izdryjkata

От както сме разделени бащата на детето ми поема около 80 да не кажа 90% от разходите ни. Смятяте ли,че така е редно. Това проява на отговорност ли е, щото мен ме смачква.

Ей, няма угодия. Завчера спорехме с Мама Мърморана за това трябва ли бившият да поема допълнителни разходи, освен издръжката. Тя се сърдеше, че смятам, че не трябва (макар че аз не бих имала нищо против това, ако той получава достатъчно пари). Ти пък се сърдиш, че вашият ви издържа. Ами, като не искаш да ви издържа връщай му парите или ги вкарвай в детски влог на детето, така че да е ясно, че тези пари не са за теб, а за него. Толкова ли е сложно? Аз така правя с парите на децата.

Стига простотии бе, тате!

Ако става въпрос за детето и ти не можеш да си позволиш 50% от издръжката (и имаш добри причини за това), мисля че е ок. Но ако става въпрос и за теб - не е редно. Ти си възрастен човек и се предполага, че можеш да се справиш сама за себе си. Той просто не носи отговорност за теб, но носи отговорност за детето.

Какво те притеснява?
Нали все пак той е баща на детето...виж ако поема и твойте разходи то е вече друго.
Аз от бившия успявам да получа само законово определената издръжка от съда и да ти кажа...не ги харча парите,внасям ги на влог на детето.Това ми дава свободата /душевна/ че не той ме издържа.
Но на 100% държа да ги получавам от него

It's all about life

Ами ако жената не е работила и е гледала детето. И сега започва. Колкото и да сме еманципирани, основната грижа за децата е на жената. И как да разделиш разходите за храна, за вода, за ток.

Евала на такива татковци. Лошото е, че са малко. А законите силно поощряват безотговорността на мъжете. Изобщо не се чувствай неудобно.

дават ли ти вземай
само да не ти го натякват после
чувал съм за бая жени дето и издръжка не получават
но освен пари е хубаво и внимание на детето да се обръща от страна на таткотоако и тва прави си уцели БИНГО

Доколкото схващам, май те мъчи факта, че в момента си една платена детегледачка на Неговото дете... Абе има мъже, за които жената, родила Наследника, е придатък някакъв на въпросното дете - познавам такива - например един, който накара жена си да изостави собствената си научна кариера, за да води Принцесата от курс на курс - забранил й да работи, защото тя тъй и тъй нямала шанс, а трябвало в понеделник да я води на рисуване, във вторник на английски, в сряда ненам къде си...че и ми се хвалеше какъв добър баща е - той самият пътуваше доста и почти не виждаше детето, ама смяташе, че парите и грижите за бъдещето му са напълно достатъчни... И за друг се сещам - майката пак служеше единствено да придружава детето - да го кара насам-натам, сега май е в чужбина с него (детето учи там, тя го придружава) Не бих нарекла точно това чувство за отговорност, ами някаква висше форма на личен егоизъм и незачитане на правото на майката на собствен живот. В общия случай, това са добре печелещи мъже, които наистина държат на децата си, ама по някакъв много странен начин - Детето наистина е много важно за тях - ама само защото е част от Тях самите...
Ако си в такава ситуация, може би е добре да се замислиш доколко ти самата се страхуваш да поемеш по собствен път - дори да ти повтарят непрекъснато, че най-важното е детето, а ти самата си неспособна за нищо повече (освен да го гледаш, защото безспорно най-добрата детегледачка е родната майка). Няма лошо, че ти дава пари - може да продължи, може и да спре в един момент. Така че може би трябва да бъдеш по-твърда в настояването си да си изграждаш собствен живот - по-твърда и пред него и пред себе си. В началото победите ти ще са малки - но ще са твои! Какво значение има, че никога няма да успяваш да изкараш толкова пари като него!? Важното е, че това ще е твоят живот. Пак повтарям - няма лошо да поема разходите, щом може и иска - не се чувствай обаче по някакъв начин задължена да не правиш нещата, които са ти необходими на теб самата, защото, видите ли, той плаща и следователно, има права над моя живот и моите решения...
Късмет и просто бъди по-твърда - започни да живееш собствения си живот, за да не се чувстваш смачкана сега или след десет, или след двайсет години...

