Предсмъртно

Вече не мога да вярвам без да умра
в болка предсмъртна ще се изцеря
и ще чуя последния стон
на това младо тяло,ненужно и там,
където реките заспиват ще следвам
звъна на камбаната - призрак,ще чезна
без начало и край ще пътувам,
вика на душата си друга ,далечна ще чувам
и в смъртна утеха,в мъртъв покой
ще вземе дъха ми безплътен конвой
и някъде близо и твърде далеч
ще пристигне с вятъра в огнена сеч
не ад,а сърце уморено ,кървящо
в битка загубена,предава се спящо,
научено само в голямото тяло,
да бие безцелно,загниващо ,вяло.
Мъглата от спомени неми аз ще стопя,
духа си блед ще послушам отново и в мъртви цветя,
ще захвърля ключа за единствената страшна врата-
вратата към Слънцето,теб и света.

не го захвърляй /ключа си/..! Тия моменти на слабост са временни. Близко ми е като изказ и емоция.. Само в първия ред нещо някак ми се губи логиката - дали след "умирането" ще има вяра? Или може би в други животи?

Пожелавам ти вярване въпреки и напук на всичко

Винаги може да се намери път към живота и слънцето. Търси и успех!