Прокълнатата къща

Бледата стая,замръзнала,стара,
времето плахо я подминава,
страшен и прашен е в нея застоят,
мебели жалки и ръмбести
се разпадат в покоя.
Гнойни са крушите вънка,на двора,
рекичка от сяра бълбукаща пори
земята,отравя лозята и всички култури,
вкисват разядени,предизвикващи лудост.
Никой не смее да доближи,
тази стая и къща,където още в ранни зори,
изпълват въздуха с воня на гнили,мъртви души,
обречени,криви ,кирливи,
без любов цял живот минали,
вечно закътани в тази земя,
обрасла от мъка с отровни цветя.
Но ето идва смелчак- политик,
свикнал да бъде вечно аналитик,
да нищи по теми,да бълва слова,
разумен до глупост,надушващ блага.
Ала киселинен дъжд заваля,не пара,
над тази къща малка с прокълната съдба
и разяден от сярата,отровен от дъжда,
той заучено се усмихва
и пуква в нощта.
И никой не иска повече там да се връща,
сякаш не знае, че вечно всъщност живял е
в тази ужасяваща къща и дори да се мръщи,
всеки ще познае -безценната България
просто това е.

Да
това е...
За жалост е точно това и за още по-голяма жалост и 826382626 литра "Мистър Пропър" няма да помогне
Много актуален стих, "дълбае"... А хората дотолкова са се вглъбили в собственото си живуркане, че вече не им прави впечатление и киселинния дъжд ... Тъжно е..

Всичко горно би могло да се пренапише в инверсия и ще бъде вярно.

Не мога да се съглася временното емоционално състояние да хвърля отпечатък по такъв негативен начин на Родината.

Господи, колко си хубава -
моя, Родино, свята земя!
Прелестна, неповторима -
моя, Българийо, едничка в света!

пп понаписах една песен, започваща с тези думи преди няколко години...










-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!

Родината - ДА!
но държавата?????

Знаеш ли и на мен би ми се искало да е временно, но това временно вече продължи твърде много... Мисля, че стихът е добър от гледна точна на актуалните проблеми, които вълнуват хората в БГ сега :)))) Иначе и ти си прав, къщата ни е прекрасна - само че стопаните ни...

е то ясно, че България е хубава, но нещата които се случват в нея не са хубави. Аз бих добавил само че въпреки всичко надеждата, независимо от всичко трябва да я има и сигурно ти също си имал това предвид с изказването си. Нямам забележки към стиха - това го е вълнувало момчето/ момичето в момента - това е написало
Поздрав

но и белязана е нашата страна.
С благословение открай време.

Именно това когато поетът не може да улови,
а внася обратната вибрация на безнадеждност
и дори на отреченост, воден от свои мотиви,
повлиян и от натрапваната клюка на тълпата,
означава, че сам се ограничава до нивото,
което е призван да възвиси и обнадежди;
че няма дълбокия далекомер към бъдното...

... ама тъй е -животът си върви,
някой идеалист е, друг е за пари,
трети гледа във земята кална,
четвърти вперил взор е във звезди...











-

Слънчев Изгрев,
благодаря за "зрението",
което в труден миг дари ми!