Исках........

Не ме изхвърляйте към форум поезия.
Исках да споделя тези стихове със вас.... Чета и виждам колко много гняв се е натрупал у някои от вас, а не ми се ще да е така.... Всеки пише тук или чете , заради болка, заради това че е тъжен, заради това, че иска просто да сподели ...
Ето, сега искам да споделя с вас този стих, който така ме изпълва ...... Не е мой, и аз пиша, но нещо думите ми бягат напоследък, а римите не се връзват със състоянието ми.
Хубаво е , когато изпитваш нужда от някого, когато ти липсва любовта - това означава че чувстваме, че искаме, че желаем да се случи нещо с нас , а сивотата сме оставили някъде назад - нека изчака, ще дойде отново нейния ред.

Липсваш ми дори, когато спя,
липсваш ми, когато се събуждам,
липсваш ми, когато съм сама,
липсваш ми - без тебе аз тъгувам.


Липсваш ми в нощите безкрайни,
липсваш ми във стаята самотна.
Липсваш ми, когато те жеелая тайно,
когато няма мене кой да стопли.


Липсваш ми, когато скришом плача,
когато в нощите за теб мечтая,
когато денем само тебе чакам,
когато си далече и къде - незная...


Липсваш ми дори, когато спя,
липсваш ми, когато се събуждам,
липсваш ми. когато съм сама,
липсваш ми - без тебе аз умирам.



Прочетете, може би има на кого да кажеш "Липсваш ми"!

Кой е автора?

Тарикат мъж не писка...

Welcome

Незнам, намерих го из нета ...
Знам, че не е подходящо за тук, просто исках да споделя това с вас.... И да помислим заедно - дали не се нуждаем от мъничко любов.... Дали не ни е нужна нечия любов, за да дадем своята нему и да пристъпим към онази пълна отдаденост, за която лелеем ?!?! А може би така сме се затворили вътре в себе си, че притъпяваме тази нужда!?!?!
Ще кажете - че кой няма нужда от любов??? Прави сте , търсим я навсякъде, навсякъде край нас...... Хм, отнесох се - заговорих за любов.............
Но на фона на всичката горчилка, на фона на всички обиди, които се изписаха тук, ще ми се да сменим тона - Не мислите ли????
И просто преди да напишем или споделим нещо, нека се замислим какво ще причиним на адресата .....Все пак, предполагам , че наред с проблемите, болките и всички неразрешени въпроси , не бива да забравяме етиката, уважението и ......... абе нека не забравяме, че всички сме тук , за да се подкрепяме, а не за да се хулим непрекъснато..

Ето и от мен нещо, което също ми е изпратено в нета от една жена, с която разговаряхме преди доста време:

Усмихни ми се! Отдавна чакам.
Търся те! Помахай ми с ръка!
Сигурен бъди - ще дойда!
Е… до утре вечерта!
Погледни ме! Нека се огледам!
В мъжките очи е по-така.
Погали ме! Не! Почакай! Спри!
Остави… за утре вечерта!
Приближи се! Нека те усетя.
Тежък аромат на красота.
Ти почувства ли ме? Да?
Тогава знаеш… утре вечерта!
Чао! Карай по-полека!
И не хлопвай външната врата.
Всичко ми е ясно, но… кога е…
Да, …кога е утре вечерта?!?

Милена Янкова

Тарикат мъж не писка...

Welcome

Пореден гръм..., вилнее буря
в сърцето ми, измъчено докрай.
Последен лъч едва - едва догаря
и няма да ме стопли, вече зная.

Може би трябва да спра, защото тук наистина не е форум поезия, но последно, обещавам:


Красива песен, нежни теменуги,
очи искрящи, пълни със сълзи...
Къде съм аз? Дали съм друга?
Или пък другите са ми били мечти...?

Не искам нищо - само обич-сянка
да бъда твоя и в нощта
да те прегрърна, само малко,
и да изтлея след това...



Хубаво е да помечтаем, да помислим за любим човек, да се усмихнем.... и , мамка му, да повярваме че животът е красив / незнам тази вяра на вас ли опитвам да дам или на себе си, но определено аз не мога да повярвам../.
А така ми се ще да се докосна до нея, да й повярвам, да повярвам , че всичко ще е прекрасно в този живот...
Уффф, май се отнесох........

Събирането на мигномети е приятното занимание. Мигнометчета, малки красиви неща разхвърляни, около нас. Стих, музика, сенки по стената... Докато всичко се събере в една усмивка ;)

...шуби- дуби означава обичам те...

ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.

Евтим Евтимов

Ето ви "капка удоволствие" и от мен

И тази усмивка те прави по-красив, по-щастлив, по - уверен, по - истински.....
Сякаш събираме цвете по цвете в красив букет, който ухае на щастие .....
Хубаво е да се усмихваме, не мислиш ли???

и втози ред на мисли:

Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.

Евтим Евтимов


Усмихнете се, денят е прекрасен!!!

НЕ РАЗРУШАВАЙТЕ ЛЮБОВТА!

ОБИЧАЙТЕ СЕ, ЩОМ СТЕ ЗАЕДНО !

ТОВА Е ВСИЧКО НА СВЕТА !

А това го написах сега ....


Понякога, когато искам да заплача
аз стискам зъби и проклинам себе си....
Тогава просто свивам длани
в юмрук........
и впивам нокти!!!
Потича кръв от двете ми ръце ,
но аз нехая ....
Боли , когато от душата капе кръв,
боли , когато от сърцето стичат се сълзи...
Боли, когато раната расте, расте,
боли осъденото ми сърце....
Обичам!!!
Май щастлива трябва да съм,
но не съм....
Обичам!!!
Искам да крещя,
но казаха ми да мълча....
Ирония, изхилване,
а после пустота.....
Желание, любов,
а после нищета и ............
тъга....
Това е моята тъга...
На никой аз не си я давам.....
Защо пък болката със тебе да деля ,
или пък с тебе ?????
Нееее!!!
Не искам,
тя болката е само моя .....
И ще си я отглеждам във бурканчето до себе си .....
Ще я подхранвам, и водичка ще й давам...
Ще и се смея, после ще поплача с нея ..........
Но..............
ще си остане само моя .....
Защо ли !!!
Защото те обичам!


Дано не прекалявам вече ..........
Отново искам да споделя, чувствам се ужасно - сама, тъжна, никоя..... И толкова боли!!!!

Не прекаляваш, просто си тъжна. И е почти непоносимо банален съвет, но се опитвай да се усмихваш: на себе си в огледалото, на слънцето сутрин, на дъждовния следобед, на някого по улицата, на котките и кучетата.. знаеш за какво говоря, нали? Получава се, от опит знам.

If you are going to do something wrong at least enjoy it.

Хайде вземи се в ръце! Хубав ти е ник-а - УПОРИТА! Е мило момиче бъди такава! Аз най-малко мога да давам съвет защото съм все на дъното, но все пак,,,,,,,,,,,,,,

Само дето това "Упорита" хич, ама хич не ми приляга....