..... ..... .....

Въпрос към Шри Нисаргадатта Махарадж:

-- Махарадж, вие седите пред мен, а аз съм във вашите нозе. Какво е основното различие между нас?
Н.М. -- Няма никакво основно различие.

-- Все пак трябва да има някакво различие, тъй като аз съм дошъл при вас, а не вие при мен.
Н.М. -- Вие си въобразявате различия и затова ходите насам-натам в търсене на "висши" хора.

--Вие също сте висша личност. Вие знаете Истината, а аз - не.
Н.М. -- Нима аз някога съм ви говорил, че не притежавате знание и затова сте по-нисши от мен? Нека тези, които измислят тези различия да го докажат. Аз не утвърждавам, че знам нещо, което вие не знаете. Фактически, аз знам доста по-малко от вас.

-- Вашите думе са мъдри, вашети поведение е е благородно, вашата Милост е всесилна.
Н.М. -- Нищо такова не знам и не виждам разлика между вас и мен. Моят живот е последователност от събития, също както и вашия. Само че аз не съм привързан и възприемам това, което се случва като шоу, а вие се привързвате към нещата и се движите заедно с тях.

--Кое ви е направило такъв безпристрастен?
Н.М. -- Нищо особено. Просот се случи така, че аз се доверих на моя Гуру. Той ми каза, че аз не съм нещо друго, освен самия себе си, и аз му повярвах. С тази вяра аз се държах по съответващия начин и престанах да се безпокоя за това, което не съм аз, нито е мое.

-- Как успяхте толкова пълно да се доверите на своя учител, като в същото време нашата вяра е условна и се базира само на думите?
Н.М. - Кой знае? Просто така се случи. Нещата се случват без някяква причина и смисъл, и в края на краищата, каква е разликата кой какъв е? Вашето висока мнение за мен - това е само вашето мнение. Във всеки момент може да го промените. Защо да придаваме особено значение на мненията, дори ако това са нашите собствени мнения?

-- И все пак вие сте различен. Вашия ум винаги е в покой и щастие. И около вас стават чудеса.
Н.М. -- Аз нищо не знам за чудеса и аз не вярвам, че природата допуска изключения от правила, освен ако не считаме за чудо всичко. Според мен такива неща не съществуват. Съществува само съзнание, в което се случва всичко. Това е напълно очевидно и всеки може да го усети в своя опит. Вие просто не гледате достатъчно внимателно. Гледайте по-добре и ще видите това, което аз виждам.

-- А какво виждате?
...... ....... ....... ........

Това е нещо което си заслужава, но е толкова далеч от нашите Сахаджа и тем подобни фанатици. Едва ли ще могат да прочетат дори и едно изречение, и кой знае какво ще кажат за Шри Нисаргадатта???

Ако някой сахаджа се е излъгал да прочете това, какво ще кажете??? Има ли разлика?

Диалозите са чудесни, има ли ги преведени на български!!??

Яко.

Животът е хубав.

Божествената Майка е толкова мила, цялото битие се побира в очите Й. Дарявайки ни с милоста си, тя ни издига в полета...на душата.

Покланям се в краката на Шакти-Ма.

Много ти е малка душичката, едвам се вижда но виж ЕГОТО на сахаджите е голяма работа. Раздува го дебеланата. Не знам дали няма да те заплаши че ще отидеш в дюмбелският пъкъл, за това че си чел това нещо

Защото едно от нещата които използва дебеланата това са закани и заплахи за тези които не слушат с двете си уши

Я се опитай да кажеш нещо лошо за Шри Нирагадатта?? Хем ти се иска и хем не ти стиска

Трябва ли да ти обяснявам защо?? Защото дебеланата признава Рамана, ама не признава учениците му

Не знам кой пусна това, то си е бисер, щом искате да бъдете анонимни то си е ваше право, но не получих отговор, има ли ги преведени на български диалозите? Ако някой знае да пише моля

Говоря за Шакти-Ма, не за Нирмала Деви.
Не искам да говоря нищо лошо за никого, на теб ако ти харесва, заповядай.

Какво ме интересуват тези неща, те са си твой проблем. Нужно ли е да запъваш клуба със собствените си проблеми. Това е обсебване. Не може ли да забравиш за себе си за малко.

Усети Божествената Майка.

15 точици. И на мен много ми хареса - много много. Извинявам се за тъпия въпроса но кой е Шри Нисаргадата Махарадж. Кажете няколко думи за него.

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ

Няма го на български.
На руски оттук си го изтеглих:
[линк]

Има още една книга в библиотеката на същия сайт
"Знаки на пути с Нисаргадатта Махарадж" от Рамеш Балсекар

Прочетете в началото биографията му. Той е абсолютно необразован човек и не познава индийската философия, но как само говори!

Благодаря за красивия откъс!

Не съм добър в превода, но ще се опитам да го продължа, когато имам време

Ще се радвам, ако и вас запаля така, както и аз се запалих от срещата си с Рамеш Балсекар, до който ме доведе една малка книжка със стихове от Рам Цзы (Уэйн Ликермен), купена от книжарница Хеликон
"Нет пути или Х... вам, духовно продвинутые!"

(1897 – 1981) Изключително скромен човек, неизвестен на никого, от Бомбай. Израства във най бедните квартали на Бомбай, не е имал образование изобщо!



