А сега накъде?

17 отговора 1152 прегледа
#1

А сега накъде?

Здравейте!Казвам се Габриела,на 28 год. съм,168 см.,62 кг.Някои от вас ще
кажат,а и според някои таблици за изчисление,аз имам т.нар. "идеално
тегло".Да,ама-не!До преди няколко месеца бях 53-54 кг.,с тези килограми се
чувствам добре,пълна се енергия,харесвана и харесваща се.Няма да крия,че още
от тинейджърска възраст имам проблеми с килограмите-родителите ми се
погрижиха да ми създадат много "здравословни навици"-хапване на
банички,палачинки,манджи с хлебец,десертчета....пълна програма.В резултат на
това "угояване" станах "пухкавелката на мама",според нея "тамън съм си
добре,няма да окльощавявам,я,да ме отвее вятъра".Започнах да си създавам
комплекси,всичките ми приятелки бяха слаби,момчетата ги заглеждаха;започнах
да "експериментирам" с диети,"чудотворни" хапчета за
отслабване,уреди,чайове....,нямаше нещо на пазара,което да не бях
изпробвала.Имах периоди на слабеене и дебелеене;едва когато бях пред
държавни изпити в университета успях да смъкна до 53 кг.,когато установих за
> себе си,че ми е най-комфортно.Миналата година отказах цигарите/за което
не съжалявам,разбира се/,и зимата качих 2-3 кг.-не е болка за умиране ще
кажете,но мен ме хвана паниката-ами ако пак стана като бухта?!?Започнах да
се ровя из Интернет и да чета отново по темата "отслабване";с ръка на
сърцето мога да призная,че може би няма сайт,който да не съм отворила,няма
статия,която да не съм прочела.От всичко прочетено достигнах до извода,че ще
започна да прилагам ниско-въглехидратна диета-намирах я за най-удачна,не се
лишаваш от много неща,ядеш често и слабееш!Започнах с голям ентусиазъм,но
след 2 седмици установих,че не съм мръднала и кило!По същото време
разбрах,че и майка ми е болна от рак,появиха се и други семейни
проблеми.....и така неусетно кога започнах да излизам от супермаркетите с
пълна чанта кроасани,вафли,снаксове и всякакви боклуци,за които се
сетите.Прибирах се по-рано от работа,изяждах всичко набързо,след еуфорията
покрай яденето следваше огромно чувство на вина,у
> гризения и обещания от рода на "от утре влизам в крачка,това беше
инцидент и няма да се повтори".Не само,че се повтаря,маи потретва и т.н.
вече половин година.За да се отърва поне малко от погълнатото взимам
очистителни,или повръщането става спонтанно-та аз на едно сядане поглъщах
калории за 2 дни!!!В резултат на това качих 8 кг.,дрехите не ми стават,нямам
самочувствие,спрях да излизам с приятели,нямам желание да излизам дори от
вкъщи/освен ако не е до магазина/,отвращавам се от себе
си!Най-парадоксалното е,че колкото повече дебелея,толкова повече ям-вместо
да се взема в ръце,аз отивам и се натъпквам!Считам за успех пред себе си
дори написването на това писмо,с което си признавам,че имам нужда от
помощ. Ще се радвам на вашите съвети!

Отговор
в отговор на raбpиeлa #2

Re: А сега накъде?

миличка,доста хора сме като теб,регистрирай се,за да си пращаме лични ако искаш...

"What does not kill you , makes you stronger"
Отговор
в отговор на raбpиeлa #3

Re: А сега накъде?

