На майка ми

На майка ми

Ръката ми неволно почна таз балада
Подведена от спомена за времето, в което
Чрез мене ти отново беше млада
И молеше ме вечно да запазя в себе си детето.

Но бързо аз пораснах,
Превърнах се в жена и станах майка
И пак те търсих, исках да наваксам,
тъй както ятото си гони ранена в крилото чайка.

А имах да ти кажа толкова неща,
Едно от тях - че винаги ще те обичам,
Защото аз съм твойта малка дъщеря,
Която ти с любов отгледа и възпита.

Научи ме да бъда силна и различна,
Да търся обич, не признание,
Да бъда истинска, харизматична,
Да бъда себе си, а не завоевание.

Сега аз искам в бъдещето да погледнеш
Без страх, без болка и тревога,
Да вярваш в мен и да ме следваш,
За туй аз моля се на Бога.

Ръката ми неволно почна таз балада,
Но душата ми във нея сякаш се разпръсна,
В сърцето ми ти вечно ще си млада
И искам да го знаеш преди да стане твърде късно!

вярваш ли, че ме разплака? много си обичам мама, да са ни живи и здрави, че без тях накъде?

Много добра идея и добра защитена, но направи ли това признание и на дело? Майка ти сигурно ще бъде щастлива, а и ти също.

Да - това бе подарък за нейн рожден ден - мисля най-хубавия

Не бях чела нещо толкова земно, разбираемо и истинско! Имаш дарбата да казваш истински неща с истинските им имена! Продължавай!