Желанията ни трябва да са леки като перце...

всичко е въпрос на разбиране
освен месечната издръжка на малкия син, за която получавам надлежно оформена разписка,
давама на децата си пари винаги, когати имам-по 20, по 50 и т. н.
аз се грижа за обличането им, е струва ми се, че харесват по-скъпите дрешки (за големия една риза в ДЕНИЛ-84 лв.), но май така са научени
особено обичам през почивните дни да излизаме с малкия (17 г.), да обядваме и да си говорим
това не ми пречи да презирам майка им за гнусната показна изневяра, която ми направи на 07.05.2002 в 22.15 ч. , като излезе и се качи в колата на любовника си и заминаха в нощта...



коя е истината и къде е истината

в интерес на истината и на нея помагам, когати ми е поискала-не съм й отказал или ако усетя, че е свършила парите-отново помагам
боя за косата, лакове и др. женски необходимости, дрехи, обувки
помагам й за колата
но май всичко това ще спре, защото уважението е еднопосочно, не може аз да я обличам, а друг да е съблича...гадно и горчиво-там тя е великата мацка (на 44) и не може да си поиска пари за дрехи или за гуми за колата...
може би не съм прав, но когато ми се заоплаква, че пести от обяда си, от една страна сърцето ми се къса от мъка и веднага отварям порфейла, но понякога (може би съм жесток и несправедлив-вие ще отсъдите)- й казвам, че идеята за развода е нейна и всеки трябва да си понесе последиците, както аз си нося моите (живея на квартира, очаквам да строя малка къща) ...
и пак не знам коя е истината и къде е истината...

...но една дата се среща много често в постингите ти. А оттогава са минали повече от три години! Не е ли време да зачеркнеш миналото и да погледнеш поне в настоящето, ако не в бъдещето? Или предпочиташ да си хленчиш и да страдаш? Е, решението си е твое, животът също, парите с които купуваш дрешки на "бившата" любима, гумите за колата.... абе да те питам: презервативи ти ли им избираш?


П.П. Не се обиждай, ще черпя по бира когато дойдеш на среща

Не ми връзва!

ОС, но само ако приемеш (поне) една бира и от мен
защо ли не ми се появява ника?

Приятелю песимистичен,

Представям си те кацнал на едно дърво - представата и болката от проваления ти брак. Седиш си там и с изминалото време, тънейки в самосъжаление - все повече нагоре се катериш върху илюзия и огорчение, откъсвайки се от земята - онази твърдата и на която живеят още други хора.

Дощя ми се да я раздрусам тази плачеща върба и да те съборя долу - на земята, там дето слънцето огрява и се намират екстри като радост, смях и светлина... Сигурно ще те заболи при падането - но не ти се извинявам, даже ако имаше как - с голямата бичкия щях да го срежа туй криво дърво, ама това е твоята съдба и най-добре е ти да си се справиш с него.

Да - много е сладко да преживяваш отново и отново онази случка от седми май две хиляди и втора, двадесет и два и петнадесет минути и да се окайваш - предаден и нещастен, но стига вече - не се прецаквай сам, не отблъсквай хората около теб, на които (има вероятност, предполагам просто без да го твърдя) им е писнало от твоите оплаквания и те избягват като чумав. Запомни веднъж завинаги, повярвай - от собствен опит го твърдя, не поради друго - в следните неща:

1. Ти нямаш вина за избора, който е направила жена ти - тя е зрял човек, решил да продължи живота си по начин, който напълно я удовлетворява - ето как изглежда той от външна гледна точка (възоснова твоите описания) - тя си вее байрака, ти и плащаш масрафа. Няма лошо - щом така решил си, но съзнаваш ли на какъв чеп си се надянал? Ами наманипулиран си отвсякъде заникъде - и не ти се дава да излезеш от емоционалната дупка (с чеп!), в която се намираш... Нещо повече - започваш сякаш прекомерно да угаждаш на децата, компенсирайки разбитото семейство - недей така, ще изкривиш и бъдещето им...

