До Пирин и назад
5 отговора
776 прегледа
До Пирин и назад
От гр. Кресна до гр. Банско, през х. Синаница, заслон Тевно езеро, х. Безбог, Газейски циркус и х. Демяница
Цяла година се обсъждаха маршрути из Пирин и най-после на 18 юли 2005 г. на гарата във В. Търново се събра група от ...двама! Нощният влак за София е празен и успяваме добре да дремнем. Престоя на централна гара София оползотворяваме, като правим лека разходка и си наливаме минерална вода от Централна баня. В 7.30 сме на влака за гр. Кресна. Пристигаме по разписание, но се оказва, че в това населено място таксита няма. Поемаме нагоре с надеждата, че нещо ще ни вземе на автостоп. Наистина ни настига самосвал пълен с чакъл за новостроящ се ВЕЦ и ни качва, но след пет километра се отклонява към село Влахи ни оставя. Продължаваме по асфалтовия път, по който има да извървим още “само” 15 км. Около час пъплим нагоре, жегата е голяма, а по пътя не минава нищо. Хапваме за обяд и заспиваме под крайпътна сянка. Ободрителният сън ни се отразява добре, вдигаме тежките раници и пак нагоре. След всеки следващ завой ни се привижда местността “Върбите”. Накрая минава една Жигула и ни взема. От шофьора разбираме, че ще е най-добре да спим в хижа Лагерите, защото до х. Синаница има още 6 часа път! Върви се 11 километра по шосе и още три часа по пътека. Вече е 18.00 и оставаме да спим в х. Лагерите (1050 м н.в.). Постройката е двуетажна, с просторна столова, водоснабдена, електрифицирана има телевизор, лавка, баня. Стаите са 13 с по 3–4 легла. Чисто и добре поддържано. За членове на БТС нощувката е по 4 лв. Хапваме сухоежбина, защото печката на дърва не може да се пали само заради нас. Поради същата причина водата в банята е почти студена.
На другия ден тръгваме по доста добре оформен почвен път и за три часа стигаме до местността Пещерата. Правим голяма почивка, обядваме и продължаваме по стръмна пътека покрай левия бряг на река Синаница. Тук таме прихапваме горски ягоди. Пак е жега, но се разхлаждаме в малките вирчета по реката. Сред още три часа ходене пристигаме на х. Синаница (2200 м н.в.). Мястото е много красиво, връх Синаница (2516 м н.в.) се извисява над хижата. Електричество няма, осветлението е на свещи, водата в банята се топли от готварската печка. Хижарят предлага бобена и лещена чорба, а нас ни пуска в кухнята и Светослав сготвя забележителна шкембе чорба със спагети. Пийваме по бира Амстел за 2.50 лв. кутийката. Спалните помещения са големи, спането е като в хижа – двама, трима хъркат мелодично, други бълнува, а креватите, които са на два етажа, скърцат при най-малкото движение. Съжаляваме, че не сме се настанили в опънатата до хижата голяма палатка. И тук нощувката е по 4 лв. за членове на БТС.
На третия ден времето е лошо, мъгливо, но ние се насочваме към х. Каменица и за час и половина достигаме до заслон Спано поле (2050 м н. в.), който представлява повече от десет малки къщички с по две легла, повдигнати на бетонни постаменти и едно голямо помещение за столова. След кратка почивка продължаваме, като се отделяме от пътеката за х. Каменица и се насочваме към заслон Тевно езеро. В началото пътеката не е добре маркирана, но след консултации с двама овчари намираме долу-горе добра маркировка. След леко изкачване достигаме до Чаирския циркус и до най-високото му езеро Бъбрекът. От там пътеката е стръмна и излизаме на Чаирската порта, след която тръгваме по главното пиринско било, достигаме Превалската порта и след половин час сме на заслон Тевно езеро (2512 м н. в.). Мъглите са се раздигнали и виждаме цялата верига от върхове – Валявишки чукар (2664 м н.в.), Момин двор (2725 м н.в.), Кралев двор (2680 м н.в.), Железнишки (Демиркапийски) чукар (2618 м н.в.) и най-вдясно – Каменица (2879 м н.в.). В заслона млада и засукана хижарка готви разни вкусотии на богати германци. Асортиментът е голям, а цените високи. Например пет-шест супени лъжици овче кисело мляко, сипани в малка плоска чинийка, струват 1.50 лв. Достъпът до печката е труден и не може да си сготвим вкусна суха супа, а се задоволяваме с леко затоплено картофено пюре. За да избегнем спането в единственото помещение на заслона, което събира 30 човека, се подслоняваме в двуместна палатка. Нощувката ни струва 5 лв., а в заслона е по 6 лв. Отстъпка за членове на БТС няма. По думи на младата хижарка и на нея никой не и правел отстъпка.