ами добре си решила с нвд. това е всъщност реалния изход. навиците ти са много опорочени изкуствено и си попаднала в клопката на въглехидратния капан. индустрията ни тъпче с всевъзможни гадории а те са все по изкушаващи и незасищащи. споням си времето когато ядях по цяло сметаново руло наведнъж и исках още. закусвах с 10 вафли и тъпчех стомаха си с еклери и понички. като добавим захаросана кола и всичко си идва тамън на място. но тогава бях на 20 - 25 години. сега вече не става този номер всичко се лепи. така че от опит знам че нвд е работеща диета и по скоро принципен режим на хранене който може да бъде успешно приложен за цял живот. имай предвид че съм активно спортуващ и виждам че нвд се съчетава страхотно с някой любим спорт. повече нергия по добър тонус повече позитивно отношение към живота.

Отговор
в отговор на raбpиeлa #4

Re: А сега накъде?

И аз съм 168 и точно на 53 кг най-много се харесвам.Ама сега съм 57 някъде....Мнооого гадно,от 3 месеца се опивам да мръдна надолу-ама не става и не става!А сладко почти не ям,плодове също,хляб пък въобще.Един вид нещо като НВД,ама нъцки!И зелевата супа пробвах-пак не свалих!Абе...луда работа,вече ще взема да вдигна ръце и това е!Мне,няма,ще се боря,ама се чудя вече какво да побвам...

Отговор
в отговор на GEORGlO #5

Re: А сега накъде?

Здравейте!Извинявайте,че досега не се включих,въпреки че си пуснах тема и търсех вашите мнения,но нямах достъп до Интернет!Благодаря на всички за включването!Аз отново и отново продължавам с преяждане-повръщане-преяждане-повръщане.....Толкова съм се отчаяла,че не знам кой път да подхвана?!?Ходих на лекар-погледнаха ме насмешливо,сякаш е някаква прищявка моя,или стремеж към съвършено тяло по примера на модели,манекени и т.н.А проблема е доста по -сложен....Не зная дали да започна някаква умерена диета,или не е удачно в моя случай?!?Не зная дали НВД е решение на проблема,защото имам чувството,че точно дългото въздържание от въглехидрати доведе до безумното тъпчене с тях впоследствие?!?Моля ви,кажете ми какво да предприема?Толкова съм объркана от всичката информация,която има за диети,здравословно хранене....че не зная вече кое е вярно и правилно и кое не!

Отговор
в отговор на raбpиeлa #6

Re: А сега накъде?

нвд е една естеаствена диета - всъщност начил или режим на хранене. по принцип нвд трябва да се гради чрез натурални естествени продукти - по възможност минимално обработени.
въглехидратите - ами просто е въпрос на навици тяхното ядене а не на необходимост. те присъстват навсякъде в ппродуктите на индустрията които така лакомо ядем. в натурален вид са много малко.
ок в плодовете са повече, но кой се е наял качествено с плодове????? те са добавка и за разнообразие към едно нвд меню, а не основна храна.

Отговор
в отговор на raбpиeлa #7

Re: А сега накъде?

Габи,и аз съм със същия проблем.И аз се захванах с НВД,но не бях мръднала и грам,бях се отчаяла още на първата седмица,но знам че резултатите идват дооста по-късно.Затова сега забравям безразборното тъпчене и повръщането и се хващам сериозно в ръце.Спортувам.Искам ужасно много да стана 50-тина кг.в тях се чуствам най-добре.Мерките ми горе-долу са колкото твоите.Давай с НВД.ПЪК ЩЕ ВИДИМ.

Отговор
в отговор на m #8

Re: А сега накъде?

Току-що изчетох всичко,написано за НВД в spidersport-харесвам всички позволени храни,няма да ми е трудно да се придържам към принципите,не зная обаче дали грешките,които съм допускала в началото,когато спазвах диетата се дължат на количествата или комбинациите между храните;защото тогава не само не свалих,ами и качих няколко килограма.Всеки ден изчислявах калорийния си прием,поддържах отрицателен калориен баланс и накрая пак-нищо.Затова може би сега подхождам предпазливо към този режим на хранене.Бях чела също няколко мнения на момичета,които известно време са спазвали НВД,но прегрешавайки 1-2 пъти с шоколад или други въглехидратни изкушения,желанието за тях се увеличавало лавинообразно и довело до преяждане с все по-големи количества..Та мисълта ми беше-дали придържането към този начин на хранене след известен период няма да доведе до настоящите ми проблеми?!?
До м-ти откога си на НВД и какъв ефект имаш досега?

