душа

Дъждът пак бесува в душата ми тясна,
хиляди жертви тя взела е безстрастно
излъгани надежди загниват в най-тъмния ъгъл
празни думи и плач без сълзи залъгват
любов дребна,куца,безкръвна.
В най-студеното място има печатница бясна
на съдби окаяни,хорски копнежи и умерени
сърдечни бодежи,
а за дебелата пачка пази се,ясно,змийския трон
на желанието страстно.
И никой не може да конкурира,
тази моя душа волна в нейната килия
от предмети маркови стените са иззидани и
в гъста алчна мъгла изгризва ме.
Но някъде някога вътре в нея изплуват спомени малки,
разговори за времето,усмивчица жалка
и пак бледа заглъхва,безрадостно тръпне
от дребните сладости-чукане,после пак глътка.
"Животът чудесен е"-казва ми Митко,
лудият просяк заченат инвитро
преди време,казва,и той бил човек,
но душата му сива сега поне е в ред!

гот

bravo dian4e!

зловещо и "разяждащо", и тъмно, и истинско..Сигурно за 82648664 път ще се повторя, но пак ще го кажа, че обичам такава поезия, дето те жегва отвътре и после те пари дълго.. Лудостта всъщност може да бъде и спасение..колкото и идиотски да звучи, но... всеки си бяга в своята си лудост понякога/често/винаги....