Антидепресант

Кажете какво правите, когато се усетите подтиснати?
Нямате работа или тя не ви се върши, чувствате се празни, чувствате се самотни, чувствате се тежко тъжни, може би депресирани най-обощено казано.
И тогава? Какво?

(идвате в споделено... ;р това става за гнусна реклама, от тия най-дървените)

играя на игра - "цивилизация 1"

---

Идеалният мъж не пие, не пуши, не играе хазарт, не спори и не съществува.

..ако нямаш приятели /или си разделен от тях/ си прецакан. Това е.

Аз правя следното - обаждам се на приятели,отивам на гимнастика,купувам си нещо луксозно и скъпо,грижа се за цветята си,приготвям си нещо много вкусно за хапване и се натъпквам,понякога се и напивам...не всичко наведнъж ,рабира се.
Понякога тези неща помагат,понякога не...
От време на време,просто си се оставям да бъда подтисната.

но

3 пъти (поне) по:

70 мл. уиски
20 мл. вермут
1 капка ангостура битер

в мартини чаша, с малко лед.
предполага черешка. днес пак забравих да купя. втори месец подред забравям.

не помага, между другото.

______
and we all lose our charm in the end.

И като се почувстваш прецакан, ко праиш?

А като се оставиш да бъдеш подтисната, ко става?

Ами известно време съм много подтисната и след това малко по малко ми минава,много е хубаво...А ако не ми мине дълго време - почвам горепосоченото
Обаче не трябва деа се оставяш да си подтиснат много дълго,защото после минава трудно,а аз и напълнявам...

и да ти кажа, докато хапвам крем-карамел, съм лишена от всякакви мисли, чувства и настроения.
най-последната ми страст се оказа банани с шоколад едновременно.
но ако не си гладен?
алкохолът... е малко нож с 2 остриета, последно признавам само абсент, действа ми както спането, за мен спането си е като прераждане
сещам се и за чистенето, което и да не ти се прави, в един момент става належащо, най-силно е да се насилиш за някаква работа, защото тя после те увлича.
помага временно

помага постоянно
да мислиш за обяснението на това.
когато се убедиш разсъдливо, това е доста убедително.

Минаваш задължителния период на самосъжаление, слушане на депресираща музика, гледане на залези и тъпи филми. После се увличаш или в работа или в учене.. и след известно време ти "минава", до селдващия пристъп.

От къде да знам какво става!
Някои хора са си депресивни по природа.. непрекъснато или често са депресирани, или са на приливи и отливи.

Други пък са винаги весели и енергични.. Характер, географско разположение, магнитни бури и т/н. Не знам, не ги разбирам тея работи...

И викаш, като не ги разбираш, що се обаждаш?

Тривиалния отговор от "женските списания" всеки го знае: Какво да правим когато сме депресирани -> повече плодове и зеленчуци, повече светлина/слънце и чист въздух, занимаваш си мозъка с нещо, спортуваш и т/н.. може пък и да работи за някои хора.

повече плодове и зеленчуци... аз ям предимно това, че имам дупка в стомаха иначе... в смисъл... да не ти описвам усещането... та би трябвало да съм енергийна бомба... а не мисля... просто не ми харесват моменти на слабост, не ми харесват хора, които ме правят слаба, хората с мен би трябвало да ме правят силна така както не харесвам мазно, направо ми се повръща. така всичко си застава много естествено на мястото. естествено че съм човек и изпитвам чувства. но като поразмисля, чувствата са мисли.

Е естествено, че всеки път, когато допуснеш човек близо до теб - това те прави уязвима. Естествено е и нормално. Защо трябва това да те плаши чак толкова. Живота не може да е перфектен.. не може само щастие и сила. Що ли го обяснявам това, на всички е ясно.

Много ясно, че хората, които са най-близко до теб са най-способни да те наранят, това обаче далеч не означава, че човек не трябва да допуска никой до себеси. Според мен, хората които избират да живеят като "вълци единаци" се самоубиват бавно. /не че има някаква връзка с теб това/

И все пак не е ли по-интересен живота с хора, които те предизвикват по някакъв начин, с които има някаква искра... отколкото с "перфектни хора" с които всичко винаги е тихо и спокойно.

разбира се че могат да ме наранят заради факта, че няма дистанция между нас и няма нагласа за нападение и отбрана.
Но именно близките хора са тези, които ме подкрепят морално и в най-големите ми фантазии, които ме харесват, защото съм им ценна, а не говорят за мен, че там нищо не губели, които ми се радват, а не ми нервничат и това ме прави мен да се чувствам силна, да имам нови желания, мисли в главата си за целия свят Останалите си тръгват с или без тяхно желание.
За вълците-единаци - може, има и такива хора, но лично не познавам точно такива.
И все пак... може да е тихо и спокойно и с хора, които те предизвикват и никак не са перфектни, така имаш от всичко, просто е по различен начин, който никога не остава да те наранява, а минава в куп бисери, смешки, поправки, зависи с какъв нрав са хората.

за работата и терапевтичните и ефекти пък въобще не ща да коментирам.
не е мойта тема.

______
and we all lose our charm in the end.

Но когато наистина се сдухам мисля за самоубийство Обмислям го бавно и подробно ако е възможно на фона на подходяща музика. Възхищавам се на японците които от такова прозаично нещо са направили ритуал. Преценявам всички за и против. Накрая стигам до извода че да се самоубия ще е добре да живея пак ще е добре. Изтощава но върши работа. Понякога ми е интересно какво ще стане когато аргументите ЗА превишат тези ПРОТИВ. Ще успея ли да приспя инстинкта за самосъхранение или в последния момент ще си намеря аргументи против

Вероятностен свирач

..значи който ти нервничи и не ти е 100% по "модела" - шута и толкоз ... Ахаа къде бил ключа от палатката! Пък аз се мъъъча ли мъъъча..с някви хора дето никви рамки ги не ловя'т.. ц-ц

..тази игра е по-опасна от руска рулетка бе човек.. цц и аз си мислех, че си някакъв железен прагматик.

това е добре.
в смисъл, че решението опира да посегнеш на себе си, защото по-гадния вариант е да мислиш за убийство или друго углавно престъпление.
това означва че си по-скоро интроверт и търсиш вината/причините за евентуален неуспех първо вътре в себе си. също означва че си свикнал да разчиташ предимно на собствените си сили, а това те прави независим от околните и създава предпостава за асоциално поведение

през октомври ще излиза ц.4

когато съм подтиснат гледам да се натоваря максимално физически и/или психически. действа безотказно :)

научно погледнато при физическа активност се повишава отделянето на серотонин (за допамин не съм сигурен). ненаучно изспекулирано - аз обикновено се подтискам поради липса на сериозни проблеми. ако трябва да оцеляваш или да решаваш сериозен проблем, нямаш време да се подтискаш и мобилизираш всички сили.