CAC Sofia 11.09.2005
1 отговора
48 прегледа
CAC Sofia 11.09.2005
САС - София ще се проведе на 11.09.05г.в Световния експо център - кв.Горубляне.
Организатор - Столично киноложко дружество под егидата на БРФК
Спонсори - Световен експо център,Роял Канин и [линк] .
CAC - София - съдии
Георги Христозов - 1,4,6,7 групи и български породи
Георги Ефтимов - 2 група
Светла Колева - 3 група
Юлия Велкова - 5 група
Петър Захариев - 8 група
Иван Димитров 9,10 групи
Конкурси
Най добра двойка - Георги Ефтимов
Най добра развъдна група - Светла Колева
Най добра група потомци - Юлия Велкова
Най добър млад хендлер до 14г. - Петър Захариев
Най добър хендлер над 14г. Иван Димитров
ВEST Puppy - Георги Христозов
ВISJ - Иван Димитров
ВIS - Георги Христозов
Организатор - Столично киноложко дружество
Наблюдател на изложбата от БРФК - Иван Димитров
Такси за участие :1 куче - 25 лв.за второ и т.н - 20лв.
Повече информация на [линк]
[линк]
Организатор - Столично киноложко дружество под егидата на БРФК
Спонсори - Световен експо център,Роял Канин и [линк] .
CAC - София - съдии
Георги Христозов - 1,4,6,7 групи и български породи
Георги Ефтимов - 2 група
Светла Колева - 3 група
Юлия Велкова - 5 група
Петър Захариев - 8 група
Иван Димитров 9,10 групи
Конкурси
Най добра двойка - Георги Ефтимов
Най добра развъдна група - Светла Колева
Най добра група потомци - Юлия Велкова
Най добър млад хендлер до 14г. - Петър Захариев
Най добър хендлер над 14г. Иван Димитров
ВEST Puppy - Георги Христозов
ВISJ - Иван Димитров
ВIS - Георги Христозов
Организатор - Столично киноложко дружество
Наблюдател на изложбата от БРФК - Иван Димитров
Такси за участие :1 куче - 25 лв.за второ и т.н - 20лв.
Повече информация на [линк]
[линк]
Re: CAC Sofia 11.09.2005
Приказка за “Обича ме!”
Виж какъв голям букет набрах. Днес се разходих из планината... Не, не са ни водили... Не бе, и това не. Не съм бягал. Къде ще бягам в това студено и дъждовно време?! Просто си затворих очите и отидох на една горска полянка, осеяна с маргаритки. Бръмчаха пчелици и мушици, небето беше синьо, с няколко облачета по него... Отдавна не бях ходил там, нали все време не стига - шкафчето да наглеждам, да изобретявам нещо ново, персонала да успокоявам... Обичам да ходя на тази полянка, защото на нея винаги е лято, нали на нея те намерих някога.
Като набрах букета, отворих очи и се върнах. Сега ще кажа на Смай да изключи персонала за малко, докато раздам на всекиго от братството по стръкче... Няма как, трябва да ги изключи, иначе като видят маргаритките ще ги изхвърлят - правилникът не разрешавал цветя по стаите. Пък тези цветя са важни. Те са... специални - както и да им късаш листчетата винаги завършват на "Обича ме!". Ще ги раздам на нашите, а ти гледай. Знаеш ли колко хубаво ще е, когато всеки разбере, че е обичан?!
Приказка за трайното нещастие
На сутринта главната сестра беше много нещастна, виждайки пръснатите по всички помещения цветни листенца. Вдигна пара чак до съседните километри. И санитарите бяха нещастни, защото ги разхвърча реактивно да изметат. Те пък недоумяваха откъде се е взел този боклук, след като снощи бяха почистили навсякъде. Само ние бяхме щастливи. Даже бяхме трайно щастливи, понеже всеки бе получил търсеното доказателство. Колко му трябва на човек? Едно цветенце да му каже “Обича те!”.
Проверка на приказката
Сложиха ни нов телевизор - щели да идват някакви чужденци да проверяват дали живеем щастливо. Странна работа, от телевизора може да научиш прогнозата за времето, а не дали сме щастливи, ама карай. Като дойдат, нека гледат телевизия, ние ще им отстъпим да си направят проверката.