Отговор
в отговор на klemy #9

Re: А сега накъде?

Здравей Габи, не се притеснявай толкова, всичко ще се оправи. Но я ми кажи защо се тъпчеш- защото имащ булимичен апетит или защото имаш отслабнала воля? Имаш ли прилошавания, когато си гладна?
Аз отслабнах с 10 килограма, но не бързах. Свалих ги за повече от 7 месеца и задържам теглото си вече 2 години. Започнах с пиенето на повече вода, дори си напомням, защото не чувствам изобщо жажда. Всеки ден консумирам по 1-2 лимона, и редовно пия билков чай от мента, лайка и шипка. Включих кисело мляко, и чесън по 3 скилидки поне. Така постепенно с НВД и с много плодове и зеленчуци започнах да слабея като най-важното е, че започнах да си контролирам спокойно апетита. Сега вкъщи имам само бурканче хубав мед, за който дори и не се сещам. Понякога ми се прияжда и сладичко, но мога и без него. Още нещо направих- започнах да ходя пеш по 3 километра всеки ден, карам и колело. Вкъщи си обурудвах и фитнес - един комбиниран уред, също велоергостат. Какви резултати още получих - ликвидира се запека, оплакванията ми от хемороиди, подобри се състоянието на кожата и особено на лицето, болките в ставите ми изчезнаха, подобри се работоспособността ми, общия тонус и т.н. Най-много се радвам, че успях да докажа, че не е задължително в климакс жените да са с "топли вълни", отпуснати, дебели, състарени и болнави:))
Нося си тясните панталони и съжалявам всички, които са се предали.
Сега и съпругът ми е на индивидуална хранително-двигателна програма и вече има видима положителна промяна.
Не се предавай, не се отчайвай, не бързай.

Отговор
в отговор на aroma #10

Re: А сега накъде?

Здравей, aroma,и аз не мога да си обясня състоянието,в което изпадам-не изпитвам чист физиологичен глад,просто изведнъж се разтрепервам,имам желанието да погълна огромно количество храна-предимно кроасани,бисквити,снаксове и т.н.,не усещам кога съм влязла в магазина,напазарувала съм,изяла съм всичко-сякаш съм в транс,съсредоточавам се само в яденето;след това ме обзема първоначално успокоение,след това- отчаяние,че не съм в състояние да се справя с проблема;заричам се от следващия ден да се хвана в ръце и....всичко се повтаря.Не зная вече кой е правилния подход...Би ли ми описала по-подробно как се храниш,какво спортуваш?Писма като твоето са ми стимул в решаването на проблема ми!

Отговор
в отговор на raби #11

Re: А сега накъде?

