чете ми се тъжно...

хора, тъжно ми е.
дайте насам да чета нещо тъжно, някакси ми олеква..
за несбъднати мечти, самота, раздели, невъзможни любови...

Например, Яворов?

...you're in the army, in the army now... stand up and fight ...

Прочети една импровизация:

Хората се заместват
както мръсни салфетки.
И аз съм изместен
и стъпкан с подметки.

Мъртвите трупове
се заравят в пръстта
Дали защото техните чувства
замества смъртта.

И чувствата се заместват.
Но тръгвай, върви.
И ти замести ме -
труп...нека кърви...

Първите ми стъпки в поезията.. и доста "сдухващо" като цяло ... Дано ти хареса


Когато си заминеш някой ден,
искрица от очите остави ми,
макар че ще живееш дълго в мен,
аз знам, че после няма да те има.
И знам, че дълго няма да повярвам,
когато някой ден не дойдеш пак
и знам, че много дълго ще разплаква
прозорците ми всеки дъжд след нас..
И зная, че задълго ще оставам,
изгубена в следите ти отново,
макар да нямам сили да спасявам
прегръдката на утрото за сбогом..
Аз винаги така ще те очаквам
с разпалени ръце до сутринта,
макар да знам, че няма да прекрачиш
вратата ми, осъмнала в тъга.
Макар че даже няма да узная
посоката на твоя кръстопът,
макар че ще е празно в тази стая,
но пълно във душата с много студ..
Когато си отидеш...ще е тъжно,
макар да има слънце, ще боли..
на прага ми ще спират много думи,
но ти ще продължиш.. А аз дали...
И зная само, пак че ще ме има,
макар да нямам нищичко почти..
Когато си заминеш - остави ми,
поне една сълза ми остави...

или всъщност просто се нуждая от една топла, истинска, безмълвна, макар и за секунди прегръдка...

Не мога да коментирам поезия. Мога само да кажа дали ме е развълнувала. Твоята импровизация - да, развълнува ме. Такова ли е настроението ти? Така ли се чувстваш?
Да, прилича на Яворов. Познавам неговата черна "Нощ" - смъртта и всички демони. Дори любовните му стихове са пропити с обреченост и невъзможност за любовта му към Мина и страст, но унищожителна, за любовта към Лора. И въпреки това, той е любимият ми български поет. Ти ми напомняш, че скоро не съм го препрочитала.
Помисли само, мъж на 40 год, срещал всякакви жени и мъже, уморен от измамни любови и приятелства, циник - той има очи да види в Мина не бъдеща сирена, а бъдеща булка, ангел; той има сърце да чувства любовта - да, невъзможна и обречена и заради това-чиста, но той я допуска в сърцето си и се предава, и се оставя в нейна власт. Какво означава това? Че никога не е късно да станеш за резил? Не, не вярвам. Означава, че никога не е късно да се стремиш към любовта, да търсиш и да искаш да бъдеш щастлив.
Кажи ми какво мислиш за любовите на Яворов или за лириката му, или за личността му.
Любопитна съм също, като ти гледам прякора, какво няма значение за тебе. Или , може би, какво има значение?

...you're in the army, in the army now... stand up and fight ...

Eiiiiiiii,dai da te pregarna,moje li:)))))))

..и аз съм за прегръдка..по-сигурно е!

много може и много мерси

хубаво, че си "за".
надявам се скоро да не си тъжен, а само преrръщач.

Яворов е и моят любим поет, въпреки че не съм чел всичко негово. Наистина той се доближава до мен най- много, но обичам да го държа малко встрани защото в силната лирика винаги има мъжество, достойнство и надежда за живота - неговата лирика е такава, а моята не.
Понякога ми е мъчно за него и за съдбата му и го изживявам заедно с него.
И ако някой ме пита искам ли да имам същата съдба, ще кажа "Да".
Той наистина е силен.

Ясно, пренебрегнал си личните въпроси. Мълчанието също е отговор.
Все пак мисля, че не бива да изключваш надеждата от собствената си поезия.

...you're in the army, in the army now... stand up and fight ...

Ама и тази животинка от сигнатурата ти гледа тъжничко...