Пускате ли тъпи шеги?

Тук в хамериката хумора не е на почит, та чудех се дрънкате ли врели некипели? Аз например нонстоп, но все тъпотии. Седим с украинката в
ресторант и си хапваме спокойно, а сервитьорката се опитва да бъде любезна:
- Имате ли деца?
-Не, викам - тая психопатка ги застреля...

Или пък малко момиче ме моли да купя от шоколадите които са и заръчали да продаде от училище:
- Купете моля, струва само долар.
- Не мога да си го позволя, казвам цял долар?
- Всъщност струва само .99$
- Е, това е друга приказка, казвам аз и подавам 5$.

Или пък в Дънкин Донътс. Някакъв дебелогъз чичка купува 12 понички.
-Искате ли кафе днес? - пита младата пакистанка.
-Ааа не с колата съм.. - отговаря острумно дебелогъзника.
Идва моя ред поръчвам си малко кафе, черно без захар.
момичето ме пита:
-Искате ли понички с кафето?
- Аа не, много ми е дебел гъза днес, - казвам аз и и давам долар бакшиш.
Та чудех се, вие правите ли такива простотии или само аз съм лудия?

И съм нон-стоп на черешата с "остроумни" фрази!
Яко се бъзикам със всичко и всеки.
И сега да ти кажа и номера. Значи аз се бъзикам с някой така, че и на него и на околните му е смешно, НО без да го обиждам. Докато някои хора, които не владеят тънкия хумор като мен, тебе и негъра например за да влезнат в разговоря почват да правят такива бъзици, че обиждат човека, с който се бъзикат и това не води до нищо смешно!

Иначе сега се смея с глас на поничките!!!
По принцип избягвам да се бъзикам с непознати, защото не ги знам на какъв хал са, но иначе има ежедневни бъзици и с познати, и с непознати.

П.П.
Ебеш ли?

Малко се пие в тая държава! Истината, цялата истина или 30% от нея - стари 50!

аз харесвам провокативен хумор, то си е своеобразен тест за интелигентността на събеседника. забелязал съм че има две групи хора, такива които се забавляват много в моята скромна компания и такива, дето ме гледат тъпо и се чудят дали да ме ударят, или напсуват, нямам нищо против тва разделение обаче понеже втората категория человеци така или иначе не са ми интересни като цяло

Небрежно свиркам си с уста
и яхта карам край брега
далеч от светска суета
с потна биричка в ръка

хахаха...свежо...
ами майтапите са хубаво нещо, обаче понякога американците си мислят че са мноого забавни с разни тъпи лафове: разглеждам в един магазин за мебели, спрял съм се пред една ракла и един дъртак минава и ми казва "това е продадено вече, ние го купихме" с намерението да е интересен....
Не ми беше до шеги....ами, викам му, тогава мятай я на гръб и носи в къщи, да ти я повдигна ли....
жена му се обажда - хаха, Франк, намери си майстора......оня така ме изгледа, че око зъб ако имаше, без ръка оставах...

Trespasser will be shot....survivors will be shot again!

пускам, пускам кърпичка... упс шегички

най-приятно ми е да ги пускам в компания, на маса или на карти. с колегите се случва от време на време да се бъзикам и те си лягат направо от смях, защото е неочаквано, безобидно и коренно различно от техните дебелашки изгъзици. с непознати в магазин рядко ми се случва и обикновено чакам някакъв знак от тяхна страна, че имат чуство за хумор и са готови да приемат шегата.

ще дам пример с почти непознат младеж от Блокбъстър, който винаги е бил любезен с мен и е пускал по някоя шегичка и по някой по-така поглед... последните 2 седмици ходихме по-често там да избираме филми с детенце и една нейна приятелка от Нова Зеландия и той ни е запомнил по шумотевицата дето двете вдигат в магазина. бях ги оставила да влязат вътре докато намеря място за паркиране една събота вечер и когато влизам той ме посреща на входа и любезно ме пита дали може да ми помогне да намеря нещо? (в смисъл филм.) а аз му отговарям, че търся само моите момичета тази вечер и му се усмихнах загадъчно... той леко се смути, но веднага ми посочи посоката откъдето идва най-силния шум и каза, че няма начин да не ги намеря в детската секция.

Без такива майтапи ежедневието е скучно, но понякога стават гафове.

Веднъж попитах в един ресторант - Имате ли мъртви риби? и келнера се утрепа да ми обяснява колко пресни са били. Доста често като ме питат - ти пушиш ли, отговарям - не, боцкам се...само дето веднъж имаше ченге в компанията и ме изгледа бая на кръв За това пък в руските ресторанти винаги се смеят като си поръчам "вот такой суп...и мухи отдельно, пожалуйста'', или кат' ме питат "А вам вино или водку" отговарям като в онзи виц за попа на панахидата " ИИИ ПИВООООО" с басово пеене./


PANEM ET CIRCENSES

Ти си аматьор!
Мен на работата ме мислят за луд, защото всеки ден не спирам да бълвам бисери и пак не могат да ми свикнат?!?
Голям смях пада, няма шега-няма измама!

Малко се пие в тая държава! Истината, цялата истина или 30% от нея - стари 50!

хаха, Терми, и аз обичам този тип шеги. Дори мъжът ми, с който се познаваме толкова дълго, пак ми се връзва почти ежедневно, защото ги казвам изключително сериозна.

няма да забравя никога, обаче, как един американец, отскоро женен за румънка и очакващ какво ли не от балканските нрави (беше ходил до Румъния, можеш да си представиш:)), как уплашено ме погледна, когато разхождайки се с тях в един парк, казах "Яяя, супата бяга" и подгоних патките край езерцето....

Човекът гледаше толкова уплашено, а жена му се запревива от смях! Аз имах напълно сериозно изражение и на него му трябваха няколко минути, за да се увери, че това е майтап.



====
Убий тъпака с мълчание.

Аз съм фен на простотиите. Само са намеря подходяща компания и започвам глупост след глупост.

hitch-hike - амер.v. пътувам, като се ползувам безплатно от минаващи автомобили

копирано от "Английско-български речник A-Z" на издателска къща <Везни-4>, 1992г.

Иначе не лош овехтял речник!

Малко се пие в тая държава! Истината, цялата истина или 30% от нея - стари 50!

това с поничките, макар и грубо ако те е чул, е якоооооооо.
да, правя си шеги ако са подходящи хората. разбира се, риск си е докато разбера дали са 'подходящи' :)