На вън ...

Чета от известно време posting-ите в клуба и безкрайно съжалявам, че в огромна част от тях виждам изключително груби обиди.

Както и да е, иска ми се да попитам нещо, което ми се струва смислено. При какви условия си заслужава човек да опита емигрантския живот? Въпросът ми е свързан с това какви бяха условията, които заварихте в страната, в която сте имигранти? За България ми е ясно, всички знаем много добре какво е положението - виждали сме го, живели сме в него.

Минали сте по този път, как трябва да емигрира човек? С осигурена работа? Работа осигурена от агенция? С помощта на приятели? Нелегално? Как?

Отдавна не се беше появявало толкова тьпо питане.Сега дори и децата могат да ти дадат отговор.

Ама ти обещаваш ли, че няма да си тролче и ще комуникираш, за да не си водим монолози?!?
Мисля, че емиграцията не винаги и не е само водена от мотиви за парично благополучие. Аз дойдох като турист и се почувствах уютно (някой някъде беше написал "като в удобни пантофи"). Някак имах усещането, че с "чужденците" имах повече общо - стремежи, идеали, ценности, отколкото имах с "нашенци" - то за това се казва "където ти е сърцето"... Странното в случая е, че имах някои предразсъдъци и нямах голямо желание да идвам на посещение. Но нещата се обърнаха на 180 градуса..
Важно е да знаеш езика (или да имаш подсигурена система за изучаването му), да си готов на много работа, защото е нужно да се доказваш. Дори ако не си уредил работно място, то трябва да знаеш какви са ти перспективите да си намериш (ако трудовия пазар в съответната страна е пренаселен от специалисти от твоята професия, шансовете ти за работа намаляват).
И изобщо - за да няма неприятни изненади, е добре да знаеш колкото може повече за нравите и привичките в съответната страна (никога няма да е достатъчно, и от разстояние не можеш да научиш всичко, което ще видиш при пристигането си, но спестява част от неприятните изненади)
Това е, за което се сещам в момента!

Е, аз вече си регистриах nick, което бе първата стъпка. За по-нататък - ще видим ...

Аз бих емигрирал единствено за да намаля проблемите си, тоест не бих го направил, ако в чужбина ме очакват повече или по-сложни проблеми.

Парите са си пари, навсякъде по света. Имам професия, която ми позволява да работя от всяка точка на този свят, стига да имам работещ комютър и Интернет.

Отиде на екскурзия, без да имаш никакво намерение да емигрираш? Или използва екскурзията, като повод да излезеш от страната? Всъщност, ако не се лъжа, ти учиш там, тоест нямаш гражданство? Ако е така, ти не си емигрант, а само временно пребиваваш?

Езиковата бариера винаги е голям проблем, дори за хората пишещи в този форум. Може би е по-трудно в страна, където не знаеш езика, но пък е по-голямо приключение и би научил още един език.

Какво прави човек, ако закъса с работата и парите?

Някои от тези неща вече съм ги разказвала, но още май не беше регистриран и не са ти попадали...
Дойдох на екскурзия за 3 седмици и си се върнах в България - и тогава бях студентка, последна година. Завърших бакалавърска степен и веднага емигрирах (още дипломата ми не беше извадена, получих си я по пощата 6 месеца след емиграцията). И второтоми посещение беше вече с имигрантска виза - от момента, в който пристигнах в страната се ползвах с правата на гражданин. Година учих езика (в Бг няма възможности за свястно обучение по иврит), поработвах, и кандидатствах за магистратура. Сега вече преполових магистратурата (почти 3 години, откакто емигрирах)
И това вече съм казвала, но нищо: в началото на емиграцията е трудно, но постепенно всичко ти се изплаща (може би не на всеки, но не е и невъзможно ). В момента работя в университета, тъкмо прочетох съобщение, че договорът ми се подновява за още една година
Заслужава си празнуването

Какво ще стане, когато завършиш магистърската степен?

Защо пишеш в този форум, но истината? Ако аз емигрирам никога повече няма да погледна назад.

Ако ми се наложи да емигрирам нямам възможност да е легално. Work&Travel USA или Business Visa UK са неприемливи варианти. Нелегалната емиграция е в порядък по-сложна от легалната, много се съмнявам, че ще ми стигне куража за подобно нещо.

Бях започнала да забравям български. Но не е само заради езика, мислех, че това е възможност да комуникирам с хора със сходни проблеми, сходен път в живота...
Не сум планирала какво ще правя - ако мога да си го позволя, може би ще кандидатствам за докторат. Но не се притеснявам за работа - все пак като нов имигрант си намерих, по-нататък е по-лесно
Ако питаш дали съм мислила да се връщам - това е трудно решение, почти като да мислиш дали да емигрираш... Липсват ми родителите, езика, да посетя български театър, такива неща - все още не знам дали това ще ме придърпа обратно, дали е толкова силно, че да променя решението си къде искам да се реализирам, да живея....

Според мен малко хора ще ти отговорят на въпроса или поне малко, които ще са искрени. Забелязала съм една черта сред българите - когато някой някак си успее, било то в България или в чужбина, не зависимо за какво става въпрос, дали е емигрирал, дали е намерил хубава работа в Бг или извън, дали е отишъл на студентска бригада и т.н. общо взето не споделя как го е постигнал т.е как е станало. Така да се каже всеки си пази информацията за себе си гледа на околните като потенциални конкуренти или някаква заплаха. Тези неща не се пподелят сред приятели и познати, а още по-малко по нета сред абсолютно непознати! Това са моите наблюдения, едва ли някой ще ти разкаже своята история. А ако говорим по принцип, има най-различни хора, които са готови по най-различен начин да напуснат България, с работа или без, с помоща на приятели/роднини и т.н., всичко е възможно, друг е въпроса кой как успява или не успява по-нататък.