Zdravei Габи, tova koeto opisva6 e izraz na hiperinsylinizum t.e. povi6eno otdelqne na insylin ot pankreasa, rqzko spadane na kruvnata zahar i edna tipi4na kartina s raztrepervane, 4yvstvo na strah, izpotqvane, surcebiene, zasileni refleksi i t.n. Sled priemane na vuglehidrati sustoqnieto rqzko se podobrqva. No sled okolo 2-3 4asa kartinkata se povtarq.
Dobre e da se izsledva kruvnata zahar na gladno i da se napravi t.nar. kruvnozaharen profil. Така ще се види как варира кръвната захар през деня. Надявам се всичко да е в норма и тогава остава да се обърне внимание на стреса като отключващ момент. Механизмите са много сложни при стреса, като се натоварва ендокринната система, има повишаване нивата на кортизона, намаляване нивата на невротрансмитерите и преди всичко серотонина. Инсулинът участва в обмяната на въглехидратите и елиминира, отстранява, изключва всички конкурентни аминокиселини от кръвта като позволява Л-триптофана да постъпи в мозъка, където от него се синтезира серотонин. Затова при стрес човек има ниски нива на серотонина и с повишения апетит се стреми да компенсира.
На практика при теб на първо място не трябва да се гледа красотата, теглото а да се овладеят тези хипогликемии. Затова диетата ти трябва да бъде много прецизна като се включва повече белтъци, растителни мазнини. Разбира се и въглехидрати, но не прости, които изръсват инсулина за секунди. Предпочитат се сложни захари като хляб, картофи, ориз и то в ограничено количество. Простите захари повишават кръвната захар бързо, бързо се отделя инсулин и само след 2,5-3 часа кръвната захар пада под изходното ниво!!!!!!т.е. под това ниво на което е била преди да се нахраниш последния път!! И ето порочният кръг се затваря!!
Трябва да се обърне сериозно внимание на психиката, нервното напрежение, стреса, умората, безсънието.
Повече на чист въздух, на слънце(слънцето регулира кръвната захар)повече положителни емоции.
И водата трябва да бъде достатъчна поне по 1,5 литра дневно.
Кафетата провокират отделянето на стомашен сок, дразнят апетита, дехидратират организма, повлияват мозъчния метаболизъм. Затова ги изключи.
Започни постепенно и ще се оправиш.
Но ако не овладееш нещата с тези кризи човек се изнервя още повече, холестеролът се повишава, извличането на калций от костите и зъбите се повишава поради ацидозата в кръвта, килограмите се натрупват и т.н.
Ето затова безразборното гладуване, безразборните различни диети повлияват понякога лошо цялата обмяна на веществата.
Успех ти желая и скорошно оправяне.
Когато усетиш, че ти спада захарта не бързай да вземаш сладко, а просто си хапни малко хляб. Добре е да имаш винаги под ръка бисквитка или нещо за хапване на бързо, за да не се задълбочава състоянието на хипогликемия. И ще се подобриш веднага.
След като се стабилизираш вече може да мислиш за килограмите и красотата

Отговор
в отговор на aroma #12

Re: А сега накъде?

Да допълня - храни се често по малко, защото обилната консумация на храна също повишава отделянето на инсулин.
И още нещо не забравяй плодовете и зеленчуците:))
Моята храна е много проста-бобови храни, леки супи, черен хляб, риба, пиле, плодове и без никакви тонизиращи напитки, алкохол, цигари. Целулозата е много важна!

Отговор
в отговор на aroma #13

Re: А сега накъде?

Благодаря ти за изчерпателния отговор!Всичко,което си написала е абсолютно точно описание на случващото се с мен по време на такива кризи!Сега си правя изследвания на кръвната захар,триглецириди,холестерол....пък да видим какво ще покажат.Опитвам се,само ако знаеш какви усилия полагам да се преборя със себе си,да спра порочния кръг!!!!Старая се да не се обезкуражавам,ако отново прегреша,но понякога си мисля,че няма да се оправя-всеки ден някой ще се намери да ми каже колко съм напълняла,да не би да съм бременна....и тем подобни изявления!Които малко или много рефлектират върху самочувствието ми,и вместо да отмина с насмешка,аз изпадам в депресия и отново посягам към храната като към спасение!Опитвам се да се храня нормално-напр.закусвам филийка хляб с домат,яйце или сирене;след 2-3 часа хапвам някакъв плод;обядвам зеленчуци с риба или пиле;следобяд ям кисело мляко или отново плод;вечерям почти същото като на обяд;но понякога,особено следобяд се настървявам за всякакви боклучави храни,поглъщам промишлени количества,след които,естествено,не мога и да си помисля за нормална вечеряБлагодаря ти все пак за подкрепата

