kuche

dobre li e da se gleda vutreshno kuche blizo do dete?

Ние си взехме куче, когато детето ни стана на 3 години. Така се случи, не сме го планирали. Вече 14 години имаме куче, дори по едно време имахме две. Не мога да си представя да живеем без куче! Ще пусна две снимки, които са ми мил спомен от 3-седмичния опит да имаме и коте, но не се получи, защото синът ни е алергичен към котки.

Бих казал, че няма никаква пречка. Само проучете кои кучета са по-търпеливи към деца. Има някой породи дето дори 5 деца да им се качат отгоре пак няма да реагират злобно.

Против куче в апартамент + дете. Казвам го като бивш собственик на куче.

1. Измъчва се самото животно.
2. Пренасят се бълхи, бактерии и мръсотия. На практика не може да се поддържа добра хигиена, кой каквото да говори.
3. Привързваш се към животното и когато умре е голям стрес.
4. Това е голям ангажмент - все едно имаш още едно дете, което обаче не може да говори.
5. Има и още.

Изобщо по каква причина ви трябва куче в апартамента?
В къща с двор - да. Куче, коте, зайче, сърничка, пиле. Каквото ви душата иска.

Знам, че сега ще оспорят твърдението поне 10 собственика на кучета, но нямам намерение да влизам в дискусия с тях.
Всеки е свободен да прави каквото си иска в жилището си, разбира се.
Моето мнение е това.
Успех при вземане на решението!

Какво значи добре?
Ако нямате куче, бихте могли да си вземете като поотрасне малко детето /то всъщност колко е голямо?/, а ако имате значи такъв въпрос не се поставя изобщо. Надявам се, няма да го изхвърлите...
Когато се роди моят син вкъщи имаше куче - имаше и проблеми - започна да ревнува и да стачкува, разви пълна непоносимост към бебето, наложи се да пробиваме врата от стаята към кухнята за да минаваме директно, защото кучето скачаше да го напада ръмжейки и оголвайки зъби. Този ужас трая до прохождането на сина ми на една годинка, когато псето се убеди, че изобщо не става дума за друго куче-конкурент вкъщи /както очевидно го възприемаше дотогава/, а за човече и стана най-големия му пазач, бавачка и защитник. Оттам насетне никога никакъв проблем не сме имали. Когато кучето си отиде, издържахме два месеца и по настояване на сина ми отново взехме същата порода. Наистина не е лесно да се гледа животинче в апартамент и то заради отговорността, която носиш за него. Но пък се отплаща за всички грижи и неудобства с невероятно присъствие и любов. Няма да засягам тук възпитателния елемент спрямо детето, което расте с животно, мисля той е ясен за всички.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Какво е това"Добре ли е" - ами всичко е добре.
Зависи какво значи добре.

Не се наемам да си представя дори как бих се справила с двата Терминатора в къщи и с куче отгоре!
Ами хигиената?!? Да ме извиняват тези от рекламата на Доместос, ама нищо не ме спасява ако има куче в къщи - косми, лиги и прочие...А и миризмата не е за пренебрегване!
И като си го помисля - затворено в апартамента по цял ден, горкия хайван...

А наскоро в едно дворче видях зайче - много ми хареса!
Ето, ако имах двор щеше да отпадне въпроса "за" или "против", дори е естествено да се насели двора с куче, коте, ... заек, а и кокошки ако щете!...

Това е скромното ми мнение, не желая да споря със собственици на животни, които сигурно са много щастливи с животно в къщи и имат куп основания. Просто аз така смятам.

Кучето и котето са в такова убийствено съчетание, като подбрани от дизайнер. Жалко, че не сте успели да задържите малкия Рижко.

Да, много ми е мъчно , ама няма как.

Не ми е работа да раздавам съвети, но като прочетох за зайците, нека се намеся.
Подведох се и аз по акъла на дъщеря ми да вземем заек.
Декоративен.
Оказа се голямо мъчение да се гледа в клетка.
В апартамента да се разхожда - също неприемливо. Започна да гризе всичко - книги, кабели и т.н. плюс това, започна да прави невероятни скокове, с които ни изуми. Скача на височина 1,80. Как го прави, нямам идея.

Занесохме го в къща с голям двор, но там започна да пасе цветята, а майка ми има невероятна градина.
Там започна да копае дупки, да излиза извън градината, да скача на още по-високо, напр. на една барака за инструменти.
Така че не се подвеждайте по безобидния вид на зайците, бъдете готови за доста екстремни техни действия.

Направо се чудя какви са тия хрисими животинчета в някои градинки.

Това със "скачащият заек" си е струвало да се види!


Аз имах впредвид, че в къща с двор животни биха могли да се гледат.
В апартамент - не, жалко за животните. И за апартамента.

Има породи животни,
които не стават за двор -
освен това е почти сигурно,
че на двора ще ти го отровят,
но все пак който не обича не е задължително
да взема естествено

Да взема думата и аз. Ще се присъединя и към тези, които са за и към тези, които са против. Дъщеря ни се роди когато кучето ни беше на 7 год. То е големичко и изглежда страшничко, та никой не се нае да го вземе, друг дом не можахме да му намерим. И си заживяхме така. Първата година мъжът ми всеки ден чистеше с прословутия доместос заради хигиената на малкия бебок. Тогава отдадена на грижите за малката, кучето не ми пречеше. То е женско и не е изпитвало нито агресия, нито ревност към бебока, напротив дори разви майчински инстинкт и пусна мляко. Но сега ... грижите около дъщеря ми, която е на 3 год. не са намаляли, къщата, готвенето и кучето лежат на плещите ми. А вече и хигиенизирането. И да ви кажа понякога ми идва в повече. Ама няма да си оставя кучето на улицата, я! Десет години сме го гледали. То ни е като дете. Но определено ни е сложен живота. Интересното обаче е, че дъщеря ми има разни алергии и решихме да я тестуваме, да не би и към кучето да е алергична - тогава щеше да се наложи наистина да го отстраним. Но за учудване на всички - тя показа алергични резултати към кон, кокошка и т.н, но не и към куче / за съжаление на бабите и дядовците/, които са му върли противници. Все пак ако сега трябва да решавам дали да си взема куче - ще си помисля доста.

Ние си взехме куче за Коледа когато дъщеря ми навърши 3 години. Живеем в къща, но през зимата кучето не може да стои навън заради атмосферните условия (тук стига до -25 градуса). Живее в солариума, откъдето се наложи да извадим всичко друго, защото тя е много дъвкателна. Веднъж прекъсна жицата на телефона, за щастие навреме се усетихме да махнем музиката, защото ако беше прегризала кабела на компакт диска тока можеше да я убие. Сега в стаята и има само клетка, където спи. За щастие е лято и си има къща в двора, където прекарва дните си; прибира се само да спи, но не ми се мисли за зимата! Хубава е (Golden Retriever) но изисква много внимание и грижи, а парите, които сме похарчили за благополучието и просто не ми се споменават! Във всеки случай помислете внимателно дали имате нерви и пари, за да си позволите да отглеждате куче. Голям ангажимент е и ако детето е малко то няма да ви помага. По-добре изчакайте докато стане на 5-6 години и може да се включва в гледането на животните.

Хм, децата обикновено само обещават, че ще помагат в отглеждането на кучето. Когато първото ни куче роди, синът ми 40 дни ми сваляше звезди от небето как щял да извежда, храни и да се грижи за едно от малките. Ние всички обичаме животни и не беше особено трудно да ни склони да си оставим второ куче. Основният довод на сина ни беше, че той искал да си има куче. Ние, виждате ли, си имаме куче, а той си няма. Тогава беше на 11 години. Познайте, обаче, дали и колко пъти е извеждал кучето си. Ами те бяха две и не може да изведе едното, а другото да чака. Стана сложничко и пак ние, родителите продължихме да се грижим за кучетата. Сега сме само с малкото, вече пораснало и ако ни няма в къщи, синът ни се грижи за кучето, но през другото време ряяядко го прави, макар че това е НЕГОВОТО куче.

da ama pri vas qvno e obratnoto.dokato pr men kotkata e po-golqma i e adski vlastna 6 god jivee s nas i priema vsi4ko za svoq sobstvenos i ne iska da prieme ku4eto.vzehme go predi 1 sedmica,a nqma nikakuv rezultat.mislq,4e nqma da sviknat

2 деца отгледахме с кучета , котка , папагал и още приходящи животни като рибки и хамстери И съм напълно убедена , при условие че са направени необходимите обезпаразитявания и имунизации на животните, че децата не могат да се заразят от нищо друго , освен от любов към животните

Живи и здрави!

Според мен е много добре да се гледа някакво животинче, особено в семейств с едно дете. Така детето се научава, че има още някой, за който трябва да се полагат грижи, научава се и на отговорност.
А за хигиената не виждам кой знае каква пречка, защото в къшите с двор децата съжителстват с много повече на брой и по - нехигиенични животни и пак са си здравички.

Светът е кръчма - да седнем всички на една маса.