И моите наблюдения са същите. Всеки много здраво си мълчи. Някои хора прикриват неприятен опит, но едва ли с всички е така.

Нищо де, аз все пак да попитам. В един момент тук имаше оплаквания, че нямало смислени питания - ето има.

За мен решението дали да емигрирам не е никак трудно, трудната част е реализацията на това решение.

Не бих гледал назад по никакъв начин. Предпочитам затворя ли една страница да се връщам към нея само, ако няма друг вариант.

Не е гледане назад, а опит да съчетаеш културите, които носиш в себе си (ако става дума за форума). Аз съм и българка, и емигрантка, и имигрантка, и дори мъниииичко израелка.

Беше ми приятно да говоря с теб. Което изненадва като се има предвид, че първият ти постинг беше малко обиден. Това само показва, че си заслужава да дадеш "кредит" на някой, дори ако вече те е раздразнил с нещо

Поздрави и продължавай все така с умерения тон и грамотното писане

ами при мен нещата заработиха след като неочаквано спечелих стипендия за три годишно обучение-английска програма в неанглийско говоряща страна. Оказа се после, че програмата е голямо дърво и поради този факт нямали кандидати. Та програмата стартира година по-късно от предвиденото и бяхме 13 души събрани от кол и въже-украинци, китайци, индийци и аз.
Началото беше ужасно-никога нестигала по-далече от Резово, ненаучена да работи, без местен език, с малко пари, аз си преживях шоковете на начинаещият. Но от самото начало условията за живот и работа, които заварих бяха по-добри от тези, които оставих в България.
При какви условия си струва- знам ли? Не тръгнах от добро, но пък плюсовете, гледайки от позицията на изминалото време, са доста.

Life is only a transient transfection

Всъщност Миро, аз съм навън от 20+/ 30- години и намирам въпроса много ОК и интересен. Ако на теб не ти е интересен - защо е необходимо да нагрубяваш автора - а не си се занимаваш с нещо дето ти е интерсно и 'ич не тъпо...

Е, не всеки е склонен или длъжен да си разказва историята. От друга страна има и такива хора, които обичат повечко да приказват или да се хвалят и биха си казали всичко.
Преди да емигрира, човек добре обмисля това си решение и събира възможно повече информация. Това е не е спонтанно решение, което се взема от днес за утре или пък се реализира ей-така на бързо. Има различни начини, всеки си избира, този, който смята за най-подходящ или за който има възможност. Няма универсална рецепта за това или някаква пътека, по която всички са минали. Това си един вид риск, а нали знаеш Риск печели- риск губи

Този човек с обмислянето и информацията явно си ти.
Аз реших спонтанно. Имах възможност и взех бързо решение. Нямаше много време за размисъл. Алтернативите, които ми се предлагаха в България по същото време, бяха "deja-vu" - вече видяно.
Умереният риск винаги печели, ако не пари, то поне опит. Аз рискувах.
Добрите възможности са за това - да се използват, а ако ги няма, да се създадат.

Ето това е най-после добър въпрос и наистина смислен.
Безспорно най-добрия вариянт е да се отиде с осигурена работа(било 4рез някоя агенция,или приятел),но не винаги има такава възможност...
При положение,4е тя отсъства за това е нужна решителност и известна доза авантУризъм бих казал.
За това с условията в страната те зависят от коя страна гледаш на нещата...навсякъде има и добро и лошо:въпроса е как да се реализираш и каква е алтернативната цена.И в крайна сметка дали си струва вси4ко това.
Аз за себе си мога да ти кажа(напуснах БГ 89г.с първите паспорти),4е съм минал от лагерите в Германия и през много парапети докато стъпя на крака...
Но тогава бях и по-млад и как да го кажа...не ми пукаше а и бях авантУристи4но мотивиран.С времето оба4е знаеш 4овек се променя,уляга,
по-мъдар става и запо4ва да си задава същите въпроси.
А и друго...в крайна сметка най-важното е когато се погледнеш в огледалото да ти хареса това което виждаш...
Има и друго тук казват:Дома е там,където е сърцето...

Бира в жегата се лее и на мене с Бийтълс ми се пее...

ЧЕСТИТО Сонче,

Он сърце ти желая още много успехи и само напред!

Наздраве!

Понеже пишеш, че имаш хубава професия и би емигрирал легално - ето ти един съвет за Германия: ако си намериш работа за 78000 Евро на година веднага ще ти дадат постоянно пребиваване. Естествено трябва да си наистина мноого добър и да говориш немски, а за такава заплата и английски перфектно. Иначе търсенето на работа си е твой проблем, не ти трябват никакви агенции, търсиш си директно в интернет.
Хайде, пък успех!

Няма повече или по-сложни проблеми. Проблемите са си проблем навсякъде. Махаш се от едни, идват други. По-различни но щом са твои проблеми значи са проблем. Никой не е успял да избяга от тях.
Причина? Ами ето ти още една: децата и бъдещето им в България и извън нея.
Къде вероятността да живеят добре е по-голяма? А техните деца? Като гледам как сме тръгнали на оправяне в България, скоро няма да стане нито Европа, нито Америка (Канада влиза Мексико не).

Твоите наблюдения са погрешни.
Погледни малко с по-задна дата имаше тема с питане за кредитна карта и на човека кой колкото можеше се опита да му каже каквото знае и мисли че е вярно.
Какво е конкретно питането ти? Искаш да имигрираш и питаш как? Питай и ще получиш много предложения как да го направиш легално или нелегално.
В момента въпроса ти е като за анкета. Разправете ми как емигрирахте.
Ами аз не обичам анкетите.