спецалитет. Сещам се как последната Нова година я проспах на един китеник точно пред камина. Май са ме прескачали, само дето нищо не помня.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Прекрасно! И снимката,и думите!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

прегърнати, вълните отшумяват,
настъпили небесните нозе
и плахи опити
да върнат лятото,
което май не иска да умре.
вторачени към хоризонта погледи
ще срещнат бъдещите брегове.
ще чакаме,
ще се помолим, пак изострили
сърцата си в посока "никъде".

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Всяка година съм много тъжна по това време... А днес заваля и първия есенен дъжд.
Мисля обаче че е много по-добре да оставим лятото да си отиде, отколкото да се опитваме да се вкюпчим в него.
Остават ни прекрасните и пълни с радост спомени, и снимките, и мидичките на масата. Остават ни мечтите за дългите слънчеви дни, разходките в началото на юни, ярките цветове на маковете...
Ех... и на мен ми е тъжно.
Довиждане, Лято.

Parliamo Italiano!