Приказка от телевизор
По-рано днес, шкафчето ме помоли да го завъртя малко, та да виждало добре телевизора – искало да гледа един научно-популярен филм за насекомите. Само че тъкмо да го дръпна, дойдоха санитарите и седнаха да играят карти на него. Филмът започна, а нямаше как да завъртя и телевизора, понеже най-научно-популярните от нас насядаха по столовете да го гледат. Тогава разтворих екрана и насекомите от филма се разхвърчаха из стаята. Шкафчето ми даде знак, че така е добре и заслушахме с интерес. Говореха за комарите и за това, защо хапели и как да се предпазвал човек от тях с разни мазила. Беше много тъпо, защото не беше така. Всеки знае, че ако не искаш, комарите не те хапят. Въпреки това гледахме най-възпитано, за да се посмеем на глупостите, които разказваха.
По едно време, санитарите взеха да махат с ръце, да си пляскат шамари и да ругаят, че били нахапани. Разбира се, че ще бъдат, като не знаят как да не искат. Защо нас не ни хапеха? Само че вместо да не искат да бъдат хапани, те се чудеха откъде са се взели комари в късната есен. Абе - персонал!
След това единодушно се съгласиха, че светът съвсем се е объркал с тая глобализация и хукнаха навън да търсят препарат за пръскане.
Приказка без край
Сега ще ти разкажа за дядо Безкрай. Досега не съм ти споменавал за него, защото... за него бих могъл да разказвам по всяко време. Никога няма да е късно, понеже той е без край.
Дядо Безкрай се казва така, защото му липсват последните седем години. Никой не знае какво точно се е случило. Една сутрин, като се събудил, забелязал липсата. Веднага вдигнал шум, но ония тъпаци оттатък вместо да се разтършуват за годините и пипнат виновника за станалото, вкарали човечеца тук.
Когато разбрах за него веднага си помислих, че някой, на когото липсват първите седем ги е откраднал, за да си запълни празнотата, но шкафчето изрази съмнение – за какво са му на някой годините, които вече са отминали?
Дядо Безкрай, беше стигнал до последните седем години много отдавна и си стоеше там неостаряващ. Идваше нов персонал и си отиваше, някой от нас ги изписваха, светът умираше, а той си стоеше на седем години от края и чакаше нещо да се случи. Беше се уморил от чакане. Приличаше ми на... на обрана череша. Виждала ли си току-що обрана череша? Листата й са повяхнали, изгубили свежестта си. Цялата се е отпуснала, уморена от износения плод. Сякаш гледаш току-що родила жена. Само дето и черешата и жената си отдъхват след ден два, а дядо Безкрай не можеше да си почине. Някакъв светофар на пътя на живота му се бе развалил и светеше в червено без прекъсване, а дядото чакаше ли чакаше.
Може би ще трябва да му потърсим годините ние, а?
Приказка за нещата, които се оказва, че никога не си отиват окончателно.
Небръснатият фас, който беше непушач се върна. Отначало реших, че авторът го е довел с някаква цел, но шкафчето каза, че по това време той пишел друга приказка. Сетне разбрах каква била работата – фасът бил много разстроен, че никой не го бръснел и за да им покаже кой кой е, започнал да се бръсне сам. Непрестанно. Свършвал от едната страна и минавал на другата. После свършвал и с нея и се връщал на първата, понеже междувременно си пускал с пълна сила брадата да расте. И така стоял постоянно срещу огледалото в банята и се бръснел, без дума да обели някому (за наказание).
Отначало неговите... тези около него, силно се зарадвали, понеже им се махнал от главите. Обаче още на другия ден положението се влошило, защото не можели да влезнат в банята по тях си. Към обяд вече всички се стискали с кръстосани крака, а вечерта положението било неудържимо и се наложило да го докара пак тук, за да могат спокойно да си ходят по нужда. Хубаво е когато си нужен някому, па било то и на тоалетната. А той им пречел.
Преквалифицирана приказка
Авторът дойде днеска да ме пита какво да прави с небръснатия фас - продължавал да се бръсне и по тази причина позорял името си. Казах му, че фасът вероятно не е забелязал, че вече е на 4-ти километър и затова не спира. Все пак отидох при него, при фаса де и докато се бръснеше от едната страна, му подшушнах от другата, че вместо да си пуска така яростно брада, която да може да бръсне непрекъснато, да вземе да си пусне слънчоглед. Разбра ме веднага какво имах предвид, усмихна се доволно, прибра самобръсначката и си пусна слънчоглед.