Неговият учител е също като него, неизвестен на никого.
Сидхарамешвар



Един от неговите ученици, който години на ред правил записки на разговорите си с Нисаграхата, решил да ги публикува под заглавието „Аз съм това”. Книгата веднага става международен хит, и го слага на едно ниво заедно с Рамана Махариши. Дори и след „успеха” му си остава същият скромен и непретенциозен най-обикновен човек. Но мисълта му обитава в най-високите върхове на Веданта.

Най-големите съвременни капацитети по Веданта му правят евала. (Нямам предвид нирмала разбира се :):)

тук ги има и тримата:

[линк]


кликнете вляво горе на Ram Tzu

Благодарско. Дръпнах си книгата. Мн ми харесва. Има светли и тихи очи.

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ

Животът като комедия-фарс
Рамеш Балсекар
откъс от книгата "Знаците на пътя от Шри Нисаргадатта Махарадж"

Веднъж вечерта един от посетителите започна разговор с думите: "Махарадж, Вие понякога казвате, че целият проявен свят е илюзия; че той е подобен на кинофилм или спектакъл, и че..."

Махарадж, усмихвайки се, го прекъсна: "Но това не е обикновено кино, снимано с определна цел; това е потресаваща комедия, истински фарс, ако само можехте ясно да видите всичко това такова, каквото е.

Вижте - ето ме, аз съм си в къщи, никого не закачам, правя това, което естествено ми идва наум. Да предположим, че един ден на вратата ми се появява полицай и ме обвинява в нападение и грабеж, извършен еди-кога си и еди-къде си в Калкута. Аз му отговарям, че никога не съм напускал родния си град, да не говорим да съм бил в Калкута и да съм взел участие в нападение и грабеж. Увереността, с която говоря, намалява неговата решителност, но той продължава да проучва и открива, че действително казаното от мен е истина. Тогава ми се извинява и ме оставя на мира. Така би трябвало да е.

Но сега започва комичната част. Към вас също отправят подобно обвинение; вие също никога не сте били в Калкута, но присъствието на полицая предизвиква у вас такъв страх, че вие не сте в състояние да кажете нещо в своя защита и му позволявате да ви арестува. После, намирайки се зад решетките, вие сте съкрушени от своето заточение и плачете за свободата. Нима не е смешно?

В своето изначално състояние на единство и цялостност, аз дори не знаех, че съществувам. И ето, че веднъж ми казват, че аз съм се "родил", че едно определено тяло се явявам "аз"; а някаква си съпружеска двойка са мои родители. От този момент нататък аз започвам да приемам всяка по-нататъшна информация за себе си като истина, ден след ден, а по такъв начин допускам и цяла псевдоличност; и всичко това само защото съм приел обвинението в раждане, макар и абсолютно напълно да осъзнавам, че нямам никакви преживявания за това, че съм се родил; че никога не съм давал съгласието си за това да се родя и да ми бъде зачислено тяло. Постепенно обусловеността става все по-силна и по-силна, и накрая се задълбочава до такава степен, че аз не само приемам обвинението в това, че съм роден като конкретно тяло, но и приемам и това, че някога в бъдеще ще "умра", и самата тази дума "смърт" става за мен ужасяваща, символизираща някакво травмиращо събитие. Може ли нещо да е по-смешно от това?

По милостта на моя гуру аз достигнах осъзнаване за своята истинна природа, а също и за това, каква шега са спретнали с мен.

Така че по-страшната илюзия се явява не толкова самото събитие, известно като раждане-живот-смърт и продължаващо някакъв си период от това, което е известно като "време", колкото приемането на себе си като обективна същност, която някакси трябва да преживее тези концептуални събития. А основните илюзии, правещи възможна тази заблуда - това са илюзията за пространство, в което могат да бъдат разположени обектите, и концепцията време (продължителност), в което разположените в пространството обекти биха могли да могат да бъдат възприемани.

Сега вече разбирате ли, защо казах, че животът - това е комедия или фарс? Направете още една крачка и погледнете до каква степен вашата концептуална същност е въвлечена в този фарс.

Вие не само не виждате, че се явявате просто актьор, играещ роля в този фарс, но и продължавате да смятате, че имате свободата на избор и действие в тази пиеса (наречена "живот"), която очевидно би трябвало да се развива в строго съответствие с предварително написан сценарий. И когато събитията протичат по този начин, в естествен и обичаен порядък, тази концептуална същност, която се явява човек, си позволява да се поддава на тяхното въздействие и затова страда. И започва да мисли за "робство" и за "освобождение".

Самото освобождаване - това е разбирането, че животът е фарс, и осъзнаването, че ти ("Аз" без най-малката следа обективност) не можеш да бъдеш същност с някаква форма, име и някакъв си вид. Освобождението - това е достигане на осъзнаването, че живите същества се явяват части на проявлението на тоталността на феноменалния свят и нямат обособена индивидуалност. Това е осъзнаването, че онова, което се явява "Аз", е чувствителността на всички чувстващи същества, съзнателното присъствие като такова. Освобождението - това е осъзнаването, че Аз, Абсолютът, в своето феноменално изразяване се явявам функциониране (виждане, чуване, чувстване, усещане на вкус и мирис, мислене) без присъствието на някакви други актьори-индивиди.

Сега разбирате ли, защо "страдате"? Защото вие си представяте себе си като погрешно отъждествяване или по-скоро затова, понеже сте приели, че очевидно се явявате погрешното отъждествяване!"

но нямам достатъчно силни думи. Мдаа тишината е най-подходяща.

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ

I iz sashto