"Дупка"

5 отговора 716 прегледа
#1

"Дупка"

Предполагам на всеки се е случвало по време на диетата да изпадне в едно особено състояние на умопомрачение, при което се нахвърля неистово на всяка изпречила се пред очите храна. Много е неприятно, в такива моменти осъзнавам как съсипвам всичко, постигнато с много зор дотук, но не мога да се спра. Сутрин се събуждам с гузна съвест и 'хранителен махмурлук' (има ли такова животно?) и се заричам, че повече нищо няма да хапна, а в същото време усещам как ми стърже стомаха. Получава се някакъв омагьосан кръг
Та въпроса ми е: как се справяте с тези състояния?

Отговор
в отговор на rhemedios #2

Re: "Дупка"

бори се с тях до колкото можеш!

съвети всеки може да даде но ти сама би трябвало да намериш верния път!
успех!

моя успех до сега е , че първия път когато се опитах да преям беше наполовина( от нормалното за мен) и ме загриза съвестта , че опрапастих толкова време прекарано в лишения и веднага се спрях! и сега кото не си доям с нещо скачам да си търся работа и си мисля "колко леко се отървах" ( дори и при диета така постъпвам) или ако наистина съм се освина предния ден... следващия е само на салата а по следващия е продължение на хранителния режим от преди преяждането

Отговор
в отговор на rhemedios #3

Re: "Дупка"

Обикновенно чакам само да премине - понякога ми трябват 1 - 2 дена , понякога повече !
След това важното е да продължиш напред и най - вече да се замислиш какво е породило това нахвърляне на храна. Дали ще е някаква лоша емоция , скука или нещо друго - опитваш се да не го допускаш отново!
Най - важното което разбрах е да не се измъчваш прекалено с мисълта за това какво си изяла - а да мислиш позитивно и да впрегнеш цялата си воля да продължиш!


Отговор
в отговор на fenixx #4

Re: "Дупка"

Феникс, здравей! Как беше морето?

А що се отнася до дупката, аз в момента съм в такава.
И аз като Феникс чакам да премине. Този път жертвите са 3кг отгоре.
Как разбирам, че е преминала? - ми усещам, че вече мога да се мобилизирам.
И аз се научих да не изпитвам ужасното чувство за вина или както ти го нарече "хранителен махмурлук".

Отговор
в отговор на rhemedios #5

Re: "Дупка"

Ами просто се УСПОКОЙ. Майната му, на всеки се случва, важното е да запазиш спокойствие и да не се виниш за стореното. Гладна си била- яла си. Прекалила си- ами и ти си човешко същество, и ти се учиш от грешките си. Дали преяждаш в този момент от скука? Или ти липсва нещо? Ядосана си? А може би си под стрес? Опитвай се СЪЗНАТЕЛНО да мислиш над това какво те кара да прекаляваш с храната.

Следващият път, преди да изпаднеш в такива ситуации си спомни целият труд, воля и усилия, които си вложила, за да бъдеш здрава и красива. Помисли си от колко време се бориш с тази твоя цел и колко време още искаш да се бориш. Цял живот ли?

Промяната на хранителните навици става много, много бавно. Понякога и доста мъчително. Важното е, както споменах, да мислиш трезво, когато настъпят такива моменти, после постепенно ще отминат.

И не се притеснявай, всяка от нас се бори (се е борила) със същия проблем. Не си сама, давай смело напред и не се предавай

Fortune favours the brave
Отговор
в отговор на rhemedios #6

И аз съм в дупка

Да споделя , за да не се чустваш единствената прегрешила.
Последния ден от морето ме хвана някакъв вирус и меко казано ми разказа играта .За около 5 дена ме извади напълно от строя - повръщане , разстройство , главоболие и все такива приятни неща.
Не можех да гледам храна , а камо ли да помисля за ядене - всеки ден се качвах на кантара и остановявах , че слабея и то драстично.
Това беше до преди три дена.
От неделята се почуствах що годе добре и като станах първото , което видях в кухнята беше една самотна чиния макарони със сирене.Огледах се , явно найстина беше безпризорна и никой не се интересуваше от нея - не чаках втора покана - нападнах.
След чинията с макарони изчаках около час да видя дали няма все пак да върна поръчката , както обикновенно .
Радостна и щастлива , че мога да ставам от леглото без да виждам черни кръгове реших да намеря компания за макароните!
След инспекция на хладилника , стигнах до извода , че в нас се яде твърде здравословна храна и няма нищо за сърцето "стомаха".
Направих здравословен крос до близкия магазин и с усмивка се върнах с торбичка с "забранени неща" - семки , бонбонки и т.н. да не ви изкушавам.
Изгледах няколко сърцераздирателни филма с Дженифър Лопез в компанията на още две решили да прегрешат с храна приятелки.
Вечерта към 10 - 11 с бодра стъпка поех към кухнята да проверя какво цял ден така усърдно приготвяше мамето.
Уважих й труда подобаващо и продължихме с киномаратона.
В понеделник се събудих с гузна съвест и плахото обещание , че няма да правя така и днес.Удържах храбро до 10 вечерта , когато смотах прилично количество супа с хляб ( господи поне да бях яла торта или нещо подобно та да си заслужаваше)!Както казва една моя приятелка , като е на диета и реши , че ще си я развали - "огледах се но всичко беше прекалено жалко , за да си заслужава интереса и излишното едно кило на следващия ден".
Днес станах с още по гузна съвест и се запътих към кантара с нежелание - заговора беше на лице - свалила съм още близо кило - явно супата е била магическа!
С леко сърце си направих едно чайче и към него изядох пакет бисквитки , подвоумих се и реших , че трябва все пак да проеря теорията за безконтролното ядене и , че се слабее от него и да изям още нещо ( колкото и нелогично да звучи - всъщност знам , че е нелогично , но колко хубаво нещо е заблудата!) .
Към бисквитките прибавих още едно две нещица - хехе не признавам без адвокат нито количество , нито имена!
Но за съжаление моята дупка е към края .От утре съм си спретнала такъв график , че слабея само като го чета.Включва спорт и здравословно хранене , без бисквити по възможност.
Та исках да ти покажа една примерна моя дупка - не съжалявам нито за една от храните , които си хапнах и имам абсолютно достатъчно мотивация да продължа нататък.Утре денят ще е по хубав за диета предчуствам го.
С най - добри пожелания - един преял феникс на който му е трудно даже да ходи в момента камо ли да лети!


Отговор