Преквалификацията беше успешна. През нощта слънчогледовите семки порастваха, а на сутринта всички се събирахме около фаса. Той разтриваше лицето си с длани и след това ни подаваше шепите си, пълни със семки.
Персоналът така и не разбра никога какво става, защото фасът отиваше на закуска “обръснат” от семките. Той самият беше много доволен от това упражнение. Даже обеща да опита да го пораства печен и осолен. Ние от своя страна пък го освободихме от задължението да ни снабдява ежедневно. Така всеки втори ден, рано утрин, фасът можеше да застава на отворения прозорец и нахранва гълъбите, врабчетата и враната от ореха. Тия идваха на орляк и изкълваваха до семка слънчогледената му брада. Той стоеше с каменна физиономия, като на бръснарски стол, и мърдаше само с очи, докато те си свършеха работата. Беше щастлив. Само санитарите не бяха (както винаги), заради люпките, които им оставяхме по пода.
DUM SPIRO OTPORIL
Виж какъв голям букет набрах. Днес се разходих из планината... Не, не са ни водили... Не бе, и това не. Не съм бягал. Къде ще бягам в това студено и дъждовно време?! Просто си затворих очите и отидох на една горска полянка, осеяна с маргаритки. Бръмчаха пчелици и мушици, небето беше синьо, с няколко облачета по него... Отдавна не бях ходил там, нали все време не стига - шкафчето да наглеждам, да изобретявам нещо ново, персонала да успокоявам... Обичам да ходя на тази полянка, защото на нея винаги е лято, нали на нея те намерих някога.
Като набрах букета, отворих очи и се върнах. Сега ще кажа на Смай да изключи персонала за малко, докато раздам на всекиго от братството по стръкче... Няма как, трябва да ги изключи, иначе като видят маргаритките ще ги изхвърлят - правилникът не разрешавал цветя по стаите. Пък тези цветя са важни. Те са... специални - както и да им късаш листчетата винаги завършват на "Обича ме!". Ще ги раздам на нашите, а ти гледай. Знаеш ли колко хубаво ще е, когато всеки разбере, че е обичан?!
Приказка за трайното нещастие
На сутринта главната сестра беше много нещастна, виждайки пръснатите по всички помещения цветни листенца. Вдигна пара чак до съседните километри. И санитарите бяха нещастни, защото ги разхвърча реактивно да изметат. Те пък недоумяваха откъде се е взел този боклук, след като снощи бяха почистили навсякъде. Само ние бяхме щастливи. Даже бяхме трайно щастливи, понеже всеки бе получил търсеното доказателство. Колко му трябва на човек? Едно цветенце да му каже “Обича те!”.
Проверка на приказката
Сложиха ни нов телевизор - щели да идват някакви чужденци да проверяват дали живеем щастливо. Странна работа, от телевизора може да научиш прогнозата за времето, а не дали сме щастливи, ама карай. Като дойдат, нека гледат телевизия, ние ще им отстъпим да си направят проверката.
Приказка от телевизор
По-рано днес, шкафчето ме помоли да го завъртя малко, та да виждало добре телевизора – искало да гледа един научно-популярен филм за насекомите. Само че тъкмо да го дръпна, дойдоха санитарите и седнаха да играят карти на него. Филмът започна, а нямаше как да завъртя и телевизора, понеже най-научно-популярните от нас насядаха по столовете да го гледат. Тогава разтворих екрана и насекомите от филма се разхвърчаха из стаята. Шкафчето ми даде знак, че така е добре и заслушахме с интерес. Говореха за комарите и за това, защо хапели и как да се предпазвал човек от тях с разни мазила. Беше много тъпо, защото не беше така. Всеки знае, че ако не искаш, комарите не те хапят. Въпреки това гледахме най-възпитано, за да се посмеем на глупостите, които разказваха.
По едно време, санитарите взеха да махат с ръце, да си пляскат шамари и да ругаят, че били нахапани. Разбира се, че ще бъдат, като не знаят как да не искат. Защо нас не ни хапеха? Само че вместо да не искат да бъдат хапани, те се чудеха откъде са се взели комари в късната есен. Абе - персонал!
След това единодушно се съгласиха, че светът съвсем се е объркал с тая глобализация и хукнаха навън да търсят препарат за пръскане.
Приказка без край
Сега ще ти разкажа за дядо Безкрай. Досега не съм ти споменавал за него, защото... за него бих могъл да разказвам по всяко време. Никога няма да е късно, понеже той е без край.
Дядо Безкрай се казва така, защото му липсват последните седем години. Никой не знае какво точно се е случило. Една сутрин, като се събудил, забелязал липсата. Веднага вдигнал шум, но ония тъпаци оттатък вместо да се разтършуват за годините и пипнат виновника за станалото, вкарали човечеца тук.
Когато разбрах за него веднага си помислих, че някой, на когото липсват първите седем ги е откраднал, за да си запълни празнотата, но шкафчето изрази съмнение – за какво са му на някой годините, които вече са отминали?
Дядо Безкрай, беше стигнал до последните седем години много отдавна и си стоеше там неостаряващ. Идваше нов персонал и си отиваше, някой от нас ги изписваха, светът умираше, а той си стоеше на седем години от края и чакаше нещо да се случи. Беше се уморил от чакане. Приличаше ми на... на обрана череша. Виждала ли си току-що обрана череша? Листата й са повяхнали, изгубили свежестта си. Цялата се е отпуснала, уморена от износения плод. Сякаш гледаш току-що родила жена. Само дето и черешата и жената си отдъхват след ден два, а дядо Безкрай не можеше да си почине. Някакъв светофар на пътя на живота му се бе развалил и светеше в червено без прекъсване, а дядото чакаше ли чакаше.
Може би ще трябва да му потърсим годините ние, а?
Приказка за нещата, които се оказва, че никога не си отиват окончателно.
Небръснатият фас, който беше непушач се върна. Отначало реших, че авторът го е довел с някаква цел, но шкафчето каза, че по това време той пишел друга приказка. Сетне разбрах каква била работата – фасът бил много разстроен, че никой не го бръснел и за да им покаже кой кой е, започнал да се бръсне сам. Непрестанно. Свършвал от едната страна и минавал на другата. После свършвал и с нея и се връщал на първата, понеже междувременно си пускал с пълна сила брадата да расте. И така стоял постоянно срещу огледалото в банята и се бръснел, без дума да обели някому (за наказание).
Отначало неговите... тези около него, силно се зарадвали, понеже им се махнал от главите. Обаче още на другия ден положението се влошило, защото не можели да влезнат в банята по тях си. Към обяд вече всички се стискали с кръстосани крака, а вечерта положението било неудържимо и се наложило да го докара пак тук, за да могат спокойно да си ходят по нужда. Хубаво е когато си нужен някому, па било то и на тоалетната. А той им пречел.
Преквалифицирана приказка
Авторът дойде днеска да ме пита какво да прави с небръснатия фас - продължавал да се бръсне и по тази причина позорял името си. Казах му, че фасът вероятно не е забелязал, че вече е на 4-ти километър и затова не спира. Все пак отидох при него, при фаса де и докато се бръснеше от едната страна, му подшушнах от другата, че вместо да си пуска така яростно брада, която да може да бръсне непрекъснато, да вземе да си пусне слънчоглед. Разбра ме веднага какво имах предвид, усмихна се доволно, прибра самобръсначката и си пусна слънчоглед.
Преквалификацията беше успешна. През нощта слънчогледовите семки порастваха, а на сутринта всички се събирахме около фаса. Той разтриваше лицето си с длани и след това ни подаваше шепите си, пълни със семки.
Персоналът така и не разбра никога какво става, защото фасът отиваше на закуска “обръснат” от семките. Той самият беше много доволен от това упражнение. Даже обеща да опита да го пораства печен и осолен. Ние от своя страна пък го освободихме от задължението да ни снабдява ежедневно. Така всеки втори ден, рано утрин, фасът можеше да застава на отворения прозорец и нахранва гълъбите, врабчетата и враната от ореха. Тия идваха на орляк и изкълваваха до семка слънчогледената му брада. Той стоеше с каменна физиономия, като на бръснарски стол, и мърдаше само с очи, докато те си свършеха работата. Беше щастлив. Само санитарите не бяха (както винаги), заради люпките, които им оставяхме по пода.
DUM SPIRO OTPORIL