в капан?

Не се постарах. Направих всичко по инерция. Не че ме интересува. Но все пак ми е плашещо – депресия, стрес, апатия, оперирани чувства? Защо? Имаше дни, в които обичах. Интересувах се от хората – и к’во.
Сега те са скучни, безлики, просто сенки, родени по принуда и витаещи около мен. Пия кафето си с тях, пуша, хиля се. Но съзнанието ми е някъде там – в друго измерение – мое си, лично. Дали са до мен – не ги забелязвам. Пийнах си две бири, надух си парчето – белким ми стане радостно или тъжно, белким душата ми се отвори за сетива. Нищо.
Гледам някакви уж депресиращи филми – хората реват, а аз се хиля. Защо?
Искам ли да му/й простя? Мога ли? Защо и на кого? На Съдбата? Или на Смърт? На кой Бог? Те си вършат работата – да ги виня ли за това?
Имаш ли идея защо съществувам? А ти?
Не мислиш ли, че е тъпотия това, което повечето лумпени бърборят – за предначертанието, за всичко описано в ясното бъдеще /ясно ама за кого?/ хе, че ако пътят на едно същество е предначертан – къде се крие елементът – изненада? Най-вече за този, невидимия, неизвестния. Какъв, аджеба, му е келепира от следенето на матрицата? Може би е чиновник – в неговото си измерение – на заплата и с работно време.

"На Съдбата? Или на Смърт? На кой Бог?"

Това са елементи от теб самия, според мен.
Наблюдател няма, или поне не е добре да се мисли че има по този начин - сякаш това което правиш/правим трябва да бъде одобряемо и одобрявано. При поемане на пълната отговорност наблюдател е излишен, но дори и да няма такова поемане, пак е излишен за да се стимулира създаването на отговорност... а това може да доведе едновременно и заедно и до създаване на скука.

---

Идеалният мъж не пие, не пуши, не играе хазарт, не спори и не съществува.

Това е положението. Кратките моменти, по-преходни от всичко останало. Оттам нататък е инерцията.

You can run, but you'll just die tired...

късчета, които не можем да управляваме? късчета, които не познаваме и не можем да манипулираме?
какво кара хората да се подчиняват, да молят, да търсят някой/нещо/ да ги насочва? толкова ли са безсилни, та имат нужда от шеф?
не става въпрос за скука нямам време да скучая. не съм на 20 все пак:)))

не може ли поне съзнанието да разкъса мрежата?
оо инерцията да върви по дяволите:))) все пак мечтите съществуват - в нечие съзнание

стига бе, кога убихме скуката?

Танцувай с мен...

В нечие - добре :)
Но в чие? :)

You can run, but you'll just die tired...

заедно ли сме се мъчили да я убием?
баси, нямам такъв спомен.
на теб скучно ли ти е? колко жалко.

в твоето?

апатията ме гони и мен. но не във всички области, има неща, за които ще скъсам и последното си сухожилие, докато се движа напред. има болка, има и препъникамъни, но знам, че така трябва, че пътя е този, че трябва да бягам от нещо, че ако спра, ще умра като алпинист от бяла смърт. все още вярвам, че някога пак ще мога да изпитвам цялата палитра от загубени вече чувства.

Кръгчо, извинявай че ти се намесвам в темата, ама видя ли кво стана бре, избраха я тая психясалата за модератор и тя ми резна мненията, много злопаметно същество ей брей брей, аз дето влизам веднъж на 6 месеца.
Кво ще кажеш?

Докажи!
В администрацията се съхранява целия лог на модераторите. Кога влизат, кога излизат и кво ебават помежду тва.
Глей някоя там стара мацка да не те изревнува.

върни си спомените

Танцувай с мен...

Ами че тя темата не е моя ...

От 3 дена не съм влизал, и не разбира се не мога да видя това което го е имало и вече го няма ,
а то и от модераторска страна четох по надолу че се твърди че и въобще не го е имало... Какво съобщаваше в мненията ?

Освен това, не знам защо аз трябва да бъда алармиран точно, нали си имаме и Киро

---

Тото 2 - печелите вие, печелят и мутрите.

ако съм разбрал правилно, призоваваш към повече риск, към по-малко замисляне и изчакване и да се отива смело в посоката която искаме - всеки един накъдето си поиска.

Колкото по-малки късчета и от различни източници обаче - (според мен) се съберат, толкова по- цялото което се получи ни изглежда "реално" и несубективно, можем да разчитаме че не е наш сън или кошмар

---

Тото 2 - печелите вие, печелят и мутрите.

kaya, от кога си в това състояние, колко време ?
как осъзна, че нещо не е както искаш и както ти харесва, какво стана?
как си го обясняваш ти това състояние, защо е така?
малко като разпит стана, но ми е интересно да разбера

тъй правят пълководците, когато им предстои битка:)) аз не надъхвам и не призовавам. аз съм просто песъчинка, стрък трева в ливадата не издигам лозунги от рода - Пресечи на червено.
различните късчета правят зидарията по-нестабилна и лесно податлива - най-вече на кошмарите:)

е що смяташ, че си загубила чувствата? за чувства от кой род говориш? защото у теб го има живеца - усеща се

любопитството порок ли е?
ще ти отговоря, но първо сподели каква е причината - да искаш да знаеш з
нам защо, как и от какво - психотерапията безплатна ли ще е?:)))

говоря за ярките чувства.