2. Кацнал на това дърво, чудейки се накъде да полетиш - запомни: ти имаш рога, а не крила! Режи и изхвърли ги!! Не можеш да продължиш живота си, ако не се разделиш окончателно с миналото - държиш ли го близо до теб - то те натъжава, действа като котва и прецаква всичко.

Друснах те... Желая ти добро човече, заради това се опитвам да те съборя долу на твърдата земя, за да продължиш - време ти е вече, стига страда, забрави - вие не сте и никога няма да бъдете семейство - продължавай своя път, недей да губиш време, също сили - щастието е напред, а не назад.

Мисли за бъдещето - в крайна сметка - предстои ти да живееш там!

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

1. Иска детето му да живее в добри условия и не отдава никакво значение за тебе (не се засягай). Това правят отговорните хора и бащите, които обичат страшно много децата си.

2. Ако бащата на детето ти е свръх интелигентен и умен, както и с добри финансови възможности, то той определено ще направи така, че с пари да те смаже. За целта се иска и доста натрупана злоба в него. Този метод не може да действа винаги. Приложим е само спрямо хора с високо чувство на достойнство и определено интелигентни. Ако твоят случай е такъв, то подобна оценка за тебе от него е нещо като компенсация.

Има и още един вариант, но съм убеден, че при тебе не е така - бащата е неимоверен глупак и ти го мародерстваш както си искаш. Това би било вярно само ако ти не се чувстваш подтисната от подобно нещо, но от постинга ти личи, че не е така.

Не разглеждам случая, когато той по една или друга причина ти затваря устата за някакви далавери и др. подобни. Това вече е в сферата на криминалистиката и не е тема за този клуб.

Според мене най-приемлив за тебе е първият случай, който разгледах. Не виждам до момента никаква причина да не го приема за реален при тебе. Ако нямаш никакви други основания, ще те посъветвам да го приемеш това обяснение и да си гледаш с щастие детенцето.

Късмет!

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

благодаря ти
може би това е истината, ноято не искам да видя

Друсна го. Ся остава да кльопне като зряла круша, :))))))) Горкия човек.

Не се смея на него, просто доста духовито му резна клончето. Впрочем нима това не се отнася за всички ни?

Искам повече от света, но не съм кисел мърморко.

Брех, какви мъже, какви мъже...
Аз освен 50 лв. издръжка нищо другичко не получавам. Мъка...мъка ви казвам.
Обаче...не бих приела никога и за нищо на света бившият да ми купува дрешки и обувки. Не ми се струва никак, ама никак редно. Не че той би го направил, той и по време на брака ни не го правеше.
Никога и за нищо на света не бих му се оплакала от липса на пари. Струва ми се унизително някакси. По-скоро бих взела назаем от някой приятел (слава богу, все още имам такива), отколкото от него за себеси.
Единствените пари, които бих приела от него, ще бъдат за детето.
Между другото чака ме изключително тежка година, дъщеря ми е абитуриентка и се чудя дали баща й сам ще се досети, че уроците и курсовете за подготовка за кандидатстване никак не са евтини...

човек живее с една тайна надежда, че нещата може да се оправят

не искам да те разочаровам,ама тая надежда може и да те надживее...
по-добре си намери друго занимание.и аз се надявах дълго и какво?ами нищо...
но винаги си повтарям мисълта:живота продължава - тук и сега!опитай се да подтиснеш (не да забравиш - така сдобиваш имунитет) и да продължиш.откъде знаеш - може по пътя, по който тръгнеш ,да срещнеш друга.знае ли човек?

то един път-от работа през 1-2 магазина относно вечерята и вкъщи
на другия ден-на работа
и пак обратно
петък вечерта и по празниците-сещаш се, нали
не че роня сълзи и се оплаквам
но просто за 20 г- семеен живот изгубих всички контакти
тук ми светна една надежда за срещите в събота вечер
ще пробвам

няма да съжаляваш!
винаги може да ни е скучно,но на тези сбирки е изключено!нямаш представа какви симпатични хора се събират(дявол знае що са разведени)!
аз се чувствах много добре,а определено не съм депресиран човек!
иди и се порадвай!предполагам че на 03.09 ще бъде велико!