Четвъртия ден хващаме посока към Дясна Краледворска порта, преминаваме я и слизаме почти до Митрово езеро. После пак нагоре покрай Аргирово езеро преминаваме и Железнишка (Демиркапийска) порта. Малко след портата се насочваме по маркирана с пирамидки пътека към връх Орловец (Джано). Излизаме на рида свързващ връх Джано (2668 м н.в.) с връх Сиврия (2593 м н.в.). Гледката е удивителна, виждат се едновременно трите Кременски езера и Поповото езеро. То е най-голямото по площ в Пирин (124 дка) и най-дълбокото (29,5 м). Времето е идеално, правим снимки и се наслаждаваме на красоти. След това започваме стръмно спускане към горното Кременско езеро и след четвърт час вече се разхлаждаме в студената му вода. След обилен обяд преминаваме покрай второто и първото езеро. По маркирана с пирамидки пътека, през две каменни реки, успяваме да се доберем до долината на река Ретиже и над Рибното езеро правим почивка. Рибите са толкова гладни, че за рибар като Светослав не е проблем да хване една с туристическо канче. Продължаваме по десния бряг на река Ретиже и я пресичаме малко преди Попово езеро. Излизаме на пътеката от х. Пирин за х. Безбог и изкачваме Безбожки превал. След десет часов преход влизаме в хижа Безбог (2237 м н.в.). Хижарката ни настанява в стая с изглед към езерото. Цените са по 7 лв. на легло. Хижата не е на БТС и за отстъпки за туристи не питаме. Ресторантът работи, лавката на втория етаж също и бирата е евтина. Баня се ползва в приземието по 50 ст.
Петия ден покоряваме връх Безбог (2545 м н.в.) и връх Полежан (2851 м н.в.). От него се разкрива разкошна панорама. На север и северозапад изпъкват зъберите на Стражите. На запад е острият конус на връх Газей (2761 м н.в.), пред който се е сгушило Горното Газейско езеро. На югозапад в далечината се белеят върховете Вихрен (2914 м н.в.) и Кутело (2988 м н.в.). На югозапад е най-високото езеро в Пирин – Горното полежанско (2715 м н.в.). На юг се вижда връх Дженгал (2730 м н.в.), а на югоизток Джано, на който вече бяхме вчера. Слизаме в Газейския циркус и обядваме на Горно Газейско езеро. Започват да трещят гръмотевици и това ни кара бързо да се спускаме към по-ниското. Пътеката е много стръмна, пресичат се няколко каменни реки, клекът не е осечен и придвижването е много бавно. Започва да вали дъжд и се скриваме под един голям камък. Все пак успяваме да слезем до х.Демяница (1850 м н.в.), но сме твърдо убедени, че по тази пътека минаваме за първи и последен път. Тук след кратък разбор на положението решаваме да продължим за гр. Банско, въпреки умората. След като излизаме на асфалтовия път идващ от х. Вихрен ни вземат две момчета с микробус и към 22.30 часа вече си пием Пиринското пиво в гр. Банско (935 м н.в.). От 24 до 5 часа сутринта дремем по пейките на гарата в Банско. Добре че носим дебели дрехи и вестници, защото чакалнята е заключена, а навън е прохладно.
На шестия ден се возим на влак и особени изненади няма. На гара Септември разглеждаме реставрираните вагони обслужвали теснолинейката по време и след Втората световна война. Остава време и за по шкембе чорба. В Пловдив за единия час престой успяваме да стигнем до площад Джумаята и да разгледаме центъра. След като влакът преминава Стара Загора пада град с големина между орех и лешник, добре че не ни заваля някъде из планините!
За повече инфо: [линк]
Цяла година се обсъждаха маршрути из Пирин и най-после на 18 юли 2005 г. на гарата във В. Търново се събра група от ...двама! Нощният влак за София е празен и успяваме добре да дремнем. Престоя на централна гара София оползотворяваме, като правим лека разходка и си наливаме минерална вода от Централна баня. В 7.30 сме на влака за гр. Кресна. Пристигаме по разписание, но се оказва, че в това населено място таксита няма. Поемаме нагоре с надеждата, че нещо ще ни вземе на автостоп. Наистина ни настига самосвал пълен с чакъл за новостроящ се ВЕЦ и ни качва, но след пет километра се отклонява към село Влахи ни оставя. Продължаваме по асфалтовия път, по който има да извървим още “само” 15 км. Около час пъплим нагоре, жегата е голяма, а по пътя не минава нищо. Хапваме за обяд и заспиваме под крайпътна сянка. Ободрителният сън ни се отразява добре, вдигаме тежките раници и пак нагоре. След всеки следващ завой ни се привижда местността “Върбите”. Накрая минава една Жигула и ни взема. От шофьора разбираме, че ще е най-добре да спим в хижа Лагерите, защото до х. Синаница има още 6 часа път! Върви се 11 километра по шосе и още три часа по пътека. Вече е 18.00 и оставаме да спим в х. Лагерите (1050 м н.в.). Постройката е двуетажна, с просторна столова, водоснабдена, електрифицирана има телевизор, лавка, баня. Стаите са 13 с по 3–4 легла. Чисто и добре поддържано. За членове на БТС нощувката е по 4 лв. Хапваме сухоежбина, защото печката на дърва не може да се пали само заради нас. Поради същата причина водата в банята е почти студена.
На другия ден тръгваме по доста добре оформен почвен път и за три часа стигаме до местността Пещерата. Правим голяма почивка, обядваме и продължаваме по стръмна пътека покрай левия бряг на река Синаница. Тук таме прихапваме горски ягоди. Пак е жега, но се разхлаждаме в малките вирчета по реката. Сред още три часа ходене пристигаме на х. Синаница (2200 м н.в.). Мястото е много красиво, връх Синаница (2516 м н.в.) се извисява над хижата. Електричество няма, осветлението е на свещи, водата в банята се топли от готварската печка. Хижарят предлага бобена и лещена чорба, а нас ни пуска в кухнята и Светослав сготвя забележителна шкембе чорба със спагети. Пийваме по бира Амстел за 2.50 лв. кутийката. Спалните помещения са големи, спането е като в хижа – двама, трима хъркат мелодично, други бълнува, а креватите, които са на два етажа, скърцат при най-малкото движение. Съжаляваме, че не сме се настанили в опънатата до хижата голяма палатка. И тук нощувката е по 4 лв. за членове на БТС.
На третия ден времето е лошо, мъгливо, но ние се насочваме към х. Каменица и за час и половина достигаме до заслон Спано поле (2050 м н. в.), който представлява повече от десет малки къщички с по две легла, повдигнати на бетонни постаменти и едно голямо помещение за столова. След кратка почивка продължаваме, като се отделяме от пътеката за х. Каменица и се насочваме към заслон Тевно езеро. В началото пътеката не е добре маркирана, но след консултации с двама овчари намираме долу-горе добра маркировка. След леко изкачване достигаме до Чаирския циркус и до най-високото му езеро Бъбрекът. От там пътеката е стръмна и излизаме на Чаирската порта, след която тръгваме по главното пиринско било, достигаме Превалската порта и след половин час сме на заслон Тевно езеро (2512 м н. в.). Мъглите са се раздигнали и виждаме цялата верига от върхове – Валявишки чукар (2664 м н.в.), Момин двор (2725 м н.в.), Кралев двор (2680 м н.в.), Железнишки (Демиркапийски) чукар (2618 м н.в.) и най-вдясно – Каменица (2879 м н.в.). В заслона млада и засукана хижарка готви разни вкусотии на богати германци. Асортиментът е голям, а цените високи. Например пет-шест супени лъжици овче кисело мляко, сипани в малка плоска чинийка, струват 1.50 лв. Достъпът до печката е труден и не може да си сготвим вкусна суха супа, а се задоволяваме с леко затоплено картофено пюре. За да избегнем спането в единственото помещение на заслона, което събира 30 човека, се подслоняваме в двуместна палатка. Нощувката ни струва 5 лв., а в заслона е по 6 лв. Отстъпка за членове на БТС няма. По думи на младата хижарка и на нея никой не и правел отстъпка.
Четвъртия ден хващаме посока към Дясна Краледворска порта, преминаваме я и слизаме почти до Митрово езеро. После пак нагоре покрай Аргирово езеро преминаваме и Железнишка (Демиркапийска) порта. Малко след портата се насочваме по маркирана с пирамидки пътека към връх Орловец (Джано). Излизаме на рида свързващ връх Джано (2668 м н.в.) с връх Сиврия (2593 м н.в.). Гледката е удивителна, виждат се едновременно трите Кременски езера и Поповото езеро. То е най-голямото по площ в Пирин (124 дка) и най-дълбокото (29,5 м). Времето е идеално, правим снимки и се наслаждаваме на красоти. След това започваме стръмно спускане към горното Кременско езеро и след четвърт час вече се разхлаждаме в студената му вода. След обилен обяд преминаваме покрай второто и първото езеро. По маркирана с пирамидки пътека, през две каменни реки, успяваме да се доберем до долината на река Ретиже и над Рибното езеро правим почивка. Рибите са толкова гладни, че за рибар като Светослав не е проблем да хване една с туристическо канче. Продължаваме по десния бряг на река Ретиже и я пресичаме малко преди Попово езеро. Излизаме на пътеката от х. Пирин за х. Безбог и изкачваме Безбожки превал. След десет часов преход влизаме в хижа Безбог (2237 м н.в.). Хижарката ни настанява в стая с изглед към езерото. Цените са по 7 лв. на легло. Хижата не е на БТС и за отстъпки за туристи не питаме. Ресторантът работи, лавката на втория етаж също и бирата е евтина. Баня се ползва в приземието по 50 ст.
Петия ден покоряваме връх Безбог (2545 м н.в.) и връх Полежан (2851 м н.в.). От него се разкрива разкошна панорама. На север и северозапад изпъкват зъберите на Стражите. На запад е острият конус на връх Газей (2761 м н.в.), пред който се е сгушило Горното Газейско езеро. На югозапад в далечината се белеят върховете Вихрен (2914 м н.в.) и Кутело (2988 м н.в.). На югозапад е най-високото езеро в Пирин – Горното полежанско (2715 м н.в.). На юг се вижда връх Дженгал (2730 м н.в.), а на югоизток Джано, на който вече бяхме вчера. Слизаме в Газейския циркус и обядваме на Горно Газейско езеро. Започват да трещят гръмотевици и това ни кара бързо да се спускаме към по-ниското. Пътеката е много стръмна, пресичат се няколко каменни реки, клекът не е осечен и придвижването е много бавно. Започва да вали дъжд и се скриваме под един голям камък. Все пак успяваме да слезем до х.Демяница (1850 м н.в.), но сме твърдо убедени, че по тази пътека минаваме за първи и последен път. Тук след кратък разбор на положението решаваме да продължим за гр. Банско, въпреки умората. След като излизаме на асфалтовия път идващ от х. Вихрен ни вземат две момчета с микробус и към 22.30 часа вече си пием Пиринското пиво в гр. Банско (935 м н.в.). От 24 до 5 часа сутринта дремем по пейките на гарата в Банско. Добре че носим дебели дрехи и вестници, защото чакалнята е заключена, а навън е прохладно.
На шестия ден се возим на влак и особени изненади няма. На гара Септември разглеждаме реставрираните вагони обслужвали теснолинейката по време и след Втората световна война. Остава време и за по шкембе чорба. В Пловдив за единия час престой успяваме да стигнем до площад Джумаята и да разгледаме центъра. След като влакът преминава Стара Загора пада град с големина между орех и лешник, добре че не ни заваля някъде из планините!
За повече инфо: [линк]
Re: До Пирин и назад
мда странно защо ли и на мен ми мина през акъла че няма да ми се минава пак от полежан надолу към демяница 2 часа от хижа безбог до полежан и 5!!! часа слизане до демяница това го правихме май на 6 август точно след спирането на дъжда и най интересното слизане беше покрай и през придошлата рекичка под към 60 градуса... но пък имаше и нещо хубаво на последната поляна преди гората над демяница срещнахме бай анани 65 годишен корав варненец (с татус котва разбира се) ама планинец дето ме шашна че бос с малко талк по стъпалата се вмъква в улея на голяма стража и яваш яваш до върха някакси му повярвах обаче... качи все пак снимките да ги видим 
Демиркапийски връх ...
Да ... забележителна разходка сте си направили, хубави неща сте видяли !
Разглеждали сте картата, похвално е, трябва да се познават върховете
Но не се вижда от Тевно езеро Демиркапийски връх, не точно той лежи между Кралев двор и Каменица ... това си е Малка Каменица, висока е 2679м.
Благодаря за информацията за х.Лагерите, не знаех за тази алтернатива за спане по пътя за Синаница ... ще се пробва следващото лято !
Византийците са си византийци;еклерите са си еклери...
Разглеждали сте картата, похвално е, трябва да се познават върховете
Но не се вижда от Тевно езеро Демиркапийски връх, не точно той лежи между Кралев двор и Каменица ... това си е Малка Каменица, висока е 2679м.
Благодаря за информацията за х.Лагерите, не знаех за тази алтернатива за спане по пътя за Синаница ... ще се пробва следващото лято !
Византийците са си византийци;еклерите са си еклери...
Редактирано от kaboul на