Не разбирам

Защо хора запазват връзки с хора, които ги нараняват? Защо ако не ги запазват, пак ги боли? Защо искат хора, които ги нараняват?

Дали защото си мислят, че ще спрат да ги нараняват? Кога е това?

Ако бяха с разменени роли, те биха ли спрели? Кога пак?

по скоро ще търпим сегашните злини
отколкото към нови, неизвестни, да се хвърлим.

ами по най-различни причини като цяло. не може да се обобщи.
според мен.

______
and we all lose our charm in the end.

никой не ги разбира тия неща :)

твърде сложна е човешката психика.

имало уж там некви шарлатани фройд, мройд и т.н. ама не знам дали и те разбират


ти защо питаш?

изкупление?

не мисля, че нараняването във връзките е умишлено. понасянето му обаче е.

Няма единствен верен отговор
и най-често ги запазват-тези връзки
и винаги имат оправдание, понякога - повече от едно
именно оправдание, а не обяснение

може би в самото начало наистина вярват
нещата ще се подредят, човека ще се промени
скоро се вижда, че нищо такова няма да стане
но връзката я има, връзката съществува

...you're in the army, in the army now... stand up and fight ...

На мен ми се стори, че може да се обобщи. Понеже тук се разля една повсеместна мъка и аз реших вместо да ходя от тема на тема във всяка тема, да питам в една моя тема.

Като започнах да чета уж нови теми, те като старите теми и малко се обърках къде съм и се изнесох в 1 моя тема. Вероятно хората с темите ще кажат...

Защо човек избира умишлено да понася?
За изкупление ли? Значи човекът е виновен? За какво може да е виновен човекът? Какво точно да си представям? Дай ми поне пример за вината.

Оправдание за какво?
Защо вярват? Възможно ли е човек да се променя спрямо всеки, който срещне? Те променят ли се? Ако беше вярно това с променянето, нямаше ли да бъдем всички много щастливи, щото всички ще стават каквито искат? Как го вярват тогава?

Може би хората предпочитат познатат болка пред непознатата познатия страх и ужас е някакси по-свой.

Вероятностен свирач

о, аз мислех, че сериозно питаш, и се втекох да обяснявам.

а по въпроса ти конкретно - по-скоро е повсеместна скука. единствената рецепта, която имам по въпроса, е за крем карамел с тиквички. да се пече на много слаба фурна и да се гледа непрекъснато. като се изпече - нова тава. и така докат ти мине мъката, или скуката, който както му казва.

______
and we all lose our charm in the end.

Ммм, вкусно, ама това ми е другата тема, ще я пусна и нея, та да има за всички, за тия дето не разбираме и за тия дето разбират.

Като не те наранява еди-кой си, кой остава да те наранява?

защото се имат за отговорни - намират вина за чуждото положение малко и от тях допринесена

---

Идеалният мъж не пие, не пуши, не играе хазарт, не спори и не съществува.

Защото любовта/или обичта не е по заслуги.
Или обичаш някой, или не.
Трудно се превъзмогва "надеждата", че всичко ще е "както преди" И освен това света е пълен с мазохисти... и има супер малко хора, които наистина могат да си контролират емоциите и вътрешно, а не само на външен вид. Нормално е, предполагам.

И естествено да не забравяме момента, че всеки иска това, което не може да има.. недостижимото, а не това, което му е в ръцете. Ей такива глупости.

тяхното присъствие допринася за чуждото положение, те така допринасят още ли?

Може да вярват че са се променили, оптимисти много,
и сега вече се реваншират... или поне опит

---

Идеалният мъж не пие, не пуши, не играе хазарт, не спори и не съществува.

така просто си вярваш без основание?!

Аз се чудя хората не искат ли да са щастливи? А с всеки ли мислят, че ще са щастливи? Какво има да обичаш в човек, който те наранява? Такива хора ли харесваш? - това не е лично обръщение, принципно обръщение е във 2 л. ед. ч.

решаваш че си друг - и вече вярваш :) лесно е, само дето е субективно, т.е. дори не е истина

---

Идеалният мъж не пие, не пуши, не играе хазарт, не спори и не съществува.