Отговор
в отговор на aroma #14

Хиперинсулин

И на мен преди около две години ми правиха изследвания и ми казаха , че имам хиперинсулин.
И аз като теб можех да ям почти по - всяко време и имаше моменти , когато просто трябва или да отида да омета хладилника или да убия някого от глад.
Случваше се да са минали едва два часа след като съм яла за последно и пак огладнявах.
Това се оравя само с правилна диета и често хранене , както ти е казала арома по - горе.
Сега от точно 5 месеца и половина ( леле колко време вече се занимавам с диета) почти съм успяла да нормализирам апетита си.
Избягвам картофите , ориза , белия хляб - заради въглехидратите и бързото огладняване след тях.Ям рядко от тези храни.
Наблегнах на всякакви зеленчуци ( правя си огромни салати) , яйца , мляко , сирене , извара , пиле , риба и по - малко плодове.
От въглехидратните неща си позволявам често - ръжен хляб Бонус и мюсли ( мюсли със 6 вида ядки)!
И задължително ям поне три пъти на ден - не оставам да огладнея дотам , че да ми падне пердето и да омета хладилника !
Храни се на всеки 4 часа , естествено като следиш калориите!
А има дни когато и на мен ми писва от диети и си позволявам любимите храни - това не е болка за умиране , на следващия ден минавам пак на диетата и компенсирам.Важното е да не се случва системно , а да е рядко - например 2 - 3 такива дни в месеца!


Отговор
в отговор на fenixx #15

Re: Хиперинсулин

Ох,дано да си права!Дано да успея да вляза в правия път!Старая се да спазвам посочените от теб правила;бях писала малко по-рано горе-долу как се храня.Ето днес,закусвах 1 филийка многозърнест хляб,1 домат и 1 яйце;за обяд-пилешка пържола с домат и краставица,но........единия колега донесе някакви сладки да почерпи,и........аз не се въздържах,взех си една,после втора и така общо 4!Абе сякаш чужда ръка посяга,стомаха ми казва "недей",мозъка ми-"вземи си".Бял хляб и ориз не обичам,картофи ям веднъж на няколко месеца;всичко останало не ме затруднява да го ям!Ти някакава специална диета ли си спазвала,или просто си ограничила някои храни,а други-изключила напълно?

Отговор
в отговор на raби #16

Re: Хиперинсулин

Здравей Габи, така както описваш храненето си е много добре и мисля, че ще успееш много бързо. Само избягвай тези изкушения на малки сладки почерпки, които са като запалителен сок за апетита към сладкостите. Колкото до репликите за това, че си напълняла и защо не се очудвам. В България всичко е възможно. В Германия например или в Чехия, където живея никой не дава мнение за това как изглеждаме. Просто хората се приемат такива, каквито са и се уважават заради по-важните им качества. А когато някой напълнее просто си купува по-голям номер дънки напр.

Отговор
в отговор на aroma #17

Re: Хиперинсулин

Благодаря ти за подкрепата!Не смея да се зарадвам,защото тъкмо си помислям,че след 2-3 дни правилно хранене нещата са се нормализирали,и всичко се опропастява след нов пристъп!Лекарите ми казаха,че съм здрава и всичко ми е нормално,но как да обясня, че аз не се чувствам добре и начина ми на хранене не е нормален?!?Май ще мъча да се оправям с ваша помощ

Отговор
в отговор на aroma #18

Re: Хиперинсулин

да ве, баси не знам защо ние в бг сме като някакви кантари. ако ще и 10 години да не сте се виждали, първото нещо дето им прави впечателние (и което не се срамуват да си го кажат) е кой колко е напълнял или отслабнал. особено ако си напълнял-веднага се забелязва и веднага се казва с една от онези мазно-злоради физиономии, дето те карат да се чувстваш като плужек. не знам вашите стимули да пазите диети какви са, но един от моите е точно тази мазно-злорада физиономия, дето ний в бг си я владеем до съвършенство

пп. извинявам се, че се отплесвам от темата, но просто това явление ме вълнува от изключително много време

Отговор