Случвало ли ви се е ......

да се пратите по дяволите, ей така - защото когато заговорите , когато направите нещо все се проваляте.... И защо на мен непрекъснато ми се случва .... Току се докосна до нещо, нещо което заобичвам - и го отблъсквам от себе си .... Не, не защото го искам..... Просто го правя - вроденост може би / тук трябваше да се усмихна, но ..... и до усмивки не ми е/.... Омръзна ми да скапвам всичко, да губя само защото не зная как да го запазя...
Какво да правя??? Как да се променя??? Очаквам да ме хулите, а може би и подигравате - сигурно си го заслужавам.... Наистина ми е тъжно заради това си "качество", което ТРЯБВА да отстраня от себе си!!!!!!!!!

Промяната е процес дълъг и труден.Важното е да искаш да се промениш а ти определено искаш.Дай лапа.Продължавай напред.Няма да стане утре или в други ден.Ще скапиш още две три хубави неща до които се докоснеш но четвъртото ще е твое.Обещавам ти.Чесна пионерска опс пенсионерска.

Искам да се променя и още как..... Но боли, когато губя... Вече започнах да свиквам и да се примирявам за загубите.... Страхувам се да не започне да ми става все едно.... А апатията и безразличието събрани на куп у един човек го правят нищожество.

Дай по-конкретен пример.
Може би така ти се струва.
Може би си много критична към себе си.
Може би е просто лош период...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

По конкретно ли - изпитвам чувства... и колкото повече настоявам да дам тази си обич, толкова повече губя конкретния човек... Може би съм по-настоятелна ?!? Ох, ами не съм.....
А до това че съм доста критична към себе си - спор няма! Но явно се налага........

Насила не можеш да дадеш, насила можеш да вземеш...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Права си - просто понякога истината боли... много боли!

Привет Тъжна!
Да, много пъти съм се пращала по дяволите, но и там добро, камо ли обич няма!
А критика, промяна на своето АЗ е доста трудно и болезнено понякога, особено за чувствителна личност.
Не тръгвай с разрушаваща настройка, че и това ще загубиш, а онова няма да стане например, просто бъди себе си, понякога може да откриеш у теб самата не вроденост да проваляш, а може би да съзидаваш и дано по-скоро това качество откриеш, а не онова, което те прави така тъжна!
Търси в теб, то е там, сигурна съм!

Много сили, късмет, а и усмивки ти желая, не ги забравяй и тях!

Незнам защо???!!!?! Защо не мога да се променя - времената в които живеем не приютяват чувствителните хора ........... стоим си така изолирани, сякаш сме прокажени......
Благодаря ти за усмивките, които ми желаеш!!! Понякога ги има - тогава се чувствам по малко тъжна - нищо , че се появява само в ъгълчето на устата, важното е че е усмивка - или поне ми се ще да е .......

Ами случва се да си тегля една майна за собствено успокоение (да се самосъжалявам вече не умея добре), но самобичуването като практика се прилага най-често вместо предприемането на конкретни действия.


The dream of the blue turtles

Няма да се променяш ,чак пък толко! Да не се покриеш само зад маската на непукизма! Тва е лошо! Само мааааалко искам да се промениш.... мъъъъъъъниичко ей така , малко повдигни ъгълчетата на усните ,а така по смело ,ся забърши сополите.... не сръкава де.... и по спокойно , ше размажеш и без тва размазаната очна линия... а такааа захили се малко ,още малко ,и пак... ама не дей са да се хилиш като африканска хиена в любовен период... по полека ше получиш бръчки от престараване... ако мислиш че желето изглежда добре ,занчи го имитираш успешно... спри да се кикотиш и си смени ника ако обичаш!


И аз и ти можеме, но козата...

Ти ме накара да се смея - така както никога до сега. Благодаря ти!!!!

Ами, тогава "Ставай с усмивка!" (от едно детско беше, но кое?!)
Усмихнат ден, а ние ще очакваме ПРОМЯНАТА НА НИКА, да!

Не знам каква е точно случката, явно не е за споделяне, но и няма значение.
Да, случвало ми се, за продължителни периоди от време. Затова мога да ти кажа с ръка на сърцето, че това е период, че може да премине, че ЩЕ премине. Но трябва малко време, за да се успокоиш ти самата вътрешно, за да се усетиш по-уверена, за да повярваш, че това ще се промени. И тогава постепенно всичко ще се оправи.
А човек може да променя малко някои черти на характера си, поне така ми се иска да вярвам в момента, защото се боря с подобни дяволи и с чепатия си характер. Но не мисля, че това е твое качество, по-скоро е случайно натрупване на случки. Не се оставяй да те депресират. Хайде, момиче, успокой се, не си сама, ще се справиш. Ние сме тук

Не можеш да си представиш колко много значат всички тези думи за мен. До скоро се питах - Какво търся в този клуба, защо съм тук - сега вече знам, заради всички вас..... Заради това, че сега само вие, само вашите мили слова, могат да ми дадат малко кураж и увереност. А те са ми нужни, повярвай ми!

Нека си остане така ника ми засега..... А за промяната - вие първи ще разберете, обещавам.....

Анбра е права, не настоявай, насила не можеш да дадеш, така е.
Знам, че е тежко, много боли, но нямаш избор. И това не е някаква твоя вина, не си направила ти нещо, за да е така. Просто така се е случило. Тъжно е, но може човека да не иска да приеме това, което му предлагаш. Скоро го бистрихме това в темата на Снейп. Ако можеш, отдръпни се малко. Остави човека да се освести. Ако е писано, ще стане. Ако не - просто не е писано.
Знам, че е лесно да се говори отстрани, но съм минала по твоя път. опитай се да повярваш, че когато настъпи точния момент, когато е точния човек, нещата просто ще се случат. Защото аз си мисля, че това трябва да е така. Ако трябва да положиш неимоверни усилия една връзка да се случи, хм, дали има смисъл. Нямам предвид преодоляване на разстояния, намиране на време или справяне с външни препятствия. По-скоро, ако трябва да убеждаваш едва ли не човека отсреща, че трябва да я има тази връзка. Пък и едва ли би искала да си с човек, който не усещаш, че се стреми към теб по същия начин.

Каквото и да стане, кураж и успех. Слушай какво ти казва Опшън, бърши сополите и ела да пием по едно някоя събота

Споко, и така става, но слад като си се намерила, то се преоткрии и нека онези качества силни, градящи и само твои да излезнат наяве, там са и усмивките!
Пък ние ще си чакаме уведомението!

Радвам се, че така го чувстваш. Аз имам огромен дълг към хората тук. Те ми подадоха ръка и бяха до мен в подобни моменти, когато съм плакала пред монитора, с причини и без причини. И затова много ги обичам. Защото не ме оставиха да затъвам в самосъжаление и депресии. На моменти чак ме беше срам да пиша, защото омазвах наред сълзи и сополи, но .... и това премина Затова ти казвам, че може и ще отмине този период. Но понякога сякаш психиката и организма ни сдават багажа и имат нужда от упойката на страданието. Да се скапеш за кратко, да се отпуснеш като дроб в пасивността на тъгата си и през това време без да забележиш се натрупват нови сили. Е, не трябва ни става навик, но нали сме хора, гърмят ни бушоните.

Не си сама, това е важното, не го забравяй.

Не си сама, това е важното, не го забравяй.




Ето това означава толкова много, Мамче.... Обичам ви! Денят ми започна с усмивка, благодарение на вас..... Ще направя всичко възможно да я запазя за дълго....