Бих искала

Бих искала да можех да не плача.
Да не тъгувам. Да не ме е страх.
Да не боли в сърцето ми, когато
нахално и внезапно Есента
се вмъкне /упорита/ през стъклата.
Бих искала да не вали!
Бих искала тогава да съм вятър..
Обрулена душата да заспи
и аз да я науча да не вижда,
когато онова горчиво "сбогом"
по устните ни някак подрани.
Бих искала..бих искала да мога
да бъда само много кратък стих,
останал между пролетната нежност
и ти да си ме спомняш като миг,
във който приютихме цяла вечност.
Бих искала да мога да сънувам,
когато те загърне листопада;
да мога да преглътна; да сбогувам
ръцете си и сетивата
със теб. Бих искала да вярвам
на следващи животи и тогава
ще бързам да те срещна там. Ще чакам!
А ти по любовта ще ме познаеш..

и аз, и аз... красиво като в песен..

а кой ли не го иска това!
Мога само да ти го пожелая.
И двете стихотворения са не само емоционални, но естетически и литературно издържани!

тази тема е много обхватна и много спорна , за следващия живот имам впредвид, но любовта не умира, не може да умре, тя продължава да съществува с нас, където и да било.
Пишеш много много красиво.
И на теб поздрав

Много красиво и силно. Харесва ми, че постигаш хармония в стиховете си, въпреки, че не е отсечено.. всичко е подредено и на място.. малко като перфектен ред в хаоса (сори за сравнението ;).
Браво! - ПАК

вяра~надежда~любов

Когато започваме да се надяваме на другите животи, значи всички резерви на този са изчерпани. Преди време имах същата тази идея:

В другия живот

Аз искам да се срещнем в друго време
или във друго измерение, когато
ще се отърсим от железните окови.

Тогава ще сме далеч от всички хули.
Аз, може би, ще съм по-млад и силен,
а ти, вероятно, ще си все тъй красива.

Там, нейде горе, сред висините,
ще те очаквам с душа отворена,
за да се слеем в едно завинаги.

Там, дето вечна пролет царува
и няма грижи, печал и скърби
ще изживеем възторг и щастие.

Но сега друго не ми остава,
освен да чакам тихо, смирено
да изживея и този живот.

Та кога дойде Зовът Господен
да изоставя туй вехто тяло,
Бога да моля, за да се срещнем.

Все пак, по-добре си е да постигнеш щастието в този живот.

о, много е хубаво! Толкова искрено , че успя да ме разчувства!

...да, обаче когато този все ти се струва недостатъчен да побере щастието ? - измисляш си разни други опции...

Този стих е един от малкото , посветени на съпруга ми, когото обичам страшно много. И странно защо наистина установих, че е трудно да пишеш за щастието и радостта..някак..рядко ти се иска да го изливаш на листа..по-скоро искаш да го споделяш..Поне при мен е така

Ще чакам!
А ти по любовта ще ме познаеш..

Ми,ако сбъркаш?
звучи ............................ЦИНИЧНО

Да, ла REX. Повече, от колкото. Но е беззначително ...вече.

absoliutno sum suglasna:)

s sheetal de

Много красиво!

и аз съм забелязал същото- за щастието де - от личен опит съм се убедил, че хората не вярват /или не им се иска да повярват/ в чуждото щастие. Особено ако те самите не се чувстват такива.
Не че не харесват веселите стихчета, от които струи радостта от живота, но защо ми се струва че по им доподат малко мрачни, странни, неочаквано тайнствените неща. Такива, от които лъха тъга, умора, разочарование.

Най-трудно е да изненадаш читателя, да го накараш да се замисли. Какво, аджеба, ми убягва в това стихче? Оставя у теб впечатлението, че ти е харесало и все пак... Иска ти се отново и отново да го прочетеш, да му се насладиш, откривайки неща, които не си уловил при пръв прочит.

не виждам...

Леко и мелодично като песен. Стихът като че плува по течението на планинско поточе. Носи се и водата е бистра и можеш да видиш всяко камъче на дъното. И ти се иска да летиш докато го четеш. Да летиш...
Красиво като мелодия, която те увлича и започваш да си я тананикаш.
Поздрав за прекрасния стих :-)

......става със сърцето, доколкото знам.....

Любовта по правило е сляпа.

разбирам объркаността и подскоците и протичането (на ручейчетата), но не е картината, която ме кара да усетя в дълбочина. тази любов е толкова повърхностна, ако е любов. защо подскачаш изобщо, като погледнеш една картина, не ти ли говори достатъчно, не виждаш ли детейлите. не е необходимо да е статично - разходи се.

..интересно ми е
как можеш да твърдиш, че една любов е повърхностна, след като това НЕ Е ТВОЯТА любов .. Все си мисля, че човек може да говори за себе си, но за другите може само да предполага. Или?

Статична съм. Тичам някъде другаде... което "другаде" в случая не касае читателя. Моментната емоция е отрязък от Времето...пък аз обичам да го спирам...Спирките са статични...Но това не значи, че не посрещат и изпращат ДВИЖЕЩИ се трамваи, автобуси, улици, релси, очи...

и..

благодаря ти за коментара, но не съм тук за суха литературна критика!!
Айде да ви стане ясно вече, че нямам амбиции да се усъвършенствам, нито да издавам, нито да превръщам писането на поезия в приоритет на живота си. Тук съм за споделяне - и пиша, както си искам ... за който иска..


Чети другите - имаш богат избор!