споделено..

8 отговора 398 прегледа Заключена
#1

споделено..

така се казва клуба - споделено - затова пиша тук - да споделя

вчера се разделих с приятеля си, аз го поисках, аз го направих
причините бяха без брой, зная че беше време да спра да ги броя

и все пак ми е тъжно и криво ;(

"Carpe diem, seize the day"
Отговор
в отговор на AmidoPHeN #2

Re: споделено..

Хубаво е, че споделяш. Аз веднъж така се разделих с един приятел след три години връзка... Имаше безброй причини, и все пак ми беше криво и мъчно. Но се заинатих, нарочно започнах да слушам само главата си, а не сърцето. И добре направих. След няколко години случайно се срещнахме на улицата, заприказвахме се и оттогава сме много добри приятели. Виждаме се когато е възможно, разговорът върви спонтанно, винаги има за какво да говорим и също много се смеем. Но никой няма претенции към другия.
Ще потъжиш малко и ще ти мине. Усмихвай се.

Nothing prevents a potential gain like the fear of a potential loss.
Отговор
в отговор на BИ #3

Re: споделено..

може би е навик и привързаност, смяна на ритъма в живота, това няма как да мине без стрес. искам да кажа - не е задължително да е от някаква любов. и аз съм преминала през това, което ти описваш.

Редактирано от Mapжeнa на

Отговор
в отговор на AmidoPHeN #4

Re: споделено..

ами.... добре

Отговор
в отговор на AmidoPHeN #5

Re: споделено..

Хубаво е да споделяш,определено помага.Аз все не мога да се наканя...недей се тъжи и криви,явно така е било писано да знаеш че ще ти мине.Явно е било нужно да получиш повече опит за нещата които тепърва ти предстоят.Времето всичко лекува а най хубавото тепърва ти предстои,някоя голяма любов.Усмихнисе утрешния ден е по добър:)

Отговор
в отговор на BИ #6

Re: споделено..

Но се заинатих, нарочно започнах да слушам само главата си, а не сърцето.

И аз това правя, но... дали винаги крайният резултат е И добре направих. ?

*така ужасно ме боли,
че вече нищо не усещам*
Отговор
в отговор на AmidoPHeN #7

Не

виждам причина да ти е кофти след като си направила това което искаш без вънпен натиск

Ама твоя работа.

Wir sind duftende Blumen
In Feldern voll Scheisse
Отговор
в отговор на *Джeм* #8

Re: споделено..

Важното е в момента, в който взимаш решението, да знаеш точно защо го взимаш, поради какви важни причини. И да ги запомниш добре, може да си ги запишеш някъде.
И ако след време те зачовърка съмнение, спомняш си или вадиш и четеш. И си казваш, че тогава наистина си имала достатъчно важни причини, за да го направиш. Трябва да уважаваш решенията си, понеже те са били взети поради важни причини. Причините трябва наистина да са сериозни и обосновани от самата теб.
Ако винаги знаеш точно защо правиш нещо, никога няма да имаш повод да съжаляваш за взето решение.

Nothing prevents a potential gain like the fear of a potential loss.
Отговор
в отговор на BИ #9

Re: споделено..

И тази вечер съм се отдала на носталгия, дъждът навън не ми помага да се отърся... Прави сте, Маржена, ВИ, зная че рано или малко по-късно тъй става. Но сега, в първите дни, не мога да стоя спокойно, да се концентрирам върху друго, да върша работата си... Аз зная причините за решението си, всички неща, които ми показаха, че Той вече не е Мъжът_на_Живота_ми, обаче, мила ВИ, имам проблем с помненето и изтъкването им в носталгични моменти... превъртам в главата си всички хубави моменти, всички добри качества, любовта му отново и отново.. Осъзнавам, че това ще ме отведе навсякъде, но не и при преодоляването на ?привързаността, нуждата? от него, но осъзнаването на проблема не го решава и само ми е мъчно и прегръщам подаръците му, заспивам с миризмата на парфюма му по блузата ми, миризма, която откраднах само преди 2дни...

Чета думите ти, ВИ, и знам че си права. Ще търся сили да премина през този Мрън по-бързо. Олекна ми че излях част от него тук, имах нужда от разбиране, благодаря.

"Carpe diem, seize the